О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 31.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 783 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. К. С. против решение № 178/16.02.2010г. по гр.д.№ 2087/2009г. на В. окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2105/30.06.2009г. по гр.д.№ 5966/2008г. на В. РС в частта, с която е намалено на основание чл. 30 от ЗН с 28 180/89 000 ид.ч. дарението, извършено с н.а. № 180,т.ХХІV/27.07.1995г. от В. Ц. Д. в полза на К. К. С. на апартамент № 52, находящ се в[населено място], кв. “М.” бл. 134,вх.4, със застроена площ 58,50 кв.м. и е възстановена запазената част на Ж. К. Ж. от наследството, останало от В. Ц. Д..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като ищцата не е приела наследството по опис, че неправилно е определена масата по чл. 31 от ЗН, защото апартамента не е оценен в състоянието, в което е бил към момента на дарението и за неправилно определяне на сумата, която следва да бъде заплатена съобразно стойността на имота към настоящия момент.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. в тежест на коя от страните е да установи обема на наследствената маса, състоянието и стойността на имуществото, включващо се в нея. По този въпрос се изказва становище, че това следва да е ищеца и се твърди противоречива съдебна практика, представена от Р № 19/26.01.2009г. по гр.д.№ 5896/2007г. ІV гр.о. на ВКС и Р № 1144/26.11.2008г. по гр.д.№ 4899/2007г. V гр.о. на ВКС. 2.че цената на дарения имот следва да се определи към момента на откриване на наследството, но в състоянието към момента на дарението, а намаляването да се извърши по актуалната цена по време на намалението. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 604/1992г по гр.д.№ 406/1992г., Р № 599/17.11.2003г.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал.1 от ГПК и по двата поставени въпроса: съдът е дал правилни указания за доказателствената тежест, изпълнени частично от жалбоподателката, тя не е възразила срещу доклада и СТЕ, а стойността на имота към момента на намалението, макар да е определена от вещото лице е неотносима към обжалваната част от решението.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК в първоначалната й редакция, при действието на която е подадена касационната жалба, до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал следвано: Страните са сестри, наследници на В. Ц. Д., починала на 17.03.2008г. С н.а. № 180,т. ХХІV/ 27.06.1995г. наследодателката е дарила на ответницата К. С. апартамент № 52, в бл. 134, [жк][населено място]. По предявеният иск по чл. 30 от ЗН от ищцата Ж. Ж. съдът е направил доклад, в който е указал, че ответната страна следва да установи, че наследствената маса е достатъчна за извършване на разпореждане и не накърняване на запазената част. Ответницата е посочила, че в наследството е останала и ? ид.ч. от три възстановени земеделски имота. СТЕ, в съответствие с поставената от съда задача е оценила апартамента в състоянието, в което е бил към момента на дарението към датата на откриване на наследството за 89 000 лв. /без подобренията, извършени след дарението/ и актуалната му стойност 71 000 лв. Земеделските земи са оценени общо за 17 840 лв. Експертизата не е оспорена при приемането й и констатациите й не са оборени. На 17.07.2008г. преди вписване на исковата молба по настоящото дело, ответницата се е разпоредила с апартамента с н.а. № 105,т.ІІ на нотариус М. Т.. Въззивният съд е възприел извода на РС, че накърняването на запазената част е с 28 180 лв. и е намалил дарението с 28 180/89000 ид.ч. за възстановяване запазената част на ищцата. Решението на РС е обезсилено в частта, с която ответницата е осъдена да заплати равностойността на тази част, определена от въззивния съд на 22 480,67 лв. въз основа на актуалната стойност на имота, тъй като има разпореждане в полза на трето лице и сделката не е отменена, а правото да се иска равностойността на намалението може да се реализира само в производство по чл. 37 от ЗН.
Първият въпрос “в тежест на коя от страните е да установи обема на наследствената маса, състоянието и стойността на имуществото, включващо се в нея” е разрешен от съда в съответствие с правната уредба и съдебната практика. В Р № 1144/26.11.2008г. по гр.д.№ 4899/2007г. V гр.о. на ВКС, съдът ясно е посочил, че в тежест на този, който се ползва от завещание, а аналогична е ситуацията и при дарение да установи че в наследствената маса се включват повече имоти, поради което не е накърнена запазената част с разпореждането. В решение № 1180 от 1.11.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1505/1999 г., II г.о. е прието, че “при иск за възстановяване на запазена част, в тежест на ответника е да установи, какво друго имущество следва да се включи в масата по чл. 31 от ЗН. В същия смисъл е и Решение № 156 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5392/2007 г., IV г. о. С решение № 1152 от 14.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4066/2007 г., V г. о. е прието, че масата по чл. 31 от ЗН следва да се формира съобразно доказателствата, а ако няма такива, съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест следва. Прието е, че “макар тежестта да установи размера на наследствената маса да е на ищеца по претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗН ответникът също има интерес да установи, че в наследството се включват и други имущества. Затова, ако липсват доказателства за някои от елементите на масата по чл. 31 ЗН, тя се формира без тях. Липсата на доказателства не е пречка за формиране на масата на наследството”. Това съответства на правилото, установено с чл. 127 отг ГПК /отм/, че всеки следва да докаже фактите, от които черпи изгодни последици. Това е посочено и в другото решение № 19/26.01.2009г. по гр.д.№ 5896/2007г. ІV гр.о. на ВКС, цитирано от касатора. В последното съдът е посочил какво следва да се установи в производството по чл. 30 от ЗН, като не се е занимал подробно с доказателствената тежест. По това дело са били представени доказателства за наследствената маса, но ищеца не е ангажирал доказателства за стойността й, поради което ВКС е посочил, че това е било служебно задължение и на съда. Предвид изложеното, посочените решения от касатора не формират противоречива практика. Следователно не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Относно това дали съдът следва да даде указания за доказателствената тежест, въззивният съд, като не е констатирал нарушение на РС по този въпрос. Първостепенния съд е процедирал в съответствие с чл. 146 от ГПК, като е направил доклад по делото и е указана доказателствената тежест за установяване обема на масата по чл. 31 от ЗН и срещу него касаторката не е възразила. По този въпрос не е налице неясна правна норма, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Съдът не е бил длъжен да дава указания за разпределение доказателствената тежест относно въпроса за състоянието на имота към момента на дарението, тъй като не е имало в отговора на исковата молба възражение от ответницата, че е подобрила имота след дарението и е увеличила стойността му. Затова втория въпрос не би променил крайния извод на спора и не обуславя допускане до касация. Отделно от това, СТЕ, на която задачата е точно поставена в съответствие със законовото изискване как да се оцени имота е определила стойността му без подобренията към датата на откриване на наследството, с което е реализирано изискването на чл. 31 от ЗН. Затова въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираните решения по втория поставен въпрос, т.е. не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 и 2 от ГПК
Актуалната стойност на имота към момента на намалението е била определена от СТЕ, приета от РС, но тя е неотносима към спора, до колкото не е присъдена стойността на намалението. В тази част решението е обезсилено Затова и този въпрос е неотносим към спора.
Относно представените с касационната жалба нови доказателства за наличие и на други земи в патримониума на наследодателката, за които не се установява дали са включени в наследството, оставено от нея, следва да се отбележи, че с отговора към исковата молба те не са представени, въпреки, че договора за доброволна делба е бил вписан. Пред въззивната инстанция не могат да се представят нови доказателства и това не е основание за допускане до касация.
Или в обобщение, по поставените въпроси не са обосновани основанията за допускане до касация, поради което обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 178/16.02.2010г. по гр.д.№ 2087/2009г. на В. окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. К. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: