О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 14.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 316 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Й. К. и Г. Х. К. против решение № 27 от 13.02.2012г. по гр.д.№ 566 по описа за 2011г. на Сливенски окръжен съд, разгледано от него на основание чл. 23, ал.3 от ГПК, в частта, с която е обезсилено решение № 455/21.07.2011г. по гр.д.№ 2070/2010г. на РС-Ямбол в частта, с която той се е произнесъл по същество по предявеният от касаторите против И. И. С. и К. Н. С. иск по чл.32, ал.2 от ЗС, като е разпределено ползването на дворно место с идентификатор 87374.540.150, находащо се в [населено място] съсобствено между тях при равни права по вариант първи в заключението на в.л. П. и в.л. Д..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 32, ал.2 от ЗС и на процесуалните правила, тъй като съдът не е съобразил, че страните нямат установен с договор начин на ползване до сега, че дворното место се ползва неефективно, тъй като не може в него да влезе лек автомобил поради това, че ответниците са заключили единствената врата за достъп до гаражите в дъното на двора.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса следва ли да се разпредели ползването ако няма обективиран с договор начин на ползване и кои обстоятелства ще се преценяват за нови, наличието на които обуславя ново разпределение на ползването. По тези решения се твърди противоречие с решения, постановени по отменения и по новия ГПК, както следва. Р № 721/12.03.1979г. по гр.д.№ 3026/1978г. І гр.о. Р № 1089/24.11./2008г. по гр.д.№ 2951/2007г. Р № 1410/12.06.1995г. по гр.д.№ 1603/1995г. ІV гр.о. и Р № 652/01.04.2011г. по гр.д.№ 999/2009г. І гр.о.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като цената на иска е под 5 000 лв. и защото решението е съобразено със закона, практиката и доказателствата по делото..
Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. Обжалваният съдебен акт е решение, а не определения, както смятат жалбоподателите, тъй като с него в съответствие с чл. 270 от ГПК съдът се е произнесъл и по допустимостта на решението на РС, респективно. по допустимостта на предявения иск. Исковете по чл. 32, ал.2 от ЗС са неоценяеми, поради което решението постановено по тях подлежи на обжалване независимо от данъчната оценка на разпределяния имот. По изложените съображения, съдът преценява касационната жалба за допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Страните са съсобственици при равни права – по ? ид.ч. на дворно место с идентификатор 87374.540.150. В него е построена двуетажна жилищна сграда и четири постройки в дъното на двора, три от които могат да се приемат за гаражи и едната е лятна кухня. В източната част има построени още три сгради, означени от СТЕ с № 6 7 и 8, но те не са заснети в кадастралната карта. Ищците са собственици на първия етаж на основание продажба от Г. В. В. с н.а. № 15,т.Х/09.08.1994г., за който входа е от югоизточното стълбище и има североизточен вход за мазетата и външно стълбище от юг за терасата. Ответниците са собственици на втория етаж на основание продажба от И. Х. В., оформена с н.а. № 24.12.1993г., за който има самостоятелен вход от северозападно вътрешно стълбище и вътрешен вход за достъп до мазетата. От този вход не може да се осигури достъп до първия етаж без преустройства. За да се осигури достъп до постройките в дъното на имота с автомобил през терена източно от жилищната сграда трябва да се премахне стълбището, което осигурява самостоятелен достъп на ищците до първия етаж.. Ответниците заключили входната врата, през която било възможно достъп до гаражите през терена н запад от жилищната сграда. С исковата молба ищците твърдят, че двора е ползван съобразно споразумение от 22.12.1993г. с праводателя на ответниците И. Х. В., но последните години ответниците нарушили това споразумение и препятствали достъпа с кола до гаражите в дъното на двора. Така обосновават интереса си от ново разпределение на ползването.
РС разпределил ползването по вариант първи без да осигурява достъп на ищците с автомобил. Този вариант не предвиждал промени в жилищната сграда и осигурявал максимално безконфликтно ползване на второстепенните постройки, но не като гаражи.
Възивният съд намерил, че предявеният иск е недопустим, тъй като страните са имали споразумение от 22.12.1993г., съобразно твърденията в исковата молба /което не е приложено по делото/ за начина на разпределение на ползването. След сключването му праводателите на страните са им прехвърлили изцяло правата си в същия обем, в който са ги притежавали, поради което няма обособяване на нови квоти, което може да се преценява като ново обстоятелство. Недопустимостта на иска е обоснована и с това, че е недопустимо да се предписват промени – зазиждане на врати и отваряне на нови врати и т.н. Този извод е формиран с оглед изразеното искане от ищците да премахнат стълбището, осигуряващо им самостоятелен достъп до първия етаж, а да се отвори входа за първия етаж пред вътрешното стълбище, който сега е зазидан. Възивният съд е изложил и съображение, че ако ответниците препятстват достъпа на ищците до дворното место с автомобил, те разполагат с друг иск за възстановяване на достъпа, но е недопустимо да претендират отново разпределение на ползването.
Първия въпрос следва ли да се разпредели ползването ако няма обективиран с договор начин на ползване е неотносим към предявения иск, тъй като ищците /сега касатори/ твърдят в исковата молба, че има сключено споразумение с праводателя на ответниците за начина на ползване на имота от 22.12.1993г. То не е представено по делото, но страните не спорят, че такова е имало.
Втория въпрос – кои обстоятелства ще се преценяват за нови, наличието на които обуславя ново разпределение на ползването е относим към предмета на спора и решаващите мотиви на съда. Представената от касатора съдебна практика обаче не сочи на противоречиво разрешаване на този въпрос, или на противоречие на изводите на съда със задължителна съдебна практика. С Р № 721/12.03.1979г. по гр.д.№ 3026/1978г. І гр.о. е прието, че установеният начин на ползване с договор между страните, или взетото решение от съсобствениците, притежаващи мажоритарен дял, или с решение по чл. 32, ал.2 от ЗС не може да се изменя, освен ако не са настъпили нови обстоятелства. Въззивният съд е приел, че има установен начин на ползване със споразумение от 22.12.1993г. съобразно твърденията на ищците в исковата молба, а прехвърлянето на идеална част от имота в пълен обем на нов собственик не съставлява ново обстоятелство, защото няма обособяването на нови дялове..
С Р № 1410/12.06.1995г. по гр.д.№ 1603/1995г. ІV гр.о. е прието, че иска по чл. 32, ал.2 от ЗС е допустим дори да е предявен от съсобствениците, притежаващи мажоритарен дял, защото така те признават, че не могат да постигнат мнозинство. В случая страните са собственици при равни права на дворното место, поради което това решение е неотносимо.
С Р № 1089/24.11./2008г. по гр.д.№ 2951/2007г.ІІІ гр.о. е прието, че е правилно решението, с което е избран вариант за ползване, който да осигурява удобен достъп по дворното место. С Р № 652/01.04.2011г. по гр.д.№ 999/2009г. І гр.о. по чл. 290 от ГПК че на разпределение подлежи и маломерно дворно место щом има свободна площ, която не обслужва етажната собственост. Изводите и в двете решения са в пряка зависимост от конкретните обстоятелства по всяко конкретно дело – застрояване на имота, свободна площ, интереси на страните и т.н. От тези решения не може да се извлече правен извод, относим към формулираните въпроси и сочещ на противоречие с въззивното решение.
Според съдебната практика новите фактически обстоятелства, обуславящи изменение на вече извършено разпределение на ползване, следва да касаят дяловете в съсобствеността или положението на имота – промяна в площта му поради нова регулация, изграждане на нови постройки и т.н. В този смисъл са Р № 1387 от 17.12.2008г. на ВКС по гр.д. № 6459/2007 г., V г.о., Р № 891 от 19.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1001/2008 г., I г.о., Р № 1419 от 17.06.2009г. по гр.д. № 4896/2007г. на ІІ г.о. Въззивният съд се е съобразил с тази съдебна практика, а представената от касаторите не е в противоречие с нея. Затова не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 27 от 13.02.2012г. по гр.д.№ 566 по описа за 2011г. на Сливенски окръжен съд,по касационна жалба, подадена от М. Й. К. и Г. Х. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: