О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
София, 12.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 6598/2014 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Л. А. К., [населено място], чрез пълномощника й адв. Е. Ч. срещу разпореждане от 28.07.2014 г. по гр.д. № 2346/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната като недопустима подадена от нея частна жалба № 2561/04.03.2014г. срещу протоколно определение от 25.02.2014г., с което са оставени без уважение направените от нея искания за обезпечаване на доказателствата и доказателствени искания.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на постановеното разпореждане като изтъква, че указанията по редовността на жалбата, дадени му от администриращия съд, са били надлежно изпълнени в срок.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против акт, преграждащ развитието на делото, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
От данните по делото се установява следното:
С първоинстанционното решение по гр.д.№ 5925/2010г. на С. са отхвърлени отрицателен установителен иск за собсвеност, иск по чл. 108 ЗС и иск по чл. 537, ал.2 ГПК.
В хода на възивното производство са навеждани различни основания за нищожност на сделката, с която ищцата се е разпоредила с процесния апартамент, оформена с н.а. № 23,т.І,н.д.№ 2292/07.03.2001г. на нотариус М. Е., включително и на пълномощното, с което е изповядана тази сделка. Във въззивното производство е приложено и прието като доказателство наказателно досъдебно производство № 23868/2001г. С молба от 17.04.2013г. ищцата е оспорила на основание чл. 193 ГПК пълномощното и декларациите по чл. 226 ДОПК и за семейно и имотно състояние от нея. Твърдяла е че оригиналите от тези документи се съхраняват в нотариус Е. по разпореждане на прокурора и е поискала обезпечаване на доказателства на основание чл. 207 ГПК, като тези документи се изискат и се съхраняват в сградата на съда. Съдът е констатирал, че на л. 119 от приложеното д.н.п. се намира оригинала на пълномощното и с разпореждане от 19.09.2013г. се е произнесъл по искането, като е разпоредил съхраняването на оригиналното пълномощно в касата на съда /л.72 на гърба/. По оригинала на това пълномощно са работили и двете експертизи, чийто заключения вече са приети. Съдът е приел, че декларациите са ирелевантни за предмета на спора и наведените доводи за нищожност на сделката и на пълномощното. В досъдебното производство са приложени копия от тях, а видно от съдържанието на представените от жалбоподателката протоколи от експертизи по друго дело / гр.д.№ 13329/2011г. на СГС/, оригиналите на декларациите са обект на изследване по него.
И след постановяване на разпореждането от 19.09.2013г. ищцата е продължила да прави искания за обезпечаване на доказателствата. В съдебно заседание на 25.02.2014г. съдът преди преценката за даване ход на делото е обявил на страните, че „това производство се движи по събиране на доказателства, за които е допусната съдебно графологическа експертиза. Други доказателства по делото няма да се изслушват и приемат”.
Ищцата счита, че с това изявление на съда е направен отказ за обезпечаване на доказателства, поради което на основание чл. 208, ал.3 ГПК е подала частна жалба № 2561/04.03.2014г. По нея е образувано ч. гр.д.№ 2213/2014г. на ІІІ гр.д. на ВКС. С определение № 406/11.06.2014г. частната жалба е върната за администриране, тъй като не е ясно кой съдебен акт се обжалва, тъй като няма обективиран такъв с отделен диспозитив.
С разпореждане от 18.06.2014г. въззивният Софийски апелативен съд е оставил частната жалба без движение. С молба от 02.07.2014г., жалбоподателят е обяснил, че обжалва изявлението на съда, обективирано в протокола от 25.02.2014г., че няма да допуска други доказателства, което е възприел като отказ за обезпечаване на доказателства.
С обжалваното сега разпореждане от 28.07.2014 г. по гр.д. № 2346/2012 г., Софийски апелативен съд е върнал като недопустима подадената от Л. А. К. частна жалба, като е приел, че е недопустима, тъй като определение по чл. 207 ГПК не е постановено в съдебното заседание от 25.02.2014г., а определенията по допускане, или не на доказателства не подлежат на самостоятелно обжалване по аргумент от чл. 274, ал.1 ГПК.
Разпореждането е правилно.
Изрично определение по чл. 207 ГПК в съдебно заседание на 25.02.2014 г. не е постановено. Обезпечаването на доказателства по висящо дело означава събирането им, т.е. приемането им като доказателства, ако се касае за писмени такива, или назначаване на експертизи, ако е необходимо изследването им. Досежно оригиналното пълномощно и копията от двете декларации е постановено приемането им като доказателства с прилагане по делото на преписката по досъдебното производство и за пълномощното – изричното определение за съхранението му в съда. Фактически то и сега се намира на л. 119 от досдебното производство. Копия от декларациите са приложени по същото досъдебно производство. Съдът е приел, че оригиналите от декларациите са неотносими, а и те са приложени по друго дело, видно от представенат от ищцата експертиза по другото дело и не могат да бъдат приложени и по настоящото. В хода на производството пред първата инстанция е изискано нот. дело от нотариус М.Е., но е отговорено, че при нея не се съхранява, защото са изминали пет години, през които е следвало да се съхранява. Установено е, че оригинала на пълномощното не се съхранява при нотариус Е., защото е приложено към настоящото дело.
На обжалване съгласно чл. 208 ал.3 ГПК подлежи само определението, с което се отказва обезпечаване на доказателства. По делото не е постановявано определение, с което да се отказва обезпечаване на доказателства, а напротив, пълномощното като доказателство е събрано и е били предмет на изследване от вече приетите експертизи. Оригиналите на декларациите са преценени от съда като ирелевантни и не са приети като доказателство. Затова по отношение на тях не може да се иска и обезпечаване на доказателства. Преценката на съда относно това кои доказателства да приеме по делото като относими и кои не, обективирана в определение, не подлежи на обжалване чрез частна жалба. Тези определения са по движението на делото и за тях не е предвидена изрично възможност за обжалване – чл. 274, ал.1 ГПК. Те не могат да бъдат приравнявани на определения по чл. 208, ал.3 ГПК по висящо дело, защото имат друга цел и предмет. За да се пристъпи към процедура по обезпечаване на доказателства по висящо дело, те трябва да са относими към предмета на доказване по това дело и да са допуснати като такива.
Предвид изложеното, преценката на администриракия съд, че подадената частна жалба е недопустима поради това, че е подадена против не подлежащ на обжалване съдебен акт е правилна, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 28.07.2014 г. по гр.д. № 2346/2012 г. на Софийски апелативен съд
ВРЪЩА гр.д. № 2346/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: