Определение №332 от 29.5.2014 по гр. дело №2444/2444 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 332

София, 29.05.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2444 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Т. Г. против решение № 582 от 13.12.2013г. по гр.д.№ 1206/2013г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 363 от 24.07.2013 г. по гр.д.№ 1485/2012г. на РС- Горна Оряховица в частта, с която са определени равни квоти от допуснатия до делба апартамент № 1, находящ се в Горна О. [улица], етаж първи, южен апартамент със застроена площ 102,40 кв.м. ведно с избено и таванско помещение.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото не е уважено възражението му за частична трансформация на лични средства от изплащан от него заем по време на брака, вложени в покупката на апартамента и за допуснати съществени процесуални нарушения поради не обсъждане на гласните доказателства във връзка с писмените и позоваването от въззивната инстанция на чл. 272 ГПК
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса: основание ли е за частична трансформация изплащането на купен по време на брака недвижим имот със заемни средства от сключен по време на брака заеми, ако е изплащан и ще се изплаща само от единия съпруг от трудовото му възнаграждение. По този въпрос се твърди основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК
Ответницата по касация оспорва допускането до касационен контрол, защото по поставения въпрос има трайно установена съдебна практика, с която е съобразено обжалваното решение.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск за делба на апартамент в [населено място] и движими вещи от Д. И. Х. против Г. Т. Г.. За движимите вещи, решението е влязло в сила. Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 15.09.1999г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 27.07.2009г. С н.а. № 1285,т.VІІ/22.06.2007г. двамата съпрузи са купили процесния апартамент за сумата 36 500 лв., която според отразеното в акта ще се изплати на продавачите със заемни средства по договор за кредит, сключен между Г. Г. и О.. Договорът е подписан и от съпругата, като са преценявани доходите и на двамата. Установено е, че заемът се изплаща от трудовото възнаграждение на бившия съпруг Г.. Той е сключил договор за заем на 15.06.2007г. и с А. П., който е разпитан като свидетел и е потвърдил това обстоятелство.
Въззивната инстанция е възприела изцяло мотивите на РС. Прието е от решаващите инстанции, че апартамента е съсобствен между двамата съпрузи, тъй като е бил съпружеска имуществена общност, прекратена с развод. Възражението на ответника за трансформация не е уважено, тъй като цената на апартамента е изплатена със заемни средства, а това дава възможност само за облигационна претенция към другия съпруг, който не плаща заема, но не е основание за придобиване на вещни права в по-голям обем. Ответникът не е доказал притежание на лично имущество по смисъла на чл. 20 от СК от 1985г. /отм., но в сила към момента на прекратяване на брака/, което да е трансформирано при покупката на процесния апартамент. Напротив, той е придобит изцяло със заемни средства според отразеното в нотариалния акт. Затова е прието за не доказано и възражението за трансформация по чл. 21, ал.2 СК /отм/.
Поставеният правен въпрос е относим към предмета на спора. По него обаче има последователна и непротиворечива съдебна практика – Р № 309/09.04.2009г. по гр.д.№ 719/2008г. І гр.о., мотивите към Р № 415/22.10.2012г. по гр.д.№ 231/12г. І гр.о. С нея се приема, че когато цената на купения по време на брака имот е изплатена със средства от заем, изтеглен по време на брака, той като той е за нуждите на семейството, двамата съпрузи са солидарно отговорни. – чл. 25 СК /1985г. отм/, респективно сега чл. 32 СК от 2009г. Изплащането на заема само от единия съпруг е основание за облигационна претенция към другия съпруг, но не е основание за придобиване на вещни права, т.е. на по-голям дял от купения имот, защото меродавен за правата на съпрузите е момента на придобиване правото на собственост, а не момента и начина на изплащане на цената.
Въззивното решение е съобразено с тази съдебна практика, поради което не е налице наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно по касационна жалба, подадена от Г. Т. Г. против решение № 582 от 13.12.2013г. по гр.д.№ 1206/2013г. на Окръжен съд – Велико Търново.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top