О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
София, 26.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 527 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. В. Н. против разпореждане № 1416 от 10.09.2012г. по гр.д.№ 454/2012г. на Врачански окръжен съд, с което е върната подадената от нея частна касационнна жалба против определение № 509 от 13.07.2012г. по същото дело.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение нормите на Конституцията и ГПК.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че въпреки изрично дадените указания за изправяне нередовностите на частната жалба, М. Н. не е представила изложение на основанията за допускане до касационно обжалване на определение № 509/13.07.2012г. по чл. 280, ал.1 от ГПК. във вр. чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 284, ал.1т.3 от ГПК, жалбата не е преподписана от адвокат и не е внесена държавна такса в размер на 15 лв. За изпълнение на тези указания, жалбоподателката е била надлежно уведомена, но не ги е изпълнила.
Разпореждането е правилно.
С влизане в сила на новия ГПК от 01.03.2008г. касационното обжалване не е задължително, а факултативно със законова регламентация на предпоставките и критериите при които е допустимо, посочени в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК, към която препраща чл. 274, ал.3 от ГПК относно обжалване на определенията, постановени от въззивните съдилища, като въззивна инстанция и препращащата норма на чл. 279 от ГПК относно разпорежданията в същия смисъл. Преценката относно това кои решения, определения и разпореждания подлежат на касация със сега действащия ГПК е предоставена от законодателя на ВКС, но съгласно чл. 285 от ГПК, за формалната редовност на частната касационна жалба следи въззивния съд. Основанията за допускане са различни от основанията за касиране на решението по чл. 281 от ГПК, респективно от основанията за неправилност на обжалваните определения и разпореждания по наличието на които съдът се произнася само ако допусне до разглеждане частната касационна жалба по същество. Затова съдът не разглежда доводите на жалбоподателката, свързани с неправилността на определението, с което е отказано частично освобождаването й от държавна такса и изцяло за разноски.
С частната касационната жалба жалбоподателката не е формулирала съществен материално правен, или процесуален въпрос, по който счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, или който съдилищата разрешават противоречиво, или такъв, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съгласно чл. 280, ал.1 т.1-3 от ГПК. Това е достатъчно основание за връщане на касационната жалба, като нередовна, съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Въпреки дадените указания и за преподписване на частната касационна жалба от адвокат, съгласно изричното изискване чл. 284, ал.1 от ГПК, това изискване не е изпълнено. Идеята на законодателя за преподписване на касационната жалба и на частната касационна жалба от адвокат не е самоцел, а е въведена с оглед оформянето им по начин, че да се защитят най-добре правата на гражданите. Неизпълнението и на това указания прави частната касационна жалба нередовна и е основание за връщането й, в какъвто смисъл е обжалваното разпореждане.
Жалбоподателката не е била освободена от заплащане на държавна такса за частната касационна такса, поради което е дължала внасянето на такава, в какъвто смисъл е получила указания, които не е изпълнила.
По изложените съображения и на основание чл. 286 ал.1 т.2 от ГПК обжалваното разпореждане е правилно и съобразено с процесуалния закон, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 1416 от 10.09.2012г. по гр. д. № 454 по описа за 2012г. на Врачански окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: