О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 04.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1613 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] против решение № 2182/27.11.2014г. по гр.д.№ 2577/2014. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2 021/13.05.2 014 година, постановено по гр. д. № 496/2 011 година по описа на Окръжен съд Благоевград. С последното е отхвърлен иск, предявен от [община] да се признае за установено по отношение на Е.А., че общината е собственик на сграда-аптека с идентификатор № 04279.629.107.1, находяща се в Б.[жк]ул. Ц. С.” № 1. представляваща едноетажна масивна сграда за търговия, със застроена площ 110.00 м2, заедно с мазе от 92.50 м2 и таван от 82.20 м2, построена в поземлен имот с идентификатор № 04279.629.107, с площ от 527.00 м2 r на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК бъде отменен нотариален акт № 10, том І, рег. № 391, дело № 10 /2007 г. на нотариус К.М..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, защото съдът не е отчел, че аптеката, предмет на спора не е била предмет на решение на общинския съвет за приватизация, защото не е включена в оценката, не е продадена при продажбата на 85 дяла от имуществото на [фирма] на [фирма] [населено място] и не е имало основание това дружество да бъде признато за собственик на същия имот.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос: при продажба дори на 100% от дружествените дялове прехвърля ли се собствеността върху търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 127/27.10.2011г. по гр.д.№ 725/2010г. на І т.о. Формулиран е и въпроса: при прехвърляне на дружествени дялове, прехвърля ли се правото на собственост върху недвижим имот, собственост на дружеството, когато същия не е бил предмет на приватизационна продажба. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал., т.3 ГПК поради липса на съдебна практика по него и значимостта му за изхода от спора.
Ответникът по касация не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
Процесната сграда, заедно с имота, в който е построена е отчуждена със заповед № 337/08.07.1981 г. за изграждане на улица и на районен обществен център. Тези мероприятия не са реализирани, а в сградата е била настанена аптека и на осн. § 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, като обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за административните потребности на общините и за здравно обслужване е станал общинска собственост. След влизане в сила на ЗОбС е съставен акт за частна общинска собственост № 101/29.07.1999 г., в който имота е актуван на чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОбС предвид предназначението му. С решение № 118/16.05.1996 г. на ОбС Б. е създадено еднолично търговско дружество с общинско имущество [фирма]. С решение № 129/17.05.2001 г. на ОбС е увеличен капитала на това Е. чрез извършване на апортна вноска на три аптеки, между които и аптека № 8 – предмет на спора по настоящото производство. Увеличението е вписано в търговския регистър на основание решение № 2 468/25.07.2001 г., постановено по ф. д. № 1 384/1996 г. по описа на Окръжен съд Благоевград Взето е решение № 228/03.10.2002 г. на ОбС Б. за приватизация на [фирма] чрез продажбата на 85 дяла, представляващи 100 % от капитала на дружеството. За купувач на дяловете с решение № 314/19.12.2002 г. на ОбС Б. е обявена фирма [фирма] и на 14.01.2003 г. е подписан договор с това дружество. С решение № 8/05.12.2003 г. по ф. д. № 13 182/2000 г. на СГС, „Общински аптеки” е прекратено без ликвидация, поради вливането му в [фирма]. Чрез продажба на предприятие, това дружество е пеминало в собственост на ответника [фирма].
По отношение на процесния имот е имало реституционни претенции през 1998г. от собственика, от който е отчужден имота, поради което аптека № 8 не е остойностена при приватизацията на 85 % от дяловете, но ВАС, пред който поради отказ на кмета, производството е било висящо е върнало преписката на кмета за произнасяне по пар.9, ал.2 ЗУТ. Постановена е заповед 1837/26.05.2001г. за отмяна на отчуждаването при условие, че се върне полученото обезщетение от бившите собственици – двустаен и тристаен апартамент. Поради това, че те не са върнати, е отменена цитираната заповед с последваща № 1045/2002г. Към този момент обаче процесния имот вече е внесен като апортна вноска в [фирма].
Въззивният съд позовавайки се на чл. 73, ал. 4 от ТЗ, /съгласно която правото върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството/, какъвто принцип е вложен и в чл. 17а от ЗППДОП (отм.), които се прилагат и при последващо внасяне на апортна вноска, приема че Общината е изгубила правото на собственост върху процесната аптека от вписване в съда на внасяне на апортната вноска по аргумент и от чл. 140, ал. 3 от ТЗ, в редакцията й към 25.07.2001 г, когато е вписано увеличението на капитала на [фирма]. От този момент правото на собственост е преминало от Общината в дружеството. Анализирайки нормите на чл. 117, 113 127 ТЗ съдът е формирал извод, че имуществото на дружеството е различно от неговия капитал, както и че размерът на дружествения дял е в зависимост от дела на съдружника в капитала на дружеството, капиталът се включва в имуществото на дружеството, като по силата на чл. 127 от ТЗ размерът на дела на съдружника от имуществото на дружеството се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго. При прехвърлянето на дружествен дял по смисъла на чл. 129 от ТЗ не се прехвърлят и права върху имуществото на дружеството. Предвид внасяне на апретака в капитала на Е. и вписване на това обстоятелство като увеличение на капитала, не е възприета тезата на ищеца, че процесната сграда не е била предмет на договора за продажбата на 85 дяла, представляващи 100 % от капитала на [фирма].
Поставеният въпрос „при продажба дори на 100% от дружествените дялове прехвърля ли се собствеността върху търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения” се твърди противоречие с Р № 127/27.10.2011г. по гр.д.№ 725/2010г. на І т.о. Според това решение отговорът на този въпрос е отрицателен, но и съдът е дал същия отговор в обжалваното решение. Този въпрос обаче не е решаващ за изхода от спора, защото общината е изгубила правото на собственост не с продажбата на дружествени дялове при приватизацията, а преди това, с внасяне на аптека № 8 като апортна вноска по решение на общинския съвет от 1996г. и вписването му в търговския регистър на това обстоятелство.
По втория въпрос – при прехвърляне на дружествени дялове, прехвърля ли се правото на собственост върху недвижим имот, собственост на дружеството, когато същия не е бил предмет на приватизационна продажба, се твърди основанието по чл. 280, ал., т.3 ГПК Така зададен, въпроса е неотносим, защото не кореспондира на доказателствата по делото. Както вече се посочи, процесната аптека е била предмет на апорт, надлежно вписан в съда и от този момент общината е изгубила правото на собственост. По предявения от нея положителен установителен иск, тя следва да докаже правото си на собственост, а не ответника своето право. Конкретно в казуса щом аптеката е апортирана в [фирма] и това дружество се е вляло в [фирма] и тези обстоятелства са вписани в търговския регистър, въпросът за транслативното действие на договора за продажба на дялове от капитала по отношение на правото на собственост върху имотите на дружеството е неотносим.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване и по двата поставени въпроса.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2182/27.11.2014г. по гр.д.№ 2577/2014. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от [община].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: