О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София, 11.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 6222 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Н. П. против решение № 4116 от 04.06.2013г. по гр.д.№ 3660/2013г. на СГС, с което е отменено решение № ІІ-79-168 от 28.12.2012г. по гр.д.№ 63749/2010г. на СРС и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора иск за делба против бившата му съпруга М. Д. К. на апартамент № 66, находящ се в [населено място][жк]в жилищната сграда [жилищен адрес] със застроена площ 109,31 кв.м. заедно с принадлежащото му мазе № 15 със застроена площ 5,17 кв.м., ведно с 6,769 кв.м. от общите части на сградата и правото на строеж.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на въззивното решение, тъй като съдът се е произнесъл не само на предявените основания и оплаквания, а е разгледал спора като втора първа инстанция в нарушение на диспозитивното начало и нормата на чл. 269 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани следните въпроси: следва ли възивния съд да извърши доклад на делото ако не приема разпределението на доказателствената тежест, направено от РС, следва ли въззивния съд да преценява обосноваността на фактическите констатации на РС и да изложи конкретни мотиви относно разминаването между правните изводи на двете съдебни инстанции, ако не са събрани нови доказателства пред него, може ли въззивния съд да отменя първоинстанционното решение само въз основа на разминаване във вътрешното си убеждение при преценка на фактическите обстоятелства без да са допуснати процесуални нарушения. По тези въпроси се твърди противоречие със задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК.
Ответницата по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 11.03.1984г. и е прекратен с влязло в сила решение за развод на 10.11.2010г. През времетраенето на брака с н.а. № 154/18.10.1993г. на името на съпругата е купен процесния апартамент. В нот. акт е посочена придобивна стойност 170 891 лв. Съпругата прави възражение за пълна трансформация, като твърди, че апартамента е купен за сумата 950 000 лв. със средства от продажбата на неин личен апартамент в [населено място] за сумата 1 100 000 лв.
По делото е установено, че от родителите си ответницата е придобила преди брака по дарение с н.а. № 119,т.10/03.11.1980г. апартамент в [населено място] на [улица]. На 06.07.1993г. е сключила предварителен договор с [фирма] за продажбата на този апартамент за сумата 1100 000 лв., с уговорка за плащане, както следва: до 10.07.1993г. – 500 000 лв., на 10 /15/ 08.1993г. и на 10.09.1993г. – по 300 000 лв. Окончателния договор е сключен с [фирма], за която се твърди и се установява от свидетелските показания на св.Р. К., че е съпруга на Х. Х.. Сделката е оформена с н.а. № 63,т.65/20.12.1993г. В нот. акт е отразена сумата 550 000 лв. По делото са разпитани брата на ответницата и нейната майка, които установяват, че апартамента в гр.- П. е продаден, за да се купи апартамент в [населено място]. Предварителният договор бил сключен с Х. Х., сумата била изплатена и след това по искане на купувача, в нот акт като купувач участвала съпругата му.
РС е приел, че представените писмени документи не са достатъчни за установяване на трансформация, тъй като не се установява сумите по предварителния договор за продажба на апартамента в [населено място] да са платени, а окончателния договор е сключен сред покупката на процесния апартамент. Не било установено и влагането на пари от продажбата на апартамента в [населено място] в плащането на апартамента в [населено място]. Затова е допусната делба при равни прав.
Във въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на решението поради нарушение на процесуланите правила защото доказателствата не са обсъдени по отделно и в съвкупност и за необоснованост, тъй като не са направени логични изводи от събраните доказателства.
Въззивната инстанция е приела, че е доказано възражението за пълна трансформация, защото е установена продажбата на лично имущество на по-висока стойност от купеното в кратък период от време след това. Прието е, че влагането на придобитите от продажбата на лично имущество средства в покупка по време на брака на друго имущество може да става с косвени доказателства, обединени в логическа последователност и със свидетелски показания.
С ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК т.2 се прие, че въззивната инстанция не следи служебно за неправилността на решението освен при неправилна правна квалификация, приложение на императивна разпоредба и когато закона я задължава да следи за интересите на страна по делото или на децата. При наведени оплаквания за допуснати процесуални нарушения, въззивната инстанция проверява правилността на решението във връзка с тези оплаквания. Когато те се отнасят до неправилност на доклада, възивната инстанция дава указания за възможността страните да предприемат необходимите процесуални действия за събиране на относими и допустими доказателства, които са пропуснали да съберат поради пропуски на доклада.
С цитираното ТР № 1/2013г. на ОСГТК се дава отговор на първия поставен въпрос – следва ли възивния съд да извърши доклад на делото ако не приема разпределението на доказателствената тежест, направено от РС. В конкретният случай РС не е извършил доклад по делото, но такъв е извършен от въззивната инстанция. Във възивната жалба не е направено изрично оплакване за липса на доклад, но въз основа на него не са събирани нови доказателства, поради което това не се е отразило на правилността на решението. Затова този въпрос е неотносим към изхода от спора.
Въззивната инстанция е отговорила на направеното в жалбата оплакване за съществено процесуално нарушение – че доказателствата не са обсъдени по отделно и в съвкупност и в тяхната логическа връзка и последователност. Тъй като тази инстанция не може да връща делото за ново разглеждане на първата инстанция при това нарушение, тя е следвало да извърши тази преценка. Горната инстанция никога не е била обвързана от приетото от първата инстанция още повече това важи за въззивното обжалване. Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и на закона – чл. 235, ал.2 ГПК. Не може да се отрече правото на инстанция по същество да извършва самостоятелни изводи от доказателствата. В този смисъл са мотивите към т.19 от ТР № 1/04.01.2001г., което в тази си част не е изгубило действието си и при новия ГПК. Втората инстанция остана въззивна, макар да е ограничена от оплакванията в жалбата при проверка правилността на решението на първата инстанция.
На въпроса „следва ли възивния съд да преценява обосноваността на фактическите констатации на първата инстанция и да изложи конкретни мотиви относно разминаването между изводите на двете съдебни инстанции, ако не са събрани нови доказателства пред него”, съдебната практика винаги е давала положителен отговор. Необосноваността на решението е порок, изразяващ се в това, че събраните доказателства не са обсъдени във взаимната им връзка и не са направени логически изводи от тях. Този порок на решението на РС е наведен във възззивната жалба от ответницата и е отстранен от въззивния съд, който не може да връща делото за ново разглеждане и в тази хипотеза. Затова той е анализирал доказателствата по делото във взаимната им връзка и логическа последователност. Съобразил е датите на вноските по предварителния договор за продажба на апартамента в П., момента на сключване на предварителния договор за апартамента в София, краткия срок /по-малко от месец/ между тези факти, обстоятелството, че сумата, за която е продаден пловдивския апартамент надхвърля както покупната цена на апартамента в [населено място] по предварителен договор, така и сумата, посочена в нот. акт. Същевременно не се установяват други източници на доходи за семейството, а и влагането на парите от продажбата в нещо друго. Не е опровергано съдържанието на писмените доказателства и свидетелските показания. Без значение на крайния изход от настоящото дело е дали купувача по предварителния договор и по окончателния договор на жилището в [населено място] са били съпрузи, въпреки, че идентичността на фамилните имена е индиция за това. Изходът от спора не е разрешен въз основа на доказателствената тежест, чийто правила се прилагат когато определен факт не е доказан. В случая изводите са направени от представените от ответницата доказателства, които са анализирани от възивната инстанция и така е отговорено на оплакването за необоснованост на решението, което е налагало нова преценка на доказателствата от въззивния съд. Това отговаря и на последния въпрос „може ли въззивния съд да отменя първоинстанционното решение само въз основа на разминаване във вътрешното си убеждение при преценка на фактическите обстоятелства без да са допуснати процесуални нарушения”. Необосноваността е самостоятелно основание за неправилност на съдебно решение, поради което и без да са допуснати процесуални нарушения, решението може да е неправилно поради необоснованост и да бъде отменено.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на наведените от касатора основания за допускане, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4116 от 04.06.2013г. по гр.д.№ 3660/2013г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от И. Н. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: