5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр. София, 15.06.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА
гр. дело № 2055/2016 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Б., подадена чрез процесуалния му представител адв. В. Д. против решение № 105/19.02.2015 г., постановено по гр. д. № 871/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, в частта, с която след като е отменено решение № 143/29.06.2015 г., постановено по гр. д. № 358/2014 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, с което е допуснат до делба гараж с площ от 60,00 кв.м., построен в дворно място, съставляващо УПИ X.-962 в кв. 65 по регулационния план на [населено място], искът за делба на този имот е отхвърлен, както и в частта относно определените на съделителите квоти на допуснатия до делба недвижим имот, съставляващ овощна градина – нива с площ от 1000 кв.м., находяща се в землището на [населено място] и вместо него е отхвърлен предявеният от Г. И. Б. иск за делба на гаража, описан по-горе, и е постановено допуснатата съдебна делба на овощната градина, описана по-горе, да се извърши при квоти ? ид. ч. за И. Г. Б. и ? ид. ч. за Г. И. Б..
Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация, в който да е изразила становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
Софийски окръжен съд се е произнесъл като втора инстанция в производство по иск за делба на вещи, останали в наследство от И. Г. Б. – наследодател на страните по делото – Г. И. Б. – син и И. Г. Б. – съпруга. Въззивният съд е сезиран с жалба на И. Г. Б. срещу първоинстанционното решение в частта, с която Районен съд – Ихтиман е допуснал делба на гараж с площ 60.00 кв. м., построен в дворно място, съставляващо УПИ X.-962 в кв. 65 по рег. план на [населено място] и в частта относно определените на съделителите квоти на допуснатия до делба недвижим имот, съставляващ овощна градина с площ от 1000 кв. м., с което определен обхватът на въззивното производство.
За да се произнесе, съдът е установил от фактическа страна следните обстоятелства: И. Г. Б. и И. Г. Б. са сключили граждански брак на 13.12.1990 г.; И. Г. Б. е починал на 01.01.2013 г., а негови наследници по закон са И. Г. Б. – съпруга и Г. И. Б. –син. Приживе с нотариален акт № 192, т. II, рег. № 3678, н. д. № 341/2012 г. на нотариус Р. Г., И. Б. е дарил на съпругата си недвижим имот, съставляващ УПИ X.-962 в кв. 65 по рег. план на [населено място], идентичен с част от бивш парцел I-963, ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда и всички трайно закрепени към имота подобрения. С нотариален акт № 154, т. II, д. № 751/1994 г. за собственост на недвижим имот по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ И. Г. Б. е признат за собственик на овощна градина – нива с площ 1000 кв.м., находяща в землището на [населено място], като изрично е отбелязано, че цената от 15 000 лв. е заплатена с квитанция № 980595/24.01.1994 г. При тези данни въззивният съд е достигнал до различни правни изводи от тези, обусловили първоинстанционното решение. Посочил е, че безспорно процесният гараж не представлява подобрение, а самостоятелен обект на собственост, но е приложил разпоредбата на чл. 92 ЗС и е приел, че собственикът на земята става собственик и на постройките върху нея, освен ако не е уговорено друго. Тъй като законодателят е предвидил изключването на приращението да зависи от волята на страните, при прехвърляне правото на собственост върху земя с изградени върху нея постройки следва изрично да е заявено, че собствеността върху тях не се прехвърля. Съдът е взел предвид, че в случая гаражът не е бил изключен с акта за дарение, следователно при осъществяване на разпоредителната сделка И. Б. е станала негов изключителен собственик.
По отношение на делбените квоти на допуснатата до делба овощната градина, съдът е взел предвид, че към датата на която И. Г. Б. е заплатил сумата от 15 000 лв. и е станал неин собственик на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ вече е бил в брак с И. Г. Б., следователно имотът е станал съпружеска имуществена общност. За да достигне този извод, съдът е посочил, че при заварени бракове по новия СК се прилага законовия режим на съпружеска имуществена общност, доколкото съпрузите не са посочили друг режим, а съвместният принос се предполага до доказване на противното. Приел е, че при това положение наследствената част в овощната градина е ? ид. ч., а квотите на наследниците са по ? ид. ч., докато останалата ? ид. ч. е собственост на И. Г. Б.. При тези мотиви въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в съответните части и постановил обжалваното в настоящото производство въззивно решение.
Не са налице основания за допускане касационна проверка на въззивното решение. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В настоящия случай касаторът не е формулирал въпрос, който да обуслови наличието на общо основание по смисъла на посочената разпоредба. Изложени са съображения, оспорващи правилността на изводите на въззивния съд. В т. I на изложението касаторът навежда подробни съображения, с които защитава тезата си, че процесният гараж е самостоятелен обект на правото на собственост. Това обстоятелство е възприето от въззивния съд и е обективирано в обжалваното решение, но не е обусловило решаващата му воля. За да се произнесе, съдът е приложил разпоредбата на чл. 92 ЗС, приел е че този обект е бил собственост по приращение на наследодателя, като построен в неговия имот, както и че когато се е разпоредил с имота чрез дарение и изрично е заявил, че дарява както дворното място така и жилищната сграда и всички подобрения в имота, то с това се е разпоредил с всички подобрения в имота без оглед на това дали те имат самостоятелен правен статут и могат да бъдат предмет на отделно разпоредително волеизявление. Само доводът на касатора, че гаража е самостоятелен обект на правото на собственост, не засяга направения от съда правен извод.
В т. II на изложението също не е формулиран конкретен въпрос, но се акцентира върху решението на съда по отношение на квотите на съделителите в овощна градина, предмет на делба. Твърди се, че решението му в тази част е незаконосъобразно и необосновано, но тези оплаквания срещу правилността на решението не могат да обусловят допускане на касационна проверка. Съжденията на касатора, съдържащи се в изложението, могат да се възприемат като касационни основания, но не са поставени въпроси, които да са били разрешавани от въззивния съд и да са формирали крайната му воля. В приложеното изложение дори не се съдържат формулирани въпроси, а единствено твърдения за неправилност на изводите, които се мотивират с твърдението че имотът още от 1983 г. е бил собственост на наследодателя, т. е. придобиването на вещното право върху предоставения за ползване имот се свързва с акта на предоставянето му, а не с акта на заплащане на стойността му ако са налице предпоставките на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези оспорвания по същество на обжалваното решение, не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК, в което касационната инстанция проверява единствено дали са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, а не се произнася по същество на подадената касационна жалба. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че бланкетното посочването на законовите разпоредби не обосновава наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание и наличието им също следва да бъде обосновано и мотивирано. Ето защо в хипотезите на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, на която се позовава жалбоподателят, той следва да посочи конкретните решения, на които се позовава, да представи преписи от тях, както и доказателства за влизането им в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105 от 19.02.2016 г. по възз. гр. д. № 871/2015 г. по описа на Софийски Окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: