гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София, 24.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 4394 /2015 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. О. Г. против разпореждане от 02.04.2015г. по ч.гр.д.№ 11153/2014г. на СГС, с което е върната подадената от него частна въззивна жалба № 1046290 от 16.12.2013г. против разпореждане № 80 от 06.11.2013г. по гр.д.№ 60 535/12 на Софийски РС за връщане на исковата му молба, по която е образувано същото дело.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като е лишен от правосъдие.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Данните по делото са следните: С. О. Г. е предявил осъдителни искове срещу [фирма] общо за сумата 597.85 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени и имуществени вреди. Районният съд дал указания на ищеца с няколко разпореждания да конкретизира основанието и размера на претенциите си. С разпореждане № 80 от 06.11.2013 г. съдът е върнал исковата молба на Г., като е приел, че указанията не са изпълнени, Против това определение, ищецът е подал частна жалба № 1046290/16.12.2013 г., която е върната с обжалваното сега определение.
В частната жалба, Г. е поискал да бъде освободен от заплащането на държавна такса на основание чл. 83, ал.2 ГПК. С определение от 10.03.2014г. първоинстанционният съд оставил без уважение искането. По жалба срещу това определение е образувано ч. гр. д. № 5806/2014 г. на Софийския градски съд, който с определение № 14851/16.07.2014 г. потвърдил първоинстанционното определение. На основание чл. 280, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 4 ГПК поради това, че цената на иска е под 5 000 лв., частната касационна жалба против този съдебен акт е оставена без разглеждане с определение № 681/24.09.2014 г. по ч. гр. д. № 4815/2014 г. състав на ВКС, ІІІ-то гР. о., потвърдено с определение № 859/01.12.2014 г. по ч. гр. д. № 6721/2014 г. на ВКС, ІІІ-то г. о. Така определението, с което е отказано искането за освобождаване от държавна такса по възивната частна жалба е влязло в сила.
Тъй като по искането по чл. 83, ал.2 ГПК инкорпорирано в частна жалба № 1046290/16.12.2013 г., има произнасяне с влязло в сила определение и няма промяна в обстоятелствата за повторно произнасяне по това искане, постановеното определение № 20285 от 06.10.2014г. по ч. гр.д.№ 11153/2014г. на СГС, с което отново искането е оставено без уважение, е обезсилено с определение № 76 от 25.02.2015г. по ч. гр.д.№ 393/2015г. на ВКС І гр.о. и делото е върнато за произнасяне по частна жалба № 1046290/16.12.2013 г
След връщане на делото от ВКС е изпратено съобщение до частният жалбоподател да внесе държавна такса за частна жалба № 1046290/16.12.2013 г в размер на 15 лв., получено от него лично на 19.03.2015г. В определения едноседмичен срок не е внесена определената държавна такса, поради което с обжалваното определение на СГС, тази частна жалба е върната.
Определението е правилно.
Съгласно чл.275 във вр. с чл. 261 ГПК, съдът, чийто акт се обжалва, следи за редовността на подадената частна жалба, включително и за представяне на квитанция за внесена държавна такса. Искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал.2 ГПК не е уважено с влязъл в сила съдебен акт, поради което той е дължал държавна такса за частна жалба № 1046290/16.12.2013 г в размер на 15 лв., която не е внесъл въпреки дадените указания. На основание чл. 275, във вр. с чл. 262, ал.2 ГПК правилно тази частна жалба е върната. В този случай оплакването за отказ от правосъдие е неоснователно, защото не са изпълнени процесуалните изисквания за надлежно сезиране на въззивната инстанция. Обжалваният съдебен акт е в съответствие с процесуалните правила, поради което следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 02.04.2015г. по ч.гр.д.№ 11153/2014г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: