О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 15.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5072 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. Р., като наследник на починалата в хода на процеса Т. П. Н. против решение № 77 от 09.04.2013г. на Ловешки окръжен съд, в частта, с която е обезсилено допълнително решение № 95/05.12.2012г. по гр.д.№ 101/2009г. на Луковитски РС в частта, с която е допълнено първоинстанционното решение, като в диспозитива след думите „по пр. вх.№ 02871/1991г. на ОСЗ [населено място]” се чете „съставляващи имот с проектен номер 231032 по КВС в землището на жр. Л. ЕКТТЕ44327, [община] с обща площ 7,432 дка, начин на трайно ползване нива ІV категория при граници: имот № 335253, полски път на [община], имот № 321007, нива [фирма], имот 335253-полски път на [община], имот 231006- нива на [фирма], съгласно скица проект…” и в частта, с която, първата инстанция се е произнесла по искане по реда на чл. 17, ал.2 ГПК да се прогласи нищожността, незаконосъобразността и невалидността на административен акт – план за земеразделяне и на администратилен акт, с който са възстановени имоти 231006 и 231007 на трети лицаи е прекратено производството по посочените две искания.
В касационната жалба се прави оплакване за нарушение на процесуалните правила и необоснованост, тъй като в петитума на исковата молба и допълнението към нея процесния имот бил описан по същия начин, което е и актуалния му статут, че не се касае за изменение на иска, а за уточнение на исковата молба
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпрос, който уточнен от съда е „когато имота е индивидуализиран в исковата молба и уточненията към нея в хода на производството дължи ли съдът произнасяне съобразно посоченото уточнение, или е въпрос на изменение на иска по чл. 214 ГПК, което следва да е изрично допуснато. По този въпрос касаторката счита, че решението е в противоречие със задължителната съдебна практика ТР № 1/17.07.2011г. и Р № 790/29.07.2011г. по гр.д.№ 148/2010г. ІV гр.о. Излага се и съображение, че производството е неправилно прекратено по искането за допълване.
Ответникът по касация оспорва жалбата, тъй като иска е бил предявен за три земеделсдки имота, за които е признато правото на възстановяване, а исканото уточнение на имота, предмет на иска касае друго спорно право, различно от това, което ищцата е предявила и доказала.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, но е против въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява като недопустима.
Предмет на иска за собственост според формулирания петитум е нива с площ 7,432 дка в м. „Върбовец” в землището на [населено място] съставляващи имот с проектен номер 231032 по КВС в землището на [населено място] ЕКТТЕ44327, [община], ведно с построената в него сграда. В хода на производството е установено, че на наследници на П. Д. Г. са „възстановени” в съществуващи реални граници три земеделски имота: нива от 3 дка, нива от 1,250 дка и нива от 3 дка и трите в м. „Върбовец” в землището на [населено място] с решение № 09/15.07.1996г. Макар в това решение да е записано „възстановява”, поради това, че в него не са посочени граници на трите имота, правото на възстановяване за тях е само признато. Въпреки това съдът е уважил иска, квалифициран като такъв по чл. 108 ЗС, с основното решение, което е влязло в сила, като е вписал в диспозитива тези три имота. С последващо решение № 01-РГ/25.07.2008г. на ОСЗГ е възстановено правото на собственост върху два имота: нива от 4 дка съставляваща имот № 329063 и нива от 2,817 дка, съставляваща имот № 329064 Тези два имота не са предмет на иска. След изготвяне на КВС и в хода на актуализирането й е заснет проектен имот № номер 231032 по КВС в землището на [населено място] с обща площ 7,432 дка, който попада с 2,255 дка в имот № 321007 и с 5,177 дка в имот 231006 и двата – ниви на [фирма], купени от него от трети лица с н.а. № 97,т.ІІІ/17.04.2010г. и н.а. № 142,т.ІІ/29.04.2009г.
Ищцата е въвела като предмет на спора проектирания имот № 231032 по КВС [населено място] с площ 7,432 дка, Този имот не фигурира в действащата КВС. В производството пред РС не е представено удостоверение за данъчна оценка на имота, предмет на иска. Такова е представена в кориците на гр.д.№ 250/2011г., л. 103, Видно от същото, данъчната оценка на процесния имот – земеделска земя с площ 7,432 дка е 1198,40 лв.
Съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Висящи производства по смисъла на пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК са тези, по които касационните жалби са постъпили преди 21.12.2010г. включително. За постъпилите след тази дата касационни жалби се прилага новата процесуална норма на чл. 280, ал.2 ГПК, имаща по определение непосредствено действие.
Меродавен е момента на подаване на касационната жалба, а не на исковата молба, защото касационната жалба има деволативен ефект – предизвиква висящност на касационното производство от датата на подаването й. Новото правило на чл. 280, ал.2 от ГПК касае само касационното производство и е относимо само за него, поради което следва да се прилага към това производство. Цената на иска обаче се определя към момента на предявяването му. Съгласно чл. 70, ал.1 ГПК след първото съдебно заседание, т.е. в хода на производството не може да се повдига въпроса за цената на иска.
Или в обобщение, щом цената на предявения иск е под 5 000 лв. и касационната жалба е подадена при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 от ГПК, тя е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба № 3286/21.05.2013г., подадена от В. П. Р., като наследник на починалата в хода на процеса Т. П. Н. против решение № 77 от 09.04.2013г. на Ловешки окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: