О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1077
София, 26.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 694 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. С. и Й. И. С. против решение № 86 от 19.02.2010г. постановено по гр.д.№ 747/2009г. на Д. окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 131/23.06.2009г.по гр.д.№ 433/2007г. на Балчишки РС в частта, с която е признато за установено по отношение на К. Д. К., че касаторите не са носители на правото на собственост върху част от имот № 39459.505.389 по кадастралната карта на[населено място], обл. Д., идентичен на имот 389 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание “П.” на площ от 156 кв.м., колорирано в жълто в скицата към заключението на вещото лице на л. 86 от делото на РС.
В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението поради това, че е постановено по недопустим иск, защото ищецът няма правен интерес от установителен иск. Развива се тезата, че тъй като касаторите са във владение на имота, ищецът няма правен интерес от предявяване на този иск, а следва да се брани с осъдителен иск.Прави се оплакване и за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон предвид приетото, че в имота няма сграда по смисъла на чл. 177 от Наредба № 5/1977г.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси:.Налице ли е правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск, ако ищецът не притежава самостоятелни права върху имота и не е във негово владение, а го владеят ответниците. По този въпрос се твърди противоречива практика, формирана от въззивното решение и представените решение № 1109-2003-V постановено по гр.д.№ 1890/2002г. на ВКС, Р № 1019-1996-ІV, постановено по гр.д.№ 519/1995г., решение № 240-70-І по гр.д.№ 1582/1969г. Вторият формулиран въпрос е съставлява ли сграда дървеното бунгало от 9 кв.м. по смисъла на пар. 1в от ППЗСПЗЗ, когато не са спазени строителните правила и норми. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС – Р № 691-2006-ІV по гр.д.№ 1515/2005г. По същите въпроси се навежда и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като неправилно е тълкувана нормата на пар.1в от ППЗСПЗЗ.
Ответникът по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал следното: Ищецът е наследник на Д. К. Д., починал на 02.03.2005г. С протоколно решение № 23-50 от 05.02.2002г. му е признато правото на възстановяване върху нива от 3,070 дка. в м. “П.” в землището на[населено място], попадаща в терен по пар. 4 от ЗСПЗЗ, идентифициран по помощния план с пл. № 54. На ответниците е предоставено право на ползване по ПМС № 11/1981г. върху терен, сега идентичен с имот 389 по плана за новообразуваните имоти, целия от 516 кв.м., от които в признатия за възстановяване имот на ищеца попадат само 156 кв.м., за които е уважен иска. В предоставения за ползване имот съществува дървено бунгало от една стая с площ 9 кв.м. на бетонова основа с дървени стени и ламаринен покрив. Плана за новообразуваните имоти е влязъл в сила, но на ответниците не е издадена заповед по пар. 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ. Възивният съд е приел, че ищецът има правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск, за да отрече правата на ответниците върху частта от терена, съвпадаща с имот 389, за които им е признато правото на ползване.. Приел е, че не са налице предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по пар. 4а от ЗСПЗЗ, тъй като бунгалото от 9 кв.м. не отговаря на изискването за сграда за сезонно ползване, съгл. чл. 177, ал.3 от Наредба № 77 от 1977г. – помещението е само едно, а това означава, че не отговаря и на изискването по пар. 1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ, а и по пар. 4б от ЗСПЗЗ, защото терена е на разстояние по-малко от 10 км. от морето и до град с над 30 000 жители.
Първият въпрос – налице ли е правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск, ако ищецът не притежава самостоятелни права върху имота и не е във негово владение, а го владеят ответниците има отношение към допустимостта на предявения иск и до колкото касае надлежното упражняване на правото на иск е относим към спора. Налице е общото основание по чл. 280, ал.1 от ГПК. По този въпрос се твърди противоречие с практиката – решение № 1109-2003-V постановено по гр.д.№ 1890/2002г. на ВКС, Р № 1019-1996-ІV, постановено по гр.д.№ 519/1995г., решение № 240-70-І по гр.д.№ 1582/1969г. Цитираните решения обаче са неотносими към спора. Във всички тях, ищецът е могъл да предяви осъдителен иск, поради което осъдителния иск не му осигурява необходимата защита, и с оглед на процесуалната икономия е прието, че следва да защити правата си с предявяване на осъдителен иск. В случая на ищецът само е признато правото на възстановяване на собствеността, което все още не е право на собственост и той не може да предяви осъдителен иск по чл. 108 от ЗС. Същевременно за да му се възстанови правото на собственост е необходимо да се отрекат правата на ответниците да трансформират правото на ползване в право на собственост, тъй като при конкуренцията между ползуватели и бивши собственици, законът е дал предпочитание първо на ползувателите. Само ако не може да се трансформира правото на ползване в право на собственост защото не са налице предпоставките на пар. 4 или 4б от ЗСПЗЗ на ищците може да се възстанови правото на собственост. Това формира правния интерес на ищците да установят, че ответниците не притежават правото на собственост В този смисъл са Решение № 1241 от 19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3813/2007 г., IV г. о и Решение № 350 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2624/2008 г., II г. о., ГК. Следователно по първия правен въпрос не е доказано допълнителното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, тъй като представената практика не сочи на противоречиво разрешаване на първия формулиран въпрос.
По втория въпрос – съставлява ли сграда дървеното бунгало от 9 кв.м. по смисъла на пар. 1в от ППЗСПЗЗ, когато не са спазени строителните правила и норми се твърди противоречие с практиката на ВКС – Р № 691-2006-ІV по гр.д.№ 1515/2005г , с което е даден утвърдителен отговор на този въпрос. Това решение не е постановено по реда на чл. 290 от ГПК и не съставлява задължителна съдебна практика. Същевременно последователната съдебна практика след постановяване на посоченото решение, включително и такава по чл. 290 от ГПК приема, че преценката за това налице ли е сграда следва да се извършва съобразно действащите правила и норми към момента на изграждането й, преценена и съобразно пар.1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ, който дефинира кои постройки не съставляват сграда по пар. 4а от ЗСПЗЗ. В този смисъл са Р № 1078 от 01.10.2007г. по гр.д.№ 1107/2006г. на ВКС V гр.о., цитираното вече Решение № 350 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2624/2008 г., II г. о., ГК и Р № 679/22.10.2010г. по гр.д.№ 655/2009г. на І гр.о. на ВКС.. Предвид изложеното не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, защото въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС, включително и на задължителната такава, а цитираната от касатора е неактуална, или неотносима към спора. Наличието на съдебна практика по двата поставени въпроса сочи на липса на основанието по чл.- 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 86 от 19.02.2010г. постановено по гр.д.№ 747/2009г. на Д. окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. В. С. и Й. И. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВ