Определение №33 от 7.2.2014 по гр. дело №7139/7139 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 33

София, 07.02.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 04 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 7139 /2013 година
Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№.6782/19.10.2012г. подадена от [фирма] за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 16/02.03.2010г. по гр.д.№ 469/2009г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 2715 от 11.07.2006г.по гр.д.№ 88/2005г. на Благоевградски РС и вместо това дружеството е осъдено да предаде владението на Ф. С. Н., С. Г. Р., Р. Г. К. и Г. Р. К. наследници на починалия в хода на процеса /на 01.02.2004г./ С. Б. Н. върху терен с площ 1160 кв.м., идентифициран с зелен контур на скицата на в.л. А. към заключението му, прието на 13.10.2005г., находящ се в западната част на УПИ VІ-8796 кв. 8 по плана на Б., представляващ по одобрената кадастрална карта поземлен имот с идентификатор 04279.262.72 с площ на целия имот 3 578 кв.м.
Молителят представя заверен препис от комбинирана скица на поземлен имот 04279.2.626.72, изготвена от фирма [фирма], правоспособно да упражнява дейности по кадастъра / заповед № РД-15-11/13.01.2009г./ – заглавна страница, констативен н.а. № 17 т.І от 04.02.2003г., застрахователна полица, обяснителна записка, копие от кадастрален план на „Бяло поле”, Горна Д. от 1934г. 3 бр. комбинирани скици. Твърди, че тези доказателства са новооткрити, защото са се съхранявали в А. – София, че те доказват различно местонахождение на спорния имот, при което той попада под улица, а не върху техния имот.
Ответниците по молбата оспорват допустимостта и основателността й. Считат, че представените доказателства не са нови, защото са били приложени още към касационната жалба през 2010г. и не са съществени, защото СТЕ е извършена въз основа на план на водния синдикат.
Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена на 19.10.2012г. от надлежна страна, против която е постановено неблагоприятно решение, но е недопустима поради следното:
Тримесечният срока за подаване на молба за отмяна на основание чл. 3003, ал.1 т.1 ГПК, съгласно чл. 305, ал.1 т.1 ГПК започва да тече от узнаване на новите доказателства. Когато те са станали известни сред приключване на съдебното дирене пред въззивна инстанция, но преди влизане в сила на решението, срокът за подаване молба за отмяна започва да тече от влизане на решението в сила. Когато не е допуснато касационно обжалване, съгласно чл. 296 ал.3 ГПК въззивното решение влиза в сила с постановяване на определението по чл. 288 ГПК.
Решението на въззивния съд, чиято отмяна се иска е влязло в сила по отношение на молителя на 03.02.2012г., когато е постановено определение № 106 по гр.1361/2010г. І гр.о. Представените с молбата доказателства са били приложени и към касационната жалба по същото дело, т.е. били са известни на молителя към момента на подаването й 27.10.2010г. Затова тримесечният срок по чл. 305, ал.1 т.1 ГПК е изтекъл на 03.05.2012. Молбата за отмяна е подадена на 19.10.2012г., т.е. след изтичане на преклузивния срок и поради това е недопустима.
Действително с определението по чл. 288 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на областен управител, който е бил ответник по иска по чл. 26 ЗЗД. Този иск обаче е отхвърлен още с решението на РС, потвърдено с първото въззивно решение, което в тази част е оставено в сила с решение № 227/14.05.2009г. по гр.д.№ 160/2008г. на ВКС ІV гр.о. Областен управител не е бил страна по иска по чл. 108 ЗС. Този иск е предявен само против молителя и решението по него е влязло в сила на 03.02.2012г. Затова следва да се приеме, че молбата е просрочена и следва да се остави без разглеждане. Предвид този резултат, и на основание чл. 78, ал.2 ГПК на ответниците по молбата следва да се присъдят претендираните деловодни разноски в размер на 400 лв.
По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 04.02.2014г. ца даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№.6782/19.10.2012г. подадена от [фирма] за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 16/02.03.2010г. по гр.д.№ 469/2009г. на Благоевградски окръжен съд.
Осъжда [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на Ф. С. Н., С. Г. Р., Р. Г. К. и Г. Р. К. деловодни разноски в размер на 400 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top