О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
София, 15.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 502 /2010 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Образувано по жалба подадена от Н. М. Л. срещу определение №1014/30.03.2011г.,постановено по ч.гр.д.№523/2011г. по описа на Варненския окръжен съд. С това определение е оставена без уважение въззивната жалба, подадена от същата против решение №4523/20.10.2010г. на Варненския районен съд, постановено по гр.д.№1531/2007г., с което е отхвърлена молбата й за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 01.02.2010г. решение №324 по същото дело в частта му, имаща за предмет дължимите по делото държавни такси от всеки от съделителите.
Жалбата е с характера на частната касационната жалба. С нея се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, касаещи определяне на дължимата държавна такса по дело за делба. Според касаторката, делбата е спор за собственост и държавната такса по него следва да се определи по правилото на чл. 71, ал.2 от ГПК, т.е върху ? от цената на иска, която се определя от определената оценка на имота. Навежда се и довод за нарушение на правилото на чл. 8, ал.1 от ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в закрито заседание.
В частната жалба е формулиран въпроса как следва да се определи дължимата държавна такса по дело за делба – като при иск за собственост по чл. 71, ал.2 отг ГПК, или по правилото на чл. 355 от ГПК във вр. с т.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд се е позовал на т.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. с чл. 293а от ГПК /отм/, респективно чл. 355 от ГПК и т.7 от ТР № 1/2004г., въз основа на които е приел, че държавната такса по дела за делба се определя според стойността на дела на съделителя и е в размер на 4 %.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Поставеният въпрос е относим към предмета на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, респективно към мотивите на съда в обжалваното определение. По него няма съдебна практика, поради което съдът приема, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Производството по съдебна делба е особено исково, съдържащо отклонения от общия исков процес с оглед това да се прекрати съсобствеността и всички отношения между съсобствениците, свързани с нея. Отклоненията от общия исков процес се отнасят и за събирането на дължимите държавни такси. Нормата на на чл. 355 от ГПК, аналогична на чл. 293а от ГПК /отм/ предвижда заплащането на дължимите държавни такси да става съобразно стойността на дяловете, определени с решението. Въз основа на този текст по исковете за делба не се събира държавна такса при предявяването им, а такава е определя с решението по извършване на делбата. Затова при обжалване на решението по допускане на делбата, когато все още не е определена стойността на дяловете се дължи държавна такса като при неоценяем иск, макар самия иск за делба да не е неоценяем. Цената на иска за делба не се определя по правилото на чл. 69 от ГПК, т.е. от данъчната оценка, а съобразно цитираната специална норма на чл. 355 от глава двадесет и девета на ГПК “Съдебна делба” – върху стойността на дела на всеки съделител, а не върху ? от нея. Държавна такса не се дължи само от ищците, а тъй като в производството по делба съделителите имат едновременно качеството на ищци и на ответници, всеки от тях дължи държавна такса. Специалната норма на чл. 355 от ГПК дерогира приложението на общото правило на чл. 71, ал.2 от ГПК. Разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК определя основата, върху която се определя дължимата държавна такса само по искове за собственост и други вещни права в размер на ? от данъчната оценка. Тази разпоредба е приложима само по посочените в нея искове. Тя не се прилага при определяне държавната такса по иска за делба, по който държавната такса е в размер на 4% върху стойността на дела на всеки съделител от съсобствените имоти, съгласно т.8 от Тарифата за таксите, събирани от съдилищата по ГПК. Тази тарифа е издадена на основание чл. 73, ал.3 и пар.4 от ГПК и е задължителна за прилагане от съдилищата и страните по спорове по ГПК. Нормите, определящи дължимите държавни такси и начина на определянето им са императивни и не могат да се тълкуват разширително. Следователно по дела за делба държавната такса се определя по правилото на чл. 355 от ГПК във вр. с .8 от Тарифата за таксите, събирани от съдилищата по ГПК, а нормата на чл. 71, ал.2 от ГПК е неприложима.
Възивният съд е дал същия отговор на поставения въпрос, поради което обжалваното определение е правилно.
Неоснователно е оплакването за нарушение на чл. 247 от ГПК, тъй като РС е разгледал молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в закрито заседание. За разлика от отменения ГПК, нормата на чл. 247, ал.3 от действащия ГПК дава възможност на съда да прецени дали да разгледа молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в открито заседание. Следователно правилото е, че тези молби се разглеждат в закрито заседание, а изключението е призоваването на сраните и то е поставено в зависимост от преценката на съда. Тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на инстанционен контрол. Следователно процесуалния закон – чл. 247 от ГПК не е нарушен.
По изложените съображения, обжалваното определение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1014 от 30.03.2011г., постановено по ч.гр.д.№523/2011г. по описа на Варненския окръжен съд
ОСТАВЯ В СИЛА определение №1014/30.03.2011г.,постановено по ч.гр.д.№523/2011г. по описа на Варненския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: