О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София, 21.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 421 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. И. А. против решение № 42 от 04.01.2011г. по гр.д.№ 4727/2011г. на СГС, с което е потвърдено решение от 12.01.2011г. по гр.д.№ 7652/2010г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен предявеният от касотора срещу Е. Е. Р. иск с правно основание 108 от ЗС за предаване на владението върху 35/100 ид.ч. от източен магазин № 1 със стая към него с площ 30 кв.м и 35/100 ид.ч. от първия етаж с площ 90 кв.м. от къщата, построена в дворно место, съставляващо УПИ № 11 кв. 172, находящ се в [населено място], [улица] м. “Т.”.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на процесуалните правила, защото съдът не съобразил доказателствената сила на неоспорен нот. акт и за необоснованост на извода, че праводателят на ищеца не бил собственик.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: Може ли да се дерогира доказателствената сила на нот акт без да е направено искане за неговата отмяна чрез насрещен иск, или чрез възражение в законоустановените срокове и може ли да стане това ако в мотивите на друго решение вече е прието, че ищеца е собственик.
Ответникът по касация не взема становище..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Дворното место и къщата, в която се намират процесния магазин и първи етаж е купено с н.а. № 158,т.ІV/1926г. от К. Д. и Б. Г.. По ЗОЕГПНС са отчуждени процесния магазин и първия етаж. К. Д. е починал през 1948г. и оставя за свои наследници преживяла съпруга Б. и две деца В. и П.. С договор от 20.09.1972г. П. К. Д. продава наследствените права от баща си на Н. Е. К.. С н.а. № 17, т. ІІІ/13.05.2004г. Н. Е. К. дарява на ищеца И. А. 35/100 от магазина със стая към него с площ 30 кв.м. и 35/100 ид.ч. от първия етаж от къщата с площ 90 кв.м. Ищецът основава иска си на това придобивно основание. За извършване на това дарение, дарителят се е легитимирал с н.а. от 1926г. и договорът за продажба на наследство. Процесните имоти не са били предмет на делба по гр.д.№ 3136/1972г. на СРС, респективно на сключената по същото спогодба на 13.07.1973г., защото към този момент процесните имоти са били държавна собственост, отчуждени по ЗОЕГПНС. П. К. Д. умира на 21.11.1992г. и негов наследник по закон е Й. И. Б. М.. Двата процесни имота са деактувани на основание ЗВСОНИ през 1992г.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че дарителят не се е легитимирал като собственик на процесните два обекта, тъй като те не се обхващат от действието на договора за прехвърляне на наследство от 20.09.19972г., към който момент не са били в имуществото на наследодателя.
Първият поставен въпрос е може ли да не се зачете доказателствената сила на нот акт без да е направено искане за неговата отмяна чрез насрещен иск, или чрез възражение в законоустановените срокове. Въззивният съд не е зачел доказателствената сила на н.а. № 17/2004г. и н.а. № 172/2006г. за поправка на първия. Тези два нотариални акта са изрично оспорени от ответника в отговора към исковата молба. Нотариалните актове за сделки съставляват официални свидетелствуващи документи, издадени от нотариуса, като лице, изрично натоварено от държавата да изпълнява държавни функции относно изявленията на страните, възпроизведени в тях. По нотариалните актове за сделки нотариусът е длъжен да установи правото на собственост на прехвърлителя, съгласно чл. 586 от ГПК.. В тази част нотариалните актове имат само установително действие. Ако изводите на нотариуса не са верни, тези актове не създават права. В сила е правилото, че никой не може да прехвърли това, което не притежава. Поради това, че констатациите на нотариуса, възпроизведени в нот. акт не съставляват удостоверителен, или свидетелствуващ документ, за оспорването им не се прилагат правилата на чл. 154 от ГПК /отм/, респективно чл. 193 от действащия ГПК. В този смисъл е последователната съдебна практика, с която се е съобразил въззивния съд Р № 1076/26.02.2008г. по гр.д.№ 6189/2007г. V гр.о. Р № 397/27.05.2010г. по гр.д.№ 711/2009г. І гр.о. Касаторите сочат по този въпрос основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Наличието на непротиворечива съдебна практика, изменението на която не се налага сочи на извод за липса на това основание за допускане до касация.
Поставеният въпрос е допълнен и с въпроса: може ли да се дерогира доказателствената сила ако в мотивите на друго решение вече е прието, че ищеца е собственик. С т. 18 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК се прие, че мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което отговорът на поставеният въпрос е положителен. Този въпрос обаче не е във връзка с постановеното въззивно решение, тъй като в мотивите му е прието, че процесните два имота не са били предмет на делбата по гр.д.№ гр.д.№ 3136/1972г. на СРС. Затова и по този въпрос не е налице основание за допускане до касация.
С нормата на чл. 90а от ЗН се постанови, че договорите за продажба на наследство, сключени след одържавяване на недвижимите имоти, нямат действие за тези имоти. За двата одържавени имота по ЗОЕГПНС договорът за продажба на наследство съобразно този текст не произвежда действие. Затова след възстановяването на собствеността дарителят на ищеца не е бил собственик на основание договорът за продажба на наследство на двата процесни имота, собствеността върху които е възстановена по ЗВСОНИ на наследниците по закон.. Изводът на въззивния съд относно това, че ищеца не се легитимира като собственик е съобразен с нормата на чл. 90а от ЗН и практиката по приложението й. По този основен за спора правен въпрос не е формулиран материално правен, или процесуален въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 42 от 04.01.2011г. по гр.д.№ 4727/2011г. на Софийски градски съд подадена от И. И. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: