О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 08.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1077 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М. С., Т. М. С., Х. З. А., Ю. М. Б., М. Ю. М., Д. Ю. М. против решение от 21.07.2011г. по гр.д.№ 224/2011г. на Шуменски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 20 от 31.01.2011г. по гр.д.№ 413/2009г. на РС-Нови пазар, с което на А. А. А. е възложен на основание чл. 349, ал.1 от ГПК допуснатия до делба между нея и касаторите недвижим имот, находящ се в [населено място], обл.Шуменска, съставляващ дворно место с площ 2069 кв.м., ведно с построените в него жилищни и стопански постройки и е прекратено производството по възлагателната претенция, като делото е върнато на РС за извършване на делбата по отношение на този имот между останалите съделители, а е прието, че решение от 25.10.2010г., с което е обявен за окончателен проекта за разделителен протокол за останалите допуснати до делба земеделски имоти е влязло в сила, защото не е обжалвано в срок. Потвърдено е решението на РС, с което е уважена частично претенцията за подобрения, заявена от Ф. В. С..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е отчел, че А. А. А. е починала в хода на производството пред възивната инстанция и нейни наследници са останалите съделители. Според касаторите, въззивният съд е следвало да извърши делбата между тях по отношение на земеделските имоти, които тя е получила в дял и на дворното место със сградите.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса при смърт на съделител във въззивното производство по обжалване на решение по извършване на делбата, когато останалите съделители са негови наследници, как следва да процедира съда ако с решение по чл. 350 от ГПК е извършил делбата по отношение на други имоти и то не е обжалвано, а предмет на жалбата е само решението по възлагане на жилищен имот и по претенцията за подобрения в него. По този въпрос се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, като са развити доводи, че следва да се прекрати съсобствеността, каквато е целта на делбата, поради което имотите, получени в дял от починалата следва да се преразпределят. Наведени са и останалите две основания за допускане до касация, като е представено решение № 61/04.11.2011г. по гр.д.№ 640/2009г. на Софийски ОС, решение от 21.03.2011г. по гр.д.№ 30/2011г. на Шуменски окръжен съд и решение от 10.06.2009г. по гр.д.№ 265/2009г. на Кюстендилски ОС.
Ответницата по касация Фиданка В. С. не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С влязло в сила решение е допусната делба на три ниви между И. М. С., Т. М. С., Х. З. А., Б. З. Б., Ф. В. С. и А. А. А. на три земеделски имота при квоти по 1/10 ид.ч. за първите двама и по 1/5 ид.ч. за останалите трима и на дворно место с жилищни и стопански постройки в регулацията при квоти 6/10 ид.ч. за А. А., като преживяла съпруга, по 1/20 ид.ч. за И. М. С., Т. М. С. и по 1/10 ид.ч. за Х. З. А., Фиданка В. С. и Б. З. Б. Ф., /починала в хода на производството пред РС и наследена от Ю. М. Б., М. Ю. М., Д. Ю. М.. От земеделските имоти са обособени дялове за всички съделители по колена, съставен е разделителен протокол, обявен за окончателен с протоколно решение в съдебно заседание на 25.10.2010г. За земеделските имоти е теглен жребий. За имота в регулацията и по претенцията на Ф. В. е постановено решение № 20 от 31.01.2011г., с което жилищния имот е предоставен в дял на преживялата съпруга А. А.. Тя е получила в дял и земеделски имоти при тегленето на жребий. Пред въззивната инстанция е обжалвано само решението по извършване на делбата за имота в регулацията и за подобренията. В хода на въззивното производство, на 26.05.2011г. А. А. е починала и нейни наследници са останалите съделители.
С обжалваното решение е прието, че наследниците на А. А. имат качеството на ищци и ответници и предвид настъпилото сливане е прекратено производството по възлагателната претенция, но въззивния съд не е извършил делбата по отношение на този имот, а е върнал делото на РС за извършване на делбата по отношение на него. В частта за подобренията, претендирани от Ф. В. е потвърдено решението в обжалваната част, с която е уважена претенцията. Констатирано е в диспозитива, че в останалата част, с която е отхвърлена претенцията за подобрения, решението на РС е влязло в сила.
Предмет на обжалване пред въззивната инстанция не е било решението по чл. 350 от ГПК, с което е обявен за окончателен проекта за разделителен протокол, въпреки, че срока за неговото обжалване не е бил изтекъл съгласно чл. 351 от ГПК, поради което не е могло да се извърши делба по отношение на получените в дял земеделски имоти от А. А.. Факта на смъртта е настъпил след влизане на решението по чл. 350 ГПК в сила предвид необжалването му и те са станали съсобствени между страните на основание този факт. Процесуалното правоотношение по отношение на земеделските имоти е прекратено с влизане в сила на решението, т.е. преди смъртта на А. А., поради което не е съществувала процесуална възможност въззивната инстанция да разпредели получените от нея в дял земеделски имоти.
Досежно имота в регулацията, тъй като въззивната инстанция е такава по същество и нейните правомощия са определени в нормата на чл. 266 от ГПК, съдът намира, че поставения въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 288, ал 1 т.3 от ГПК. Представените решения не касаят аналогична на хипотезата, предмет на този спор. С решение № 61/04.11.2011г. по гр.д.№ 640/2009г. на Софийски ОС е избрал друг способ за извършване на делбата, като е намерил решението на РС за неправилно, но е съобразил настъпилото наследствено правоприемство. С решение от 21.03.2011г. по гр.д.№ 30/2011г. на Шуменски окръжен съд и решение от 10.06.2009г. по гр.д.№ 265/2009г. на Кюстендилски ОС са обезсилени първоинстанционните решения поради това, че то е постановено след смъртта на съделител и преди да са конституирани наследниците.
Предвид изложеното, по въпроса за процесуланите правомощия на втората инстанция при смърт на съделител, на който е възложен имот с обжалваното пред нея решение и негови наследници са всички съделители следва да се допусне касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК до колкото нормата на чл. 266 от ГПК е нова, а се касае и за особено исково производство. По поставения въпрос при действието на новия ГПК не е постановена съдебна практика.
В частта, с която въззивната инстанция е потвърдила решението относно присъждане на суми за подобрения, не е изложен материално правен въпрос, свързан с предмета на тази част от решението, не е наведено и допълнително основание. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС това е достатъчно за не допускане на тази част от решението до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.07.2011г. по гр.д.№ 224/2011г. на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е обезсилено решение № 20 от 31.01.2011г. по гр.д.№ 413/2009г. на РС-Нови пазар, с което на А. А. А. е възложен на основание чл. 349, ал.1 от ГПК допуснатия до делба между нея и касаторите недвижим имот, находящ се в [населено място], обл.Шуменска, съставляващ дворно место с площ 2069 кв.м., ведно с построените в него жилищни и стопански постройки по касационна жалба, подадена от И. М. С., Т. М. С., Х. З. А., Ю. М. Б., М. Ю. М., Д. Ю. М.
Указва на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.07.2011г. по гр.д.№ 224/2011г. на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 20 от 31.01.2011г. по гр.д.№ 413/2009г. на РС-Нови пазар по претенцията за подобрения, предявена на основание чл. 346 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: