О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София, 05.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1174 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Г. Х. против решение № 114/08.07.2011г. по гр.д.№ 284/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 303 от 17.03.2011г., поправено с решение № 321/21.03.2011г. по гр.д.№ 1052/2010г. на Окръжен съд-Варна и вместо това е признато за установено по отношение на касатора, че [община] е собственик на поземлен имот с площ 33,341 кв.м. с идентификатор № 10135.5501.249 по кадастралната карта на [населено място] по силата на закона – пар.7, ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА и е осъден касатора да предаде владението върху този имот.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси:
1.може ли в хода на процеса ищецът да навежда ново придобивно основание – твърди се придобиване право на собственост на основание пар. 7, ал.1 т.3 ЗМСМА– незастроен терен, попадащ с селищна територия, а иска е уважен на основание пар.7, ал.1 т.4 от ЗМСА – терен, отреден за обществено ползване – зеленина. По този въпрос се твърди противоречие със задължителна съдебна практика ПП-1-85г., Р № 460/16.06.2009г.по гр.д.№ 1236/2008г. І гр.о. и Р № 1254/11.12.2008г. по гр.д.№ 4973/2007г.І гр.о. на ВКС
2.определящо ли е за възникване правото на собственост на държавата ползването и предназначението на имота. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 136/11.05.2009г. по гр.д.№ 280/2008г.ІV гр.о.
3. Предназначението на имота се определя от регулационния и застроителен план, а не от общия градоустройствен план. Позовава се на Р № 353/06.07.2010г. по гр.д.№ 621/2009г.ІІ гр.о. Р № 302 от 21.04.2009г. по гр.д.№ 1103/2008г.І гр.о. на ВКС. Р № 136/11.05.2009г.
4. твърди се необсъждане на доводът, че имота не е бил държавна собственост, което е част от фактическия състав на придобиване на собствеността от общината по пар.7 от МЗСМА защото за него не е бил съставен акт за държавна собственост. Касаторът се позовава на Р № 422/18.07.1997г. по гр.д.№ 250/1997г. 5 чл. с-в и др.
5. В нарушение на съдебната практика, установена с Р №21/04.02.1011г.по гр.д. 1327/2009г.ІІ гр.о. и решение по г.д.№ 108/2005г. е прието, че в тежест на ответника е да докаже отрицателния факт, че държавата не е била собственик към момента на влизане в сила на ЗМСА на процесния имот.
6.Тъй като счита решението необосновано, касаторът се позовава на противоречие с П № 7/1965г.
По всички от изброени до тук въпроси се твърди противоречие със задължителната съдебната практика и противоречива практика – основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК.
На основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК се твърди необходимост от произнасяне на ВКС по въпросите 1. изчерпателно изброените обекти в пар.7 ал.1 т.4 от ЗМСМА следва ли да са реализирани към влизане в сила на тази норма, или е достатъчно предвиждането за тях и достатъчно ли е предвиждането с общия градоустройствен план, или е необходимо предвиждане в подробния градоустройствен план 2.оспорването на придобивното основание, сочено от ищеца означава ли оспорване и на всеки от елементи в състава му.
Ответникът по касация Община [населено място] оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като въззивният съд не е формирал изводи по поставените въпроси, които да са в противоречие със задължителна практика на ВКС, а част от представените решения са постановени по фактическа обстановка, различна от установеното по делото..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
[община] е предявила иск за собственост на процесния имот от 33,341 дка. с идентификатор № 10135.5501.249 по кадастралната карта на [населено място] с предназначение-урбанизирана територия, като е твърдяла, че е придобила правото на собственост на основание закон – чл.2, ал.1 т.2 от ЗОС, във вр. с пар. 42 от ЗИД на ЗОС и пар.7, ал.1 т.3 от ПЗР на ЗМСМ, макар, че не е твърдяла отчуждаване а само предназначение – за урбанизирана територия.. На основание пар.7 от ЗМСМА обектите стават общинска собственост след отчуждаване, но няма твърдения за извършване на такова в обстоятелствената част на исковата молба.. В първото съдебно заседание пълномощникът на общината е уточни, че имота е терен отреден за озеленяване и парк. Това уточнение на исковата молба е било необходимо предвид изложеното противоречие, то е извършено в открито съдебно заседание, в което е присъствала и другата страна, поради което не е било необходимо да се прави с писмена молба. Не съставлява изменение на иска, а уточнение на придобивното основание. То е придобиване по закон, съгласно чл. 77 от ЗС, а в съдебното заседание е уточнен конкретния законов текст и фактическо основание. По него са събирани доказателства, т.е. не е нарушено правото на защита на другата страна. Затова първия поставен въпрос не съответства на материалите по делото, отговорът му няма да се отрази върху крайния извод на съда, поради което не е основание за допускане до касация.
По делото е установено от СТЕ, че имота по плана от 1981г. попада в терен, отреден за паркоустройствени територии. Изглаждането на парк се извършва въз основа на паркоустройствен и регулационен план. За първи път е съставен А. № 1897/16.06.1993г. за 526 дка, но вещото лице не може да установи дали процесния терен попада в тази площ. За имота е съставен акт за общинска собственост № 5222/10.10.2008г. на основание пар. 42 от ЗОС, поправен с А. № 1/18.03.2010г. Спорът е провокиран от това, че ответникът е поискал да му бъде заверена молба за снабдяване с нот. акт по обстоятелствена проверка, отказано му е, отказът е отменен от админисративният съд с влязло в сила решение. В кадастралната карта имота е записан първоначално на името на ответника, но без документ за собственост. Заповедта за отмяна на това записване е отменена по административен ред.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е проследил исторически кога е съществувала и как е възникнала сега общинската собственост. приел, че имота е бил държавна собственост, Правото на общинска собственост е изведено от нормата на чл. 140 от Конституцията, пар. 6 от ЗМСМА, който определя кои имоти са станали общинска собственост по силата на закона, а пар.7 – които имоти държавна собственост стават общинска собственост. Въззивният съд е приел, че ответникът не е оспорил в производството пред РС, че имота е бивша държавна собственост. Прието е, че предвид отреждането за парк и спорт, тя е станала общинска собственост на основание пар.7, ал.1т.4 от ЗМСМА.
Втория въпрос, по който е поискано допускане до касация е определящо ли е за възникване правото на собственост на държавата ползването и предназначението на имота. Тогава, когато текста изрично определя предназначението на имота като основание за придобиване на собственост от държавата, или общината, то е от значение. С нормата на пар.7, ал.1 т.4 от ЗМСМА е предвидено, че стават общинска собственост държавните имоти, съставляващи зелени площи за обществено ползване; В този случай отреждането за посоченото обществено предназначение е достатъчно, за да стане имота от държавен общински. Ирелевантни са въпросите за това дали с ПУП, или с общ градоустройствен план следва да е това предвиждане. Текста не поставя ограничения в тази насока. Целта на нормата е да се удовлетворят обществени потребности на населението от общината. С Р № 136/11.05.2009г. по гр.д.№ 280/2008г.ІV гр.о. е прието, че държавата придобива имот, който няма друг собственик на основание чл.6, ал.2 от ЗС. Това решение, посочено от касатора е приложимо към настоящия казус, и не е в противоречие с изводите на въззивния съд. За периода до 1991г. не се установява имота да е имал друг собственик и на основание чл. 6 от ЗС в първоначалната му редакция от 1951г. той става държавна собственост по силата на закона. Последователна е съдебната практика, че съставянето на акт за държавна собственост има само констатиращо значение, а не конститутивно действие. Затова факта, че до 1993г. или че изобщо не е бил съставен акт за държавна собственост не означава, че имота не е бил държавна собственост. Предвиждането му за обект за зелена площ за обществено ползване е основание той да стане общинска собственост на основание пар.7, ал.1 т.4 ЗМСМА с влизане в сила на този закон. Текста не изисква терена да съставлява парк, а само предназначение за зелена площ за обществено ползване. От показанията на свидетелите се установява, че терена е именно зелена площ. Обстоятелството, че ответникът е установил ползване за себе си не отрича предназначението й за обществено ползване. Затова е установена забраната на чл. 86 от ЗС в първоначалната му редакция, а и в редакцията му до 1996г. да се придобива по давност имот който е социалистическа /включително и държавна собственост/ а в последствие и имот който е държавна, или общинска собственост. С нормата на пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2014 г.
Предвид тази нормативна уредба е без значение дали ответникът е направил възражение относно това дали държавата е била собственик на имота до 1991г. Това се урежда с нормата на чл.6, ал.2 от ЗС в първоначалната й редакция. Предвиждането е част от фактическия състав на придобивното основание за общината, а казусът, разгледан в цитираното от касатора решение № 136/11.05.2009г. е различен от процесния. Тълкуването на закона в него обаче не е в противоречие с изводите на въззивния съд.
По изложените съображения въпросите от втори до пети са разрешени от въззивния съд в съответствие с нормативната уредба и практиката по нея, като се има предвид установеното по делото. Цитираните решения касаят други хипотези, неприложими към настоящия спор.
Обжалваното решение не е необосновано, поради което не е постановено в противоречие с П № 7/1965г.
Предвид изложеното, не са налице основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК.
Не е налице неяснота на правната норма, и липса на съдебна практика по приложението й по въпроса изчерпателно изброените обекти в пар.7 ал.1 т.4 от ЗМСМА следва ли да са реализирани към влизане в сила на тази норма, или е достатъчно предвиждането за тях и достатъчно ли е предвиждането с общия градоустройствен план, или е необходимо предвиждане в подробния градоустройствен план. Текста изисква предвиждане за тези обекти, но в конкретния случай за установяване обществено ползване на зелени площи не е необходимо изготвяне на подробен план или извършване на някакви действия от общината. Установеното ползване от ответника не може да се противопостави на обществено ползване на терена.
По въпроса за. оспорването на придобивното основание, сочено от ищеца и включва ли то и оспорване и на всички елементи в състава му, съдът вече посочи, че този въпрос е неотносим, тъй като държавата е станала собственик на имота по силата на закона независимо дали ищеца е направил възражение в този смисъл, или не, а от нейното право произтича правото на собственост на общината. Установеният мораториум за придобиване по давност и на двата вида собственост е пречка за придобиване по давност на имота от ответника, поради което установеното от него ползване не е противопоставено на общественото ползване на имота.
По изложените съображения, въззивното решение не следва да се допуска до касация по нито един от формулираните въпроси. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК на общината следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 650 лв. за производството по допускане до касация.
Водим от горното Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114/08.07.2011г. по гр.д.№ 284/2011г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Й. Г. Х..
Осъжда Й. Г. Х. да заплати на [община] юристконсултско възнаграждение в размер на 650 лв. за производството по допускане до касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: