Ч. гр. д. № 2380/2016 г. на ВКС, І г. о.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
гр. София, 27.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева ч. гр. дело № 2380/2016 год.
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 5134/16.05.2016 г., подадена от С. И. Н. срещу определение № 117 от 04.05.2016 г., постановено по гр. д. № 6262/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, с което е върната подадена от него частната жалба вх. № 3171/24.03.2016 г. срещу определение № 66/15.03.2016 г. по същото дело.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и иска неговата отмяна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното разпореждане, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК, намери следното:
На 01.10.2015 г. С. Х. К. е подал молба за отмяна на влязло в сила решение от 27.02.2004 г., постановено по гр. д. № 116/2003 г. на окръжен съд Хасково, оставено в сила с решение от 24.03.2005 г. постановено по гр.д. № 723/2004 г. по описа на Софийски апелативен съд. С определение № 36/16.02.2016 г., постановено по гр. д. № 6262/2015 г. по описа на ВКС, I г. о., молбата за отмяна е била оставена без разглеждане и производството по образуваното по нея гр. д. № 6262/2015 г. е прекратено. С частна жалба с вх. № 1945/22.02.2016 г. е обжалвал поставеното в производство по чл. 307 ГПК определение. Жалбата му е оставена без движение с разпореждане от 23.02.2016 г., като съдът му е дал указания да внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на жалбата в размер на 15,00 лв. и представи доказателство за това. Съобщението е редовно връчено на жалбоподателя, като в срока за изпълнение на дадените указания той не ги е изпълнил, а е заявил, че по делото се намира документ за внесена държавна такса. С определение № 66/15.03.2016 г. съдът е върнал подадената частна жалба, като в мотивите е констатирал, че са налице условията на чл. 262, ал. 2, т. 2 вр. чл. 275, ал. 2 ГПК – не са отстранени допуснатите нередовности, а именно не е внесена държавна такса, нито по делото се намира документ, удостоверяващ внасянето й. Срещу този съдебен акт С. Х. К. е подал нова частна жалба с вх. № 3171 от 24.03.2016 г., в която е изложил становище, че дължимата държавна такса по молбата за отмяна е внесена и е приложил препис от вносната бележка. Жалбата му отново оставена без движение, като с разпореждане от 25.03.2016 г. съдът му е указал да представи бордеро за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на новата жалбата в размер на 15,00 лв. Съобщение с даденото разпореждане му е редовно връчено, но указанията не са изпълнени, поради което с обжалваното в настоящото производство определение № 117/04.05.2016 г. частната му жалба с вх. № 3171/24.03.2016 г. е върната като нередовна на същото основание – чл. 262, ал. 2, т. 2 вр. чл. 275, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК по водене на делото се събират държавни такси, в разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ГПК същите са определени като прости и пропорционални, а в разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ГПК законодателят е предвидил държавната такса да се събира при предявяването на искането за защита. Държавната такса за разглеждане на частната жалба по гражданско дело е определена с разпоредбата на чл. 19 Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК в размер на 15,00 лв. Съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК по отношение на частните жалби се прилагат разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, чл. 261, чл. 262 и чл. 273 ГПК, следователно на основание чл. 261, т. 4 към частната жалба се прилага документ за внесена такса. В случай, че такъв не е приложен, съдът на основание чл. 262, ал. 1 ГПК съобщава на жалбоподателя да отстрани констатираната нередовност. Неизпълнение на дадените указания е основание за връщане на жалбата – чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Поради изложеното, следва да бъде направен изводът за неоснователност на подадената от С. Х. К. жалба. Обжалваното определение на ВКС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Несъстоятелни са изложените съображения от жалбоподателя, че вече е внесъл дължимата държавна такса. Действително той е платил държавна такса за разглеждането на молбата му за отмяна на влязло в сила решение и съдът се е произнесъл по нея. На изложените по-горе основания, обаче, жалбоподателят дължи държавна такса за всяка от следващите подадени от него частни жалби, включително и за разглеждането на частна жалба с вх. № 3171/24.03.2016 г. Ето защо предходният състав правилно и законосъобразно е дал указния за внасяне на държавна такса и е приложил неблагоприятните последици, вследствие на неотстраняването на констатираната нередовност.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 117/04.05.2016 г. по гр. д. № 6262/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, І г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: