О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 14.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1008 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място] против решение № 388 от 07.07.2011г. по гр.д.№ 4/2011г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено решение № 15 от 27.10.2010г. по гр.д.№ 3237/2008г. на РС-Добрич и вместо това е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР да се признае за установено по отношение на ЕТ-“А.-А. Б.” [населено място], че ищеца е собственик на площ от 38,24 кв.м., отразени в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-15/12.05.2005г., като част от имот 72624.603.278, образуван при обединението на имоти КИ № 72624.603.118 и КИ № 72624.603.147, със заповед № КД-14-08-Д-864/05.08.2008г. и, че е допусната грешка изразяваща се в неправилно заснемането на тази площ от имот 72624.603.29 и сграда с КИ 72624.603.29.2 като част от имот с КИ 72624.603.278 и сграда 72624.603.278.1, заключени между т. C,D.F.E. на скицата на приложение № 4 към заключението на вещото лице от 06.11.2009г. на л. 86 от делото на РС, съставляваща неразделна част от решението.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон – чл. 61 от З. /отм/, за допуснати процесуални нарушения на чл. 133 от ГПК и на нормите, уреждащи служебното начало и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: Нищожно ли е придобивното основание на реално обособена част от производствена сграда, ако тя макар и да не е обособена по реда, предвиден в З. /отм/ отговаря на техническите изисквания за обособяването й. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 508/98 по гр.д.№ 350/1998г. на ВКС 5 чл. с-в, Р № 418/2004г., ІІ гр.о. на ВКС, определение № 102 по гр.д.№ 4017/2008г. на ІІ гр.о. 2.допустимо ли е съдът да се произнася по не направено възражение и по въпрос, който не е посочен в доклада по чл. 133 от ГПК 3. следва ли съдът служебно да прилага института на нищожност на сделките и 4.придобиват ли търговските дружества от държавата недвижимите имоти, които са апортирани в капитала им ако тези имоти отговарят на изискванията да са самостоятелни такива, но не са обособени при спазване на предвидения законов ред за това.
Ответникът по касация оспорва допустимостта на подадената касационна жалба предвид данъчната оценка на процесната площ и допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като.то е съобразено със закона и практиката.
Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. Въззивно решение подлежи на обжалване, тъй като цената на иска се определя от данъчната оценка на целия имот, от който се твърди, че неправилно е заснета процесната площ, а не само от стойността на тази площ. В случая данъчната оценка на местото и сградата, чиято цялост се защитава е над 5 000 лв., поради което на основание чл. 280, ал.2 от ГПК касационната жалба е допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: При разделяне на ДФ “Д. през 1991г. се обособяват дружеството – ищец и праводателя на ответника – ЕТ Цялата голяма сграда е строена преди 1987г. / около 1969г./ и е разделена с преградна стена към момента на разделянето на държавната фирма. Местонахождението й е определено от елтаблото и не е променяно според св. К., Т. и И.. Сградата на ищеца е оценена на основание ПМС № 179/1991г. с площ 387 кв.м. и така е записана в счетоводните документи на ищцовото дружество към 1991г. С А. № 1830 на основание пар. 34 от ПЗР на ЗППДОП и чл. 17а от същия закон земя с площ 26 050 кв.м., съставляваща парцел ХХ-7588 от кв. 256, ведно с описаните сгради в него, между които и по т.9 – “складово стопанство” с площ 387 са актувани за държавни. В акта е отразено, че имота е вклучен в капитала на ищеца [фирма]” [населено място]. С н.а. № 96,т.VІ/07.07.2008г. дружеството-ищец е признато за собственик на този имот и описаната сграда складово стопанство със застроена площ 457 кв.м. Парцел ХХ-7588 е идентичен с имот с КИ 72624.603.29 С н.а. № 143,т.ІV/22.10.2004г. [фирма] [населено място] продава на ЕТ-“А.-А. Б.” имот 7585 със застроена и незастроена площ 342 кв.м. съставляващо парцел ХХХVІ, ведно с построения в същото место автосервиз със застроена площ 144 кв.м. и склад със застроена площ 93,60 кв.м.Регулационната линия минава по имотната граница, но в частта от сградата не следва разделителната стена, а минава през помещението на ищците. Така част от сградата и терена под нея на практика е заснет като част от имота на ответника. СТЕ установява, че кадастралната карта на кр. Д. е одобрена със заповед № РД-18-15/12.05.2005г. Имотът на ответника е 72624.603.278 и е образуван при обединението на имоти КИ № 72624.603.118 и КИ № 72624.603.147, със заповед № КД-14-08-Д-864/05.08.2008г. като са заличени първоначалните номера. Имот 7588, за който е бил отреден парцел ХХ е идентичен с имот 72624.603.29 и няма придаваеми по регулация места. Сграда с КИ 72624.603.29.2 измерена е 612 кв.м., а в кадастралната карта е показана с площ 588 кв.м. Имот № 7585, за който е бил отреден парцел ХХХVІ е идентичен с 72624.603.278. Сграда с КИ 72624.603.278.1 е измелена с площ 124,03 кв.м., а в КК е отразена с площ 151 кв.м. По искане на собствениците е издадена заповед за обединяването им, но тя е отменена след обжалване. Така кадастралната граница не очертава обекта на собственост – терен и сграда в спорната зона, а минава през сградата.
Въззивният съд е приел, че при разделянето на сградата на две части не е спазено изискването на чл. 62, ал.1 от З. /отм/ и чл. 202 от ЗУТ поради което фактическите действия по разделянето не водят до създаване на самостоятелни обекти на собственост и до възможност за сделки с тях. Затова е прието, че иска е неоснователен.
Първият поставен въпрос – нищожно ли е придобивното основание на реално обособена част от производствена сграда, ако тя макар и да не е обособена по реда, предвиден в З. /отм/ отговаря на техническите изисквания за обособяването й. Не е посочено придобивното основание, а реалното обособяване само по себе си не е придобивно основание. Към момента на разделянето сградата е била държавна собственост и с факта на фактическото й разделяне на две самостоятелно обособени части, от които процесната е призната като търпим строеж, може да се приеме наличие на обект на собственост. Нищожността обаче е институт касаещ правни сделки, а разделянето на ДФ и обособяването на две нови държавни фирми, преобразувани в последствие като търговски дружества с държавно имущество не е договор за делба и за него не се прилага института на нищожност на сделките. Затова този въпрос е неотносим.към предмета на спора..
По въпроса допустимо ли е съдът да се произнася по ненаправено възражение и по въпрос, който не е посочен в доклада по чл. 133 от ГПК Съдът е считал че прилага императивна норма, за което не е необходимо изрично позоваване. За приложението й не е било необходимо събиране на доказателства, а пред въззивната инстанция представителите на страните са дали обяснения. Така от поставения въпрос не зависи крайния изход, поради което поставения въпрос е неотносим.
По третия въпрос – следва ли съдът служебно да прилага института на нищожност на сделките е приложимо изцяло казаното по първия формулиран въпрос.
Относим към спора е четвъртия въпрос – придобиват ли търговските дружества от държавата недвижимите имоти, които са апортирани в капитала им ако тези имоти отговарят на изискванията да са самостоятелни такива, но не са обособени при спазване на предвидения законов ред за това. По този въпрос е приложима практиката по приложението на чл. 17а от ЗППДОП, но в случая се поставя във връзка с правилното кадастрално заснемане. Въззивният съд не е разгледал поставения въпрос от тази гледна точка. Приложил е норма за съдебна и доброволна делба към разделяне на държавно предприятие. Предвид изложеното и на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване по последния въпрос
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 388 от 07.07.2011г. по гр.д.№ 4/2011г. на Добрички окръжен съд по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място]
Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 54 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационата жалба ще се върне.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: