О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 28.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 163 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Р. Я., М. Р. А., К. Н. П., Е. И. В., Н. В. Н., И. В. Х., Т. С. В., Д. Т. В., Я. В. М. и К. Ц. М. против решение № 486 от 18.10.2011г. по гр.д.№ 518/2011г. на Окръжен съд-Плевен, с което е обезсилено като недопустимо решение № 136 от 08.03.2011г. по гр.д.№ 164/2007г., с което съдът се е произнесъл по непредявен иск и делото е върнато за разглеждане от друг състав и произнасяне по предявения иск за делба.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради това, че съдът е разглеждал допустимостта на решението без да има изрично оплакване за това във въззивната жалба, конституирал е страни служебно без да има оплакване за това, че е заявено оспорване на сделката, която е прогласена за нищожна от РС поради липса на съгласие по чл. 76 от ЗН.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не са формулирани въпроси, а се прави оплакване за нарушение на чл. 4, ал.1 от ГПК, разпоредбите на чл. 76 от ЗН и чл. 188 от ГПК /отм/
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като не е формулиран нито един въпрос и не са обосновани допълнителните основания по чл. 280, ал.1 т. 1-3 от ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск за делба на шест земеделски имота, възстановени с решение 200/09.10.1996г. в землището на [населено място] на наследниците на П. И. Р., починал на 30.01.1953г.. Ищците и ответниците са наследници по закон.. В хода на производството е встъпил като трето лице-помагач И. А. А., чиято съпруга е купила с н.а. № 167,т.3/25.08.2006г. три от процесните земеделски имоти. Продавачи са били само наследниците С. Х. П., М. Г. П. и И. Г. А., но те са използвали удостоверение за наследници с невярно съдържание и са продали целите имоти. За това си действие са осъдени по н.о.х.д. № 203/2008г. Ищците са твърдели нищожност на сделката, като са се позовали на чл. 76 от ЗН и на това, че е извършено престъпление от продавачките при сключването й. Така са изразили интересът си наследствените имоти да се делят само между наследниците, каквато е целта на чл. 76 от ЗН. РС е прогласил нищожността на сделката поради липса на съгласие но на основание чл. 76 от ЗН и не се е произнесъл по иска за делба. Отменил е нот. акт, с който е изповядана сделката.
Въззивната инстанция е констатирала процесуалните пропуски на РС и в съответствие с ТР № 1/2004г. т.1 е конституирала купувачът като главна страна и съпругата му като необходим задължителен другар. Конституирани са и купувачите на наследствени права Я. М. и Т. А. и съпругите им като необходими задължителни другари. Тези действия въззивната инстанция е извършила в изпълнение на т. 17 от ТР № 04.012001г. на ОСГК. Тъй като съгласно т. 4 от същото ТР възивната инстанция служебно следи за валидността и допустимостта на обжалваното решение, окръжният съд е констатирал, че РС не се е произнесъл по възражението по чл. 76 от ЗН на ищците. На основание този текст сделката е относително недействителна / т.1 от ТР № 1/2004г./ а не нищожна. Липсва произнасяне по иска за делба. Затова като е обезсилил решението на РС и е върнал делото на РС, възивната инстанция е действала в съответствие със задължителната съдена практика, а това и липсата на формулиран материално правен, или процесуален въпрос, който да очертае предмета на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК налагат извода за не допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Съобразно този резултат на ответниците по касация И. А. А. и Т. З. М.-А. следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК до доказания размер 300 лв.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 486 от 18.10.2011г. по гр.д.№ 518/2011г. на Окръжен съд-Плевен по касационна жалба, подадена от Й. Р. Я., М. Р. А., К. Н. П., Е. И. В., Н. В. Н., И. В. Х., Т. С. В., Д. Т. В., Я. В. М. и К. Ц. М..
Осъжда Йота Р. Я., М. Р. А., К. Н. П., Е. И. В., Н. В. Н., И. В. Х., Т. С. В., Д. Т. В., Я. В. М. и К. Ц. М. да заплатят на И. А. А. и Т. З. М.-А. деловодни разноски за производството по допускане до касация в размер на 300 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: