Определение №325 от 26.6.2012 по ч.пр. дело №244/244 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 325

София, 26.06.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 244 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от М. И. М. против определение № 175 от 29.03.2012г. по гр.д.№ 294/2012г. Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 33 от 03.02.2012г. по гр.д.№ 574/2011г. на Районен съд-Елена. С последното е прекратено производството по предявения от жалбопоадтелката иск да се признае за установено по отношение на С. Г. Н. и И. Н. Н. че тя е собственик на основание давностно владение в периода 1990-1998г. на паянтова едноетажна жилищна сграда с площ 65 кв.м., състоящи се от две стаи и изба, жилищен етаж от три стаи, коридор и тераса, лятна кухня плевня и дворно место от 1050 кв.м., съставляващо парцел І 103а от кв. 34 по плана на [населено място].
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 298 от ГПК, тъй като по отношение на правоприемниците на страна по делото решението има действие, но не е посочено, че е задължително.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса: съставлява ли влязлото в сила решение, с което е уважен иск на наследодателя на една от страните пречка за предявяване на същия иск и по отношение на наследниците му. Твърди се наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК за допускане на частната жалба до касационен контрол.
Производството е прекратено преди връчване на препис от исковата молба на другата страна.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Предявен е иск от М. И. М. да се признае за установено по отношение на С. Г. Н. и И. Н. Н. че тя е собственик на основание давностно владение в периода 1990-1998г. на паянтова едноетажна жилищна сграда с площ 65 кв.м., състоящи се от две стаи и изба, жилищен етаж от три стаи, коридор и тераса, лятна кухня плевня и дворно место от 1050 кв.м., съставляващо парцел І-103а от кв. 34 по плана на [населено място]. С исковата молба е представено влязлото в сила на 24.09.2010г. решение по гр.д.№ 96/2009г. на Еленски РС, с което е признато за установено по отношение на М. И. М. /сега ищца/, че брат й Н. И. Н. е собственик на ? ид.ч. от същия имот. В хода на това производство М., като ответник е направила възражение на придобивна давност, което е преценено за неоснователно. Н. И. Н. е починал на 28.07.2010г. и ответниците по настоящото дело С. Г. Н. и И. Н. Н. са единствени негови наследници.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че по повдигнатия с исковата молба спор е налице сила на пресъдено нещо между страните, която е отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на последващ иск между същите страни и техните правоприемници. Прието е, че силата на пресъдено нещо се простира не само по отношение на страните, а и по отношение на универсалните и частните им правоприемници. Наследниците на Н. по закон са негови универсални правоприемници и те и ищцата са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, поради което е недопустимо предявяването на нов иск със същия предмет между тях. Съдът е констатирал, че с исковата молба не се твърди настъпването на нови факти. Периодът на владение е същия, който е бил предмет и на предходното дело и е реализиран преди влизане в сила на решението по предходното дело.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Формулираният правен въпрос относно това задължително ли е влязлото в сила решение и по отношение на наследниците, като универсални правоприемници и може ли против тях да се води отново иск със същия предмет е относим към мотивите на съда и диспозитива на постановеното определение. Този въпрос обаче е разрешен съобразно задължителната съдебна практика. С Р № 541/2010 от 19.01.2011г. по гр.д.№ 1364/2009г. ІІ гр.о. Р № 142/30.05.2011г. по гр.д.№ 1471/2010г. ІІ гр.о.Р № 55/22.02.2012г. по гр.д.№ 812/2011г. ІІ гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че влязлото в сила решение по иск за собственост е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на нов иск между същите страни за същото искане и на същото основание. За да се приеме, че е основателен отвод за присъдено нещо следва да се прецени дали в исковата молба няма позоваване на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, към който момент се преклудират всички възражения. Съдът е извършил такава преценка и е установил, че ищцата се позовава на владение на същия имот за период, който е преди приключване на устните състезания по предходното дело. С Р № 871/22.02.2011г. по гр.д.№ 1285/2010г. І гр.о./ е анализирана нормата на чл. 298, ал.2 ГПК, съгласно която влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за частните правоприемници, придобили права след предявяване на иска. В отношенията между наследниците, респ. правоприемниците и противната страна, силата на пресъдено нещо важи в същите обективни и времеви предели, както между праводателя и тази страна. Със сила на пресъдено нещо се преклудират фактите, настъпили до приключване на устните състезания. Ищцата по настоящия спор не сочи нови факти, които да обосноват ново правно положение, поради което тези решения са относими към спора..
Следователно по поставения правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, която е анализирала подробно нормата на чл. 298, ал.2 от ГПК, която жалбоподателя твърди че се нуждае от тълкуване, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Затова обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 175 от 29.03.2012г. по гр.д.№ 294/2012г. Окръжен съд-Велико Търново по частна касационна жалба, подадена от М. И. М..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top