О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
София, 14.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 344 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. И. и Т. И. Ч. против решение № 1352/11.11.2011г. по гр.д.№ 2232/2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 2106/02.06.2011г. по гр.д.№ 6823/2010г. на Пловдивски РС в частта, с която е отхвърлен иска за собственост до размер 1/6 ид.ч. и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите, че ищците Р. Г. Ч., М. Г. М., Г. С. Ж., Ц. С. Б., Г. Б. Б. и М. Б. Б. са собственици на общо 4/24 ид.ч. от апартамент, находящ се в [населено място], Младежки хълм [улица] [жилищен адрес] построен в ПИ 581, УПИ І-комплексно застрояване” вх.К ап.№ 63, с площ 99,32 кв.м., ведно с избено помещение № 7, таванско помещение № 26 и 0,396% ид.ч. от общите части на сградата, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 56784.517.345.1.16 и ответниците са осъдени да предадат владението върху тази идеална част.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 69 и чл. 79 от ЗС поради неправилно приложение на института на придобивната давност, за допуснати процесуални нарушения поради едностранчиво обсъждане на свидетелските показания и за необоснованост на изводите на съда относно това, че наследодателката на жалбоподателките не е отблъснала владението на ищците.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: Когато останалите съсобственици нямат ключове на съсобствения имот следва ли да се счита, че този, който живее в него владее за себе си и е отблъснал владението на останалите. Достатъчно ли е декларирането на имота, за да се приеме, че е установено владение за себе си, което е противопоставимо на останалите съсобственици. Жалбоподателите се позовават на Р № 270/20.05.2010г. по гр.д.№ 1162/2009г. на ІІ гр.о. и Р № 566 от 21.06.2010г. по гр.д.№ 1053/2009г. на І гр.о.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като.изводите на съда са идентични с разрешението, дадено в цитираните две решения. В подкрепа изводите на съда представят Р № 635 от 25.10.2010г. по гр.д.№ 1405/2009г. и определение по чл. 288 от ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищците са наследници на П. Г. Б. починал на 05.01.1997г., а ответниците на неговата съпруга Т. Т. Ч., починала на 01.97.2009г. Двамата не са имали низходящи и ги наследяват братя и сестри, респективно техни племенници. Двамата наследодатели са сключили граждански брак 1966г., а са купили от държавата процесния апартамент през 1976г. В имота след смъртта на съпруга си е останала да живее Т. Ч., като ищците не са имали ключ за апартамента. Имота е деклариран на името на всички наследници през 1998г. С н.а. № 9,т.VІІ/17.07.2009г. ответниците са признати за изключителни собственици по давност и наследство от Т. Ч. на процесния апартамент. На основание този нот. акт е заличена данъчната партида, по която ищците са плащали данъка за своята наследствена част. Искът за собственост е предявен на 14.05.2010г. Констатациите на нотариуса в нот акт, издаден по обстоятелствена проверка са оспорени от ищците.
РС е отхвърлил иска, като е приел, че преживялата съпруга е придобила по давност частта на ищците, но не са изложени мотиви за това.
Въззивният съд е приел, че наследодателката на ответниците е упражнявала фактическа власт върху процесния апартамент, но е била владелец на своята част от прекратената съпружеска общност – ? ид.ч. и на частта по наследство от съпруга си – 2/3 ид.ч. /поради това, че брака е продължил повече от 10 години/, но не е превърнала държането на идеалните части на ищците във владение за себе си..
Поставените правни въпроси касаят конкретни фактически действия, които не изчерпват поведението на своене на имота за себе си. Всеки от съсобствениците може да се ползва от общата вещ по начин, че на не пречи на останалите съсобственици, които ако желаят да ползват, следва да направят писмена покана до ползващия съсобственик – чл. 31 от ЗС.. Затова когато един съсобственик упражнява фактическа власт върху цялата вещ, за да се трансформира държането на частите на останалите във владение за себе си е необходимо да демонстрира такова поведение, от което недвусмислено да е ясно, че отрича правата на останалите съсобственици и се счита собственик на целия имот. Не е необходимо останалите съсобственици да доказват владение, а ползващия имота съсобственик следва да установи промяната на намерението, доказвайки конкретни действия, в които то се изразява. Обстоятелството, че само той държи ключа за имота, ако живее в него не е достатъчен факт. Плащането на данъците от всички съсобственици е продължило до снабдяване с нот. акт по обстоятелствена проверка, а от този момент до предявяване на иска е изтекъл около едногодишен срок – недостатъчен за придобиване по давност.
Така формулирани въпросите са относими към спора.. Даденото от въззивния съд разрешение на основния правен въпрос – може ли да се придобие по давност частта на останалите съсобственици /наследници на починалия съпруг/ от преживелия съпруг, ако той е останал да живее в жилището, не им е дал ключ, но данъците се плащат от всички наследници, е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана и от цитираните от касаторите решения – Р № 270/20.05.2010г. по гр.д.№ 1162/2009г. на ІІ гр.о. и Р № 566 от 21.06.2010г. по гр.д.№ 1053/2009г. на І гр.о. В тези решения и Р № 635 от 25.10.2010г. по гр.д.№ 1405/2009г. е прието, че за да придобие по давност идеалните части на другите съсобственици, упражняващият фактическа власт съсобственик следва да демонстрира промяна на намерението от държане за другите в своене за себе си по начин, че да стигне до тях.
Не е налице нито едно от основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК. Възивното решение не противоречи, а е съобразено със задължителната съдебна практика. поради което не следва да се допуска до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1352/11.11.2011г. по гр.д.№ 2232/2011г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. И. И. и Т. И. Ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: