ч. гр. д. № 6939/2014 г. на ВКС, І г. о.
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
гр. София, 10.12.2014 г..
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева ч. гр. д. № 6939/2014 год.
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от М. И. Х. и Р. Л. Х., чрез пълномощника им адв. Н. А., частна жалба срещу определение № 164 от 09.10.2014 г. по гр. д. № 3415/2014 г. на ВКС, ІІ Г.О., постановено на основание чл. 248 във вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателите молба за изменение на определение № 126 от 17.06.2014 г. по същото дело в частта за разноските. Излагат доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение от 800 лв. не е в минимален размер съгласно изискванията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, нито отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът по частната жалба А. И. Г., чрез процесуалния си представител адв. Л. Г., я намира за неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 126 от 17.06.2014 г., постановено по гр.д. 3415/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., касационната жалба на М. И. Х. и Р. Л. Х. против въззвивно решение № 218 от 31.01.2014 г. по гр.д.3665/2012 г. на Пловдивския окръжен съд е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК и касаторите са осъдени да заплатят на ответника А. И. Г. от [населено място] направените от него разноски за касационното производство в размер на 800 лв.
М. И. Х. и Р. Л. Х. са подали молба за изменение на определението в частта за разноските, като са изложили доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. С определение № 164 от 09.10.2014 г. по същото дело, ВКС е оставил без уважение подадената молба, по съображение, че не е налице основание за изменение.
Обжалваното определение е законосъобразно, постановено в съответствие с данните по делото и молбата за изменение му в частта за разноските правилно е оставена без уважение. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за подаване на отговор по касационна жалба е регламентиран в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила от м. март 2014 г. Уговореният и платен с договора за правна помощ хонорар е съобразен с посочения минимален размер и с вида и обема правна работа, извършена при изготвяне на отговора, която е обусловена от фактическата и правна сложност на спора, предмет на иска. Както правилно е посочено в обжалваното определение, определянето на размера на адвокатското възнаграждение не е обусловено от изхода на производството по чл. 288 ГПК, поради което и обстоятелството, че осъществената правна защита се изразява само в подаване на писмен отговор, без защита в съдебно заседание, е ирелевантно и не може да обуслови присъждане на по-нисък размер от договореното възнаграждение.
Предвид изложеното, обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 164 от 09.10.2014 г. по гр. д. № 3415/2014 г. на ВКС, ІІ г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: