О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 14.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 181 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по жалба с характер на частна такава, подадена от П. С. П. против решение № 3236 от 03.06.2011г. по гр.д.№ 261/2007г. на СГС с характер на определение, с което е оставена без разглеждане подадената от него молба по чл. 250 от ГПК за допълване на постановеното по същото дело въззивно решение с произнасяне по възражението му за липса на пасивна процесуална легитимация и прекратяване на делото по отношение на него и за идентичност на спорните имоти с имотите, собственост на трети лица.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, защото по отношение на него съдът се е произнесъл с решението въпреки възражението му, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения негаторен иск и не е прекратил производството по делото, а и защото не било обсъдено възражението ме, че трети лица са собственици на процесните имоти.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против съдебен акт с характер на определение е, въпреки, че е озаглавен “решение” е. Прегражда производството по молбата за допълване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Съдът не обсъжда предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като настоящото обжалване е първо по ред – обжалва се оставяне без уважение на молба за допълване на решение и не съставлява касационно обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че по направените възражения не се дължи изрично произнасяне с диспозитива на решението, а ако тези възражения не са обсъдени, това е основание за обжалване, а не за допълване на решението.
Определението е правилно.
Допълване на съдебно решение е допустимо когато съдът не се е произнесъл по цялото искане. С решението съдът се произнася по предявеният иск с диспозитива на решението и по възраженията за прихващане и право на задържане и с това се формира сила на пресъдено нещо по предявения иск и посочените два вида възражения – 298 от ГПК. Останалите възражения се обсъждат само в мотивите, които не подлежат на допълване и на самостоятелно обжалване. Те не формират силата на пресъдено нещо. Не обсъждането на направено възражение, или довод от някоя от страните по делото е процесуално нарушение, което подлежи на контрол по реда на обжалването на решението. По тях не се постановява допълнително решение.
По изложените съображения като е оставил без разглеждане молбата за допълване на решението, съдът не е нарушил процесуалните правила, поради което обжалвания съдебен акт следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3236 от 03.06.2011г. по гр.д.№ 261/2007г. на Софийски градски съд с характер на определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: