О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
София, 06.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1279 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т.” АД[населено място] против решение ат 30.10.2009г., постановено по гр.д.№ 445/2009г. на Л. окръжен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на държавата, че дружеството е собственик на недвижим имот, находящ се в У., Л. област, съставляващ имот 590 с площ 12 700 кв.м., за който е отреден УПИ ІІ-590 от кв. 169 с площ 9 800 кв.м. и вместо това този установителен иск е отхвърлен. Постъпила е касационна жалба от същото дружество и против допълнителното решение № 321 от 18.12.2009г., с което е оставена без уважение молбата му за допълване на решението като се произнесе съдът и на наведеното евентуално основание за придобиване правото на собственост освен чл. 17а от ЗППДОП – придобивна давност.
В първата касационна жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 17а от ЗППДОП и необоснованост на решението. В касационната жалба против допълнителното решение се твърди процесуално нарушение, защото съдът не е преценил правилно исковата молба, в която според касатора е наведено и евентуално основание за придобиване на правото на собственост – добросъвестно владение от приватизирането на дружеството.
В изложенията по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК и към двете касационни жалби не са формулирани правни въпроси. Касаторът счита, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като са постановени противоположни решения от РС и от ОС и защото възивната инстанция е приложила неправилно нормата на чл. 17а от ЗППДОП. С допълнителна молба се позовава и на основанието по чл. 280, ал.1 г.1 от ГПК, като представя решения на ВКС по приложението на чл. 17а от ЗППДОП /отм/ В изложението по втората касационна жалба също не е формулиран въпрос, а е изложен довод, че мораториума за придобиване на имот – частна държавна собственост по пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността се отнася само за обикновеното владение, но не се отнася за добросъвестното такова.
Държавата, като ответник по касация моли решението да не се допуска до касационен контрол, тъй като е съобразено с установеното по спора и съдебната практика по чл. 17а от ЗППДОП, а за придобиване на имота по давност е налице законова забрана.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима..
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал, че ищецът “Т. АД е правоприемник на ДВ “Т.”, която е правоприемник на “Г. и строителни материали” София. С Разпореждане на МС № 36 от 28.05.1993г. на основание чл. 17, ал.2 от ЗППДОП /отм/ ДФ “ГСМ” е преобразувана в Е. с държавно имущество с капитал 628828 х.лв. имуществото на преобразуваното дружество по баланса му към 31.12.1992г. С решение от 01.11.1995г. на СГС е вписано преобразуване на [фирма] в Т. Е.[населено място] с капитал 633178 х.лв. по баланса към 31.12.1994г. Процесният терен е предоставен за безвъзмездно ползване на предприятие ГСМ с решение № 57 от 22.09.1978г. и с протокол от 21.12.1978г. е предаден на предприятието за безвъзмездно ползване, а не за стопанисване и управление. Имота не е бил включен в баланса, а по препоръка на лицето, извършило правния анализ на дружеството за приватизация е заприходен с инвентарната книга на 30.06.1996г. – след преобразуването на ДП в ЕООД. Въззивният съд е приел, че имота не е бил включен в баланса на ищцовото дружество към момента на преобразуването му в ЕООД, съгласно предвидената възможност по пар. 34 от ЗППДОП, а и в последствие не е апортиран от държавата, поради което е останал държавна собственост..
Обстоятелството, че не са формулирани правни въпроси в изложението към касационата жалба, разрешаването на които да е мотивирало съда да постанови крайния съдебен акт е достатъчно основание за не допускане на възивното решение и допълнителното решение към него до касационен контрол, съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съдът не е длъжен да извлича от съдържанието на касационната жалба този въпрос. Точното приложение на закона е част от основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, което винаги се отнася към конкретен въпрос, или приложение на конкретна правна норма и институт. По приложението на чл. 17а от ЗППДОП има богата съдебна практика, част от която представя касатора. Нормата не е неясна, а по тълкуването и ВКС се е произнесъл с решениеq включително и по чл. 290 от ГПК /Р № 987/06.01.2010г. по гр.д.№ 3373/2008г. І гр.о. С последното е прието, че записването на имот като актив в баланса на едно търговско дружество не е доказателство за придобиване на правото на собственост върху този имот, но има значение за придобиването на собствеността в случаите на преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества когато е доказано, че този имот е бил предоставен на това държавно предприятие за стопанисване и управление. Това са обстоятелства, които на основание чл.1, ал.1 от Постановление № 201 от 25.10.1993 г. и чл.17а от ЗППДОбП /отм./ сочат за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти от държавата в собственост на преобразуваните и приватизирани държавни предприятия по силата на самия акт за преобразуване, освен ако в него не е посочено друго. Въззивният съд се е съобразил с тази съдебна практика, като е приел, че имота не е станал собственост на търговското дружество-ищец, защото е даден за безвъзмездно ползване, а не за стопанисване и управление, и не е внесен в капитала му като част от баланса, или след това като апортна вноска. В този смисъл не е налице нито основанието по чл. 280, ал.1 т.1 нито т.3 от ГПК, защото има създадена съдебна практика, включително и задължителна такава по приложението на чл. 17а от ЗППДОП /отм/ и въззивното решение е съобразено с нея.
Въпросът за приложението на придобивната давност към имоти държавна собственост е уреден с императивната норма на Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г, Съгласно пар.1 (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006, бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г.) давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2011 г. Нормата не разграничава добросъвестното от недобросъвестно владение. Тъй като в исковата молба не е направено позоваване при условията на евентуалност на това оригинерно основание за придобиване правото на собственост, поставения въпрос от касатора в изложението към касационната жалба против допълнителното решение не е решаващ за изхода от спора и не обосновава допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение ат 30.10.2009г., постановено по гр.д.№ 445/2009г. на Л. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Т.” АД[населено място]
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: