Определение №93 от 9.3.2011 по ч.пр. дело №70/70 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 93

София, 09.03.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 70 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. К. Г. против определение № 1062 от 10.11.2010г. по гр.д.№ 731/2010г. на ВКС, ІІ гр.о., по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение от 20.11.2009г. по гр.д.№ 746/2009г. на Плевенски окръжен съд.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила и човешките му права по международни актове.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е недопустима, защото е против определение по чл. 288 от ГПК, което не подлежи на касационно обжалване.
На обжалване по ГПК подлежат определенията, с които се прегражда по нататъшното развитие на производството и тези, за които изрично закона предвижда това.
Определението по чл. 288 от ГПК не попада в нито една от двете категории. За него законодателя не е предвидил изрично възможност за обжалване. То не е и прекратително определение поради следното: С определението по чл. 288 от ГПК съдът се произнася по въпроса налице ли са основанията за допускане до касационен контрол на въззивното решение, като изхожда от това дали в изложението по чл. 284, ал.1 т.4 от ГПК са обосновани общото основание за допускане до касация – формулиране на правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, или за допустимостта на предявения иск и допълните основания по т. 1-3 от същия текст. При разглеждане на този въпрос, съдът не разрешава спора между страните и не разглежда правни въпроси, свързани с него.. Макар с постановяване на това определение при не допускане до касация първоинстанционното решение да влиза в сила, съгласно чл. 296 от ГПК, това определение не формира сила на прeсъдено нещо и не съставлява правораздавателен акт. С цитираната норма на практика определението по чл. 288 от ГПК е приравнено по последици на постановеното касационно решение по спора, което не подлежи на по нататъшно обжалван.. Не допускането до касационно обжалване е свързана с преценката на съда при селекцията на делата, подлежащи на касационен контрол, че не са обосновани основанията за допускане до касация, т.е. в случай не се касае за процесуална пречка за постановяване на решение, а за преценка на съда за липсата на критериите за допускане до касация.
Или в обобщение, обжалваното определение не подлежи на обжалване, поради което подадената против него частна жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Й. К. Г. против определение № 1062 от 10.11.2010г. по гр.д.№ 731/2010г. на ВКС, ІІ гр.о., по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение от 20.11.2009г. по гр.д.№ 746/2009г. на Плевенски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top