О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 04.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4301 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. В. К., Р. В. К. и В. Г. К. против решение № 370 от 28.02.2013г. по гр.д.№ 3085 /2012г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение № 2380/12.06.2012г. по гр.д.№ 15825/2011г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от касаторите против А. И. К. и Д. М. К. иск да се признае за установено, че ищците са собственици на основание заповед № 53/31.01.1974г., издадена на основание чл. 93 ППЗТСУ на незастроено дворно место с площ около 46 кв.м., съставляваща част от парцел VІІІ-314 от кв. 36 по обезсиления план на [населено място] от 1944г., сега попадащи в очертанията на УПИ .. от кв. 64 по сега действащия план, одобрен 1977г. и е прекратено производството по този иск, поради това, че в предходно производство по гр.д.№ 15825/2011г. е заявен отказ от същия иск
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила, тъй като не е съобразено, че искането по двете искови молби е различно и няма идентитет между двете дела.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса: какви са обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо и кога е налице идентитет между две дела, за да се прекрати по-късно заведеното поради отказ от същия иск по предходното. Жалбоподателите се позовават на съдебната практика на ВКС – Р № 143/07.12.2010г. по гр.д.№ 1100/2009г. І т.о. и Р № 133/26.10.2011г. пот.д.№ 133/2011г. ІІ т.о., според които силата на пресъдено нещо се определя от основанието и петитума на иска, който определя и размера на търсената защита.
Ответниците по касация А. И. К. и Д. М. К. оспорват касационната жалба и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване, защото решението е съобразено със съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По настоящото дело Г. В. К., Р. В. К. и В. Г. К. са поискали да се признае за установено по отношение на А. И. К. и Д. М. К., че са собственици на основание заповед № 53/31.01.1974г., издадена на основание чл. 93 ППЗТСУ въз основа на нотариално заверени декларации на собствениците на съседни имоти и давностно владение на незастроено дворно место с площ около 46 кв.м., съставляваща част от парцел VІІІ-314 от кв. 36 по обезсиления план на [населено място] от 1944г., сега попадащи в очертанията на УПИ .. от кв. 64 по сега действащия план, одобрен 1977г. и, че е допусната грешка при заснемането на тази част.
С протоколно определение № 679/14.05.2010г. е обезсилено решение № 3341/2009г. по гр.д.№ 1203/2009г. и е прекратено производството по иск, предявен от същите ищци против същите ответници да се признае за установено, че при одобряване на сега действащия план на [населено място] през 1977г. те са били собственици на масивна жилищна сграда с площ 115 кв.м., построена в собствения им парцел VІІІ-516 от кв. 64 по плана на [населено място] от 1977г., и че в кадастралния план е допусната непълнота и грешка поради не заснемане на описаната жилищна сграда и не заснемане на североизточната граница с парцел VІІІ-517 от кв. 64 съгласно нанесеното изменение на плана със заповед № от 1974г. Основанието за постановяване на това определение е отказ от иска, заявен от ищците с молба от 24.02.2010г.
Съдът е приел, че е налице пълен обективен и субективен идентитет, поради което влязлото в сила определение за прекратяване на делото поради отказ от иска е отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на същия иск отново. Тъй като ищците са твърдяли, че решението по посочения иск е било недопустимо, защото не се е развила преди това административната процедура по поправяне на грешката в кадастъра по административен ред, съдът е посочил че допустимостта на решението, което е обезсилено поради заявения отказ не може да се преценява в настоящото производство.
Поставеният въпрос е относим към предмета на спора, но е разрешен от въззивния съд в съответствие със съдебната практика. Въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираната от жалбоподателите съдебна практика. С тях е прието, че обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо са очертани от основанието и петитума ва предявения иск, а той определя и вида и размера на търсената защита. Преценката за идентитет между двете дела е направена от съда в съответствие с тези признаци.
Определенията, с които се прекратява производството поради отказ от иска по правни последици се приравняват на решенията, защото ищецът не може да предяви отново същия иск. Затова съдебната практика приема че по правни последици те се ползват със сила на пресъдено нещо. В този смисъл Р № 281/29.10.2012г. по гр.д.№ 130/2010г. І гр.о.
За да се приеме, че прекратяването на производството поради отказ от иска е отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на нов иск следва да е налице пълен идентитет между страните и предмета на двете дела. В случая е налице пълна идентичност между страните по прекратеното приключило производство и иска, по който е обезсилено решението и е прекратено производството по настоящото дело. Относно предмета и по двете дела се иска установяване правото на собственост върху частта, която неправилно е заснета в очертанията на съседния парцел, защото не е съобразена заповедта за изменение на плана от 1074г. Действително по приключилото дело петитума и диспозитива не е формулиран точно и не е посочена спорната площ, но е ясно, че се претендира границата между двата съседни имота да минава по заповедта от 1074г. Така страните, собственици на съседните парцели и установената граница между тях със заповедта по чл. 93 ППЗТСЕ, приета 1974 г. определя същото спорно право и петитум, като това по приключилия спор. И към момента на предявяване на иска по предходното дело и към момента на предявяване на настоящия иск е действал един и същ план – сега действащия от 1977г. Този план е бил частично изменен със заповед № 273/17.06.1988г. , но тази заповед е изменена с решение от 16.07.1991г. на Пловдивски ОС. Съобразно изменението, направено с това решение. границата между двата имота минава по имотната граница по плана от 1977г.
От Д. Г. Ю. и С. И. Н. е постъпила частна жалба № 9566/03.04.2013г. за частта от въззивното решение, с което е оставено в сила решението на РС в частта за разноските и в частта с която те са осъдени да заплатят разноски за въззивно обжалване. Тази частна жалба е недопустима, тъй като действащия ГПК не предвижда възможност за самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските. Същите са подали и молба за изменение на решението в частта за разноските, която е разгледана по реда на чл. 248 ГПК. Постановеното по нея определение е предмет на обжалване с друга частна жалба.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 370 от 28.02.2013г. по гр.д.№ 3085 /2012г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Г. В. К., Р. В. К. и В. Г. К.
Оставя без разглеждане частна жалба № 9566/03.04.2013г., подадена от Д. Г. Ю. и С. И. Н. против въззивното решение № 370 от 28.02.2013г. по гр.д.№ 3085 /2012г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с което е оставено в сила решението на РС в частта за разноските и в частта с която жалбоподателите са осъдени да заплатят разноски за въззивно обжалване. В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: