Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
София, 08.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 18 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 3 /2014 година
Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 1026682/08.07.2013г. подадена от Н. И. Б. против решение от 07.12.2010г. по гр.д.№ 14595/2007г. на Софийски РС, с което е потвърдено въззивно решение от 19.06.2012г. по гр.д.№ 11352/2011г. на СГС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 258/25.06.2013г. по гр.д.№ 3402/2013г. на ВКС ІІ гр.о. С влязлото в сила решение на 25.06.2013г. е отхвърлен предявения от молителя установителен иск за собственост против Б. Н. Н., А. Б. М., Б. Н. К., Ц. А. А., Т. А. А. и В. Д. П., да се признае за установено, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 60,80 кв.м. с мазе с площ 6,50 кв.м., ведно с дворното место, в което е построена сградата със застроена площ 232,75 кв.м., находящо се в [населено място], [улица].
Молителят представя копие от предварителен договор с дата 31.05.1997г., заверено като препис от нотариус В. М. на 14.01.1999г. и твърди, че въз основа на него се установява, че към датата на заверката е съществувал договора и подписа на „продавач” не може да е копиран от договор за наем от 2003г., както е приела СГрЕ и съдът в решението.
Ответниците Б. Н. К. оспорва молбата, тъй като това е поредното копие на предварителния договор, въз основа на който се твърди, че е получено владението, който обаче е заверен от друг нотариус и не съставлява ново доказателство.
Ответниците В. Д. П., оспорва основателността на молбата по същите съображения и защото представеното копие не доказва, че върху оригинала е положен подпис на „продавача” В. Т. – наследодател на част от ответниците и не опровергава извода на вещото лице от СГрЕ, че е копиран подписа й от договор за наем, защото се представя заверен препис, а не нотариална заверка на подписа й.
Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:
Молбата е приета за допустима с определение № 32 от 29.01.2014г.по чл. 307, ал.1 ГПК
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Предявен е от молителя иск за собственост на основание придобивна давност против наследниците на В. Т.. Твърди, че е владял имота – двуетажна жилищна сграда със застроена площ 60,80 кв.м., ведно с дворното место с площ 232,75 кв.м., в което е построена, находящи се в [населено място], р. „Т.” [улица] от 01.06.1997г. до 28.06.2007г. като владението му било предадено на основание предварителен договор от 31.05.1997г. Оригиналът от този договор не е запазен. В хода на производството е представено копие от незаверен препис от договор с такава дата и нотариално заверено копие на 04.06.2008г. от нотариус Василка А.. Оспорен е от ответниците подписа на продавачката върху предварителния договор. СГрЕ, приета по делото установява, че подписа за „продавач” върху копието от предварителен договор е на В. Т., но не е положен върху този документ, а е пренесен от друг документ. Установено е, че той е точно копие на подписа върху оригинала от договор за наем от 27.06.2003г.
По делото е било установено, че В. Т. е била една от собствениците на процесната сграда, починала на 13.04.2006г., но е оставила саморъчно завещание в полза на Б. Н. К.. Така ответниците се легитимират като съсобственици на процесния имот. На 91.06.1997г. четиримата собственици Б. Н., В. Т., Б. К. и А. Б. М. сключили договор за наем с [фирма], представлявано от А. И. А. на процесния имот. На 13.03.1999г. собствениците Б. Н., В. Т., Б. К. и А. Б. М. сключват договор за наем с ЕТ В. Н. Г. за процесния имот за срок до 31.12.2001г. На 13.06.2003г. между същите лице е сключен отново договор за наем. На 30.06.2003г. е подписан приемо-предавателен протокол между наемодателите и наемателя, в който е описано състоянието на имота и е уговорено подобренията, извършени докато имота е ползван от В. Г. да останат за собствениците на втория етаж. С анекс от 30.12.2003г. е променена наемната цена и е продължен срока на договора до 31.12.2004г. Собствениците са прекратили договора с нот. покана, връчена на В. Г. на 08.05.2006г. Процесната сграда е ползвана за ресторант „О Х.”. В. Г., разпитан като свидетел е заявил, че е бил управителпна ресторанта. Той получил владението от Е. И., а ищеца Н. Б. му бил приятел. Той е описал какви строителни работи в имота са правили с оглед ползването му за ресторант.
Въз основа на събраните доказателства, възивният съд е приел, че не се установява от кога е започнало владението на ищеца върху имота предвид установеното, че за него са сключвани договори за наем и е бил предмет на приемо-предавателен протокол между собствениците и наемателя. Съдът е приел, че ако ищеца е ползвал имота, това е останало скрито зад сключените договори за наем.
С молбата за отмяна се представя друго нотариално заверено копие като препис от предварителния договор. Заверката на копието е от 14.01.1999г. от нотариус В. М.. Ответниците представиха доказателства – удостоверение № 813/17.03.2014г. от същия нотариус и страница от сайта на Нотариялната камара. От тях е видно, че нотариус В. М. М. е регистрирана като нотариус с № 361 в нотариялната камара от дата 12.02.2000г., а със удостоверението установява, че предвид датата на регистрацията й като нотариус няма регистър от 1999г. Предвид изложеното, истинността на представеният нотариално заверен препис е оборена. Той не съставлява и новооткрит документ с достоверна дата и не е основание за отмяна на влязлото в сила решение. Като частен документ, предварителния договор е представен при разглеждане на делото, но автентичността на подписа за „продавач” е оборена от приетата СГрЕ. Представеното с молбата доказателство не разколебават изводите на тази експертиза предвид представените от ответниците доказателства.
За да е налице основанието за отмяна по чл.303, ал.1 т.1 от ГПК, на което се позовава молителя е необходимо доказателството, което представя да е новооткрито и да не е могъл да се снабди с него по обективни, независещи от него причини, да установява нови обстоятелства, които не е могъл да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и то да е от съществено значение за изхода от спора. Представеното друго копие от предварителен договор, различаващо се от представените по делото с това, че е с друга нотариална заверка на преписа, не отговаря на тези изисквания, защото е опровергана истинността на нотариалната заверка за препис и достоверността на датата, вписана в нея, поради което молбата следва да се остави без уважение. От ответниците по молбата, разноски претендират само Ц. А. А. и Т. Ангелова Ангелова и доказват, че са направили такива с договор за правна помощ за сумата 400 лв., която с оглед резултата следва да им се присъди.
По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 1026682/08.07.2013г. подадена от Н. И. Б. против решение от 07.12.2010г. по гр.д.№ 14595/2007г. на Софийски Районен съд.
Осъжда Н. И. Б. да заплати на Ц. А. А. и Т. А. А. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 400 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ