О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
София, 27.12. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 647 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Държавно горско стопанство „А.” ТП [населено място] против определение № 670 от 28.09.2012г. по гр.д.№ 828/2012г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставена без разглеждане, като недопустима подадената от него частна жалба против определение от 06.08.2012г. на РС-Велинград по гр.д.№ 422/2012г. на РС-Велинград.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като определението на РС, което е било предмет на обжалване не било по чл. 140 ГПК, а по чл. 312, ал.3 ГПК и то подлежало на обжалване по общия ред за обжалване на определенията.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Предявен е иск по чл. 344, ал.1 т.1-3 КТ, който се разглежда по реда на бързото производство, съгл. чл. 310, ал.1 т.1 ГПК В отговора към исковата молба, ответникът е поискал доказателства, включително и гласни. С определение от 06.08.2012г., РС не се е произнесъл по доказателственото искане за разпит на свидетел, не го е и отхвърлил, а е дал възможност да се уточнят имената на свидетелите и обстоятелствата, за които се иска да бъдат разпитани. Против това определение, ответникът е подал частна жалба,
Въззивният съд е приел частната жалба за недопустима тъй като тя е против определение по чл. 140 ГПК за допускане на доказателства, което не подлежи на обжалване, защото нито е прекратително, нито за него е предвидено изрично обжалване.
Определението е правилно.
На обжалване съгласно чл. 274, ал.1 ГПК подлежат две групи определения – такива, които преграждат развитието на делото и определенията, за които изрично е предвидена възможност за обжалване. Определението за допускане, или недопускане на доказателства не е от нито една от тези две категории независимо дали е постановено в общо исково производство, или в особеното бързо производство. Последното е уредено в чл. 310-317 ГПК, но не предвижда възможност за обжалване на определението, с което съдът се произнася по чл.312 ГПК. Нормата на чл. 312, ал.2 ГПК урежда двойната размяна на книжа и задължението на страните да предприемат процесуални действия по изпълнение на дадените от съда указания. Тази норма не съдържа отклонение от общия принцип, че определенията по движението на делото и конкретно тези за допускане, или недопускане на доказателства не подлежат на обжалване. Контролът върху тези определения се извършва при обжалване на постановеното решение.
По изложените съображения, като е приел, че частната жалба против определението, с което съдът не се е произнесъл изрично по допускане на доказателствата е недопустшима, въззивният съд е постановил правилно и съобразено с процесуалния закон определение, което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 670 от 28.09.2012г. по гр.д.№ 828/2012г. на Пазарджишки окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: