О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1166
София, 01.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 427 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. М. Х. против решение № 1635 от 28.12.2010г. по гр.д.№ 2200/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №2906/26.07.2010 г. по гр.д.№ 10748/2007 г. на Варненски районен съд. С последното са отхвърлени предявените oт касатора искове срещу Д. Г. М., К. Д. :М., Д. А. М., И. М. А. да бъдат осъдени да му предадат владението върху 62 кв.м.в ид.ч.от дворно място представляващо УПИ №Х-4643 в кв.815 на 16-ти подрайон на [населено място], цялото с площ от 467 кв.м.с адрес [населено място] [улица],58А, както и предявените искове срещу същите и И. М. А. и В. Н. А.. да му предадат владението върху 1/3 ид.ч. от офис с площ от 50 кв.м. изграден в описаното по горе дворно място и прекратяване на производството по предявените искове срещу И. П. О., А. Ц. О., Н. О. Ф. и С. А. М.. да бъдат осъдени да му предадат владението върху 1/3 ид.ч. от магазин с площ 13 кв.м както и върху 62 кв.м. ид.ч.от същото дворно място.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон- чл. 84 и чл. 70 от ЗС, за допуснати процесуални нарушения поради не обсъждане на събраните доказателства относно адресната регистрация на ответниците и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса: може ли да се приеме, че е налице придобиване по давност, когато имота е бил предмет на няколко сделки, които не са произвели вещно транслативно действие и последната от тях е сключена преди повече от шест месеца преди предявяване на иска. Прекъснато ли е владението за предпоследния “преобредател” в този случай, което би било пречка последния да придобие правото на собственост на оригинерно основание. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 404/16.06.1995г. по гр.д.№ 1904/94г.ІV гр.о. Твърди се и противоречие с константната съдебна практика, според която при владение на съсобствен недвижим имот само от някой от съсобствениците, те са владелци на своята част и държатели на частта на останалите съсобственици и за да придобият частите на невладеещите съсобственици следва по недвусмислен начин да докажат, че са променили намерението си за своене в такова за себе си и това да е достигнало до тяхно знание. Позовава се на Р № 140/17.03.2006г. по гр.д.№ 797/2005г. І гр.о. Р № 70/03.11.2080г. по гр.д.№ 65/1980г. на ОСГК, Р № 508 от 29.07.2003г. по гр.д.№ 749/2002г. І гр.о., Р № 265 от 28.04.2004г. по гр.д.№ 720/2003г. І гр.о. и др. в същия смисъл.
Ответниците по касация в отговорите си оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като според тях не е формулиран материално правен въпрос, относим към спора, а решението е съобразено с доказателствата и практиката.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот с н.а.№ 8, том XV/10.05.1996 г. с който е закупил само 62 кв.м. ид.ч. от ? ид.ч. от дворното място общо 233,5 кв.м. представляващи ? ид.ч.от дворно място цялото с площ от 467 кв.м., а по скица 525 кв.м. и съставляващо имот пл.№ 11, кв.815, 16-ти микрорайон по плана на [населено място], [улица]№58,58А. Неговите праводатели С. А. И. и А. С. А. са продали с н.а. № 64/13.09.1996 г на друго лице П. И. О. жилище в северозападната част на сградата, ведно с ? ид.ч. от дворното място върху което е изградена, находящо се в [населено място], [улица], С н.а.№ 196/21.09.2000 г по силата на който А. Ц. О. и П. И. О. продават същия имот на С. А. М., а тя продава този имот на И. П. О. с н.а.№ 178/12.10.2004 г. С в.а.№ 57, том I, дело № 80/ 25.01.1960г. П. П. Д. продава на С. А. И. и Д. Г. М. празно място с пространство от 405 кв.м., в [населено място], Т., съставляващ парцел XI-4643, кв. 815, а с н.а. № 71,т.ІІ/1960г. купувачите са признати за собственици по регулация на още 25 кв.м. След извършено строителство в имота на търговски обекти и узаконяването им, по договор за доброволна делба, вписан под №93, том I, рег. №1068/06.03.2007 г. И. П. О. получава в дял офис с площ от 50 кв.м., построен в процесното дворно място цялото с площ от 560 кв.м., като другите трима съделители Д. Г. М., К. Д. М. и Д. А. получават в общ дял и съсобственост офис с площ от 13 кв.м., находящ се в същия имота. С н.а. № 188/10.04.2007 г. И. П. О. продава на И. М. А. офиса с площ 50 кв.м., а с н.а.№ 189/10.04.2007 г. той продава на Н. О. Ф. жилището с ? от дворното место. Тя продава с н.а.№ 86/17.10.2007 г. същия имот – жилището и ? ид.ч. от дворното място на И. М. А. и В. Н. А.. Процесните офиси с площ от 13 кв.м. и от 50 кв.м. са узаконени с Акт за узаконяване № 25/18.12.2006 г. на гл.архитект на [населено място]. О. с площ от 50 кв.м. се ползва за пекарна, а тази с площ от 13 кв.м.- за магазин за плодове и зеленчуци
Ответниците правят възражение, че са придобили целия имот на основание изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност от пет години, а в условия на евентуалност твърдят, че имота е придобит на основание изтекла в полза на ответниците придобивна давност в рамките на десет годишен период, тъй като всички преобретатели на имота са придобили и владели имота непрекъснато и необезпокоявани, като по този начин ищецът е загубил собственост върху процесните 62 кв.м. ид.ч., поради което и не може да се легитимира като собственик по приращение на 1/3 ид.ч. от претендираните офиси.
Съдът е приел въз основа на гласните доказателства, че И. П. О. е владял имота заедно със съпругата си и сина си до момента когато е извършена разпоредителна сделка с него, оформена с н.а. № 189/10.04.2007 г. Тъй като липсват доказателства , от които да се установят твърденията на въззивника, че с действията си неколкократно е демонстрирал собствеността си върху имота, съдът е приел, че той не е прекъснал течението на придобивната давност. Подадената от ищеца жалба през 1997г до кмета на район ”М.” във връзка с подадена молба от единия от въззиваемите за узаконяване на строителство не е преценена като действие, прекъсващо течението на давноста. Съдът се е позовал на това, че ищеца не е извършил действия за защита на своята собственист и след предприетите строителни и административни действия в процесното място. Затова е прието, че от 1997г, имотът е владян необезпокоявано от И. П. О. и той е придобил и спорните 62 кв.м. ид.ч. по давност като добросъвестен владелец в рамките на пет години, като е присъединил владението на своите праводатели, а въззивникът е загубил правата си на собственик върху идеална част от терена, поради което не е придобил по приращение и по 1/3 ид.ч. от двата офиса
Първият поставен въпрос е може ли да се приеме, че е налице придобиване по давност, когато имота е бил предмет на няколко сделки, които не са произвели вещно транслативно действие и последната от тях е сключена преди повече от шест месеца преди предявяване на иска. Прекъснато ли е владението за предпоследния “преобредател” в този случай, което би било пречка последния да придобие правото на собственост на оригинерно основание. Този въпрос така поставен е неотносим към предмета на спора. Чрез поредицата от сделки е предадено владението от “прехвърлителите” на “преобредателите”, а не е прекъсвано. Адресната регистрация не е от значение, тъй като фактическата власт не се упражнява само чрез живеене в имота, а и адресната регистрация не е задължително да е на адреса, където лицето живее. Предаването на владението от един преобретател на следващия по сделка, която се установява, че няма вещно действие не е прекъсване на владението. Последния преобредател може да се позове на владението на всеки от предходните владелци и това е смисъла на чл. 82 от ЗС. Р № 404/16.06.1995г. по гр.д.№ 1904/94г.ІV гр.о. е неотносимо към спора, тъй като то разглежда хипотеза, когато владението е прекъснато, защото страната по спора е отнела фактическата власт върху него преди повече от шест месеца от предявяване на иска. В спора, предмет на исковата молба по настоящото дело няма отнемане на владението, а предаване на владението от отчуждителя по предходната сделка към следващия “преобретател”. Затова първия въпрос е неотносим към фактите по спора и не определя решаващите мотиви на съда.
По втория правен въпрос – за това, че позоваващите се на придобивна давност съсобственици следва да докажат промяна на намерението за своене пред невладеещия съсобственик, по делото е установено, че всеки от ответниците е считал частта от имота, предмет на сделката за своя и демонстрация на това е застрояване на имота, подаване на молби за узаконяване, извършване на съдебна делба. В нито едно от тези публични действия не е включен ищеца и той не е предприел действия, с които да прекъсне владението, субективният елемент от което е демонстриран публично и пред ищеца – съсед на процесния имот. Затова представената съдебна практика е неотносима към спора.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1635 от 28.12.2010г. по гр.д.№ 2200/2010г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Х. М. Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: