О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
С., 28.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1069 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Х. С. против решение № 28 от 17.02.2010г. по гр.д.№ 556/2009г. на Б. окръжен съд, с което е обезсилено решение № 175 от 28.02.2005г.по гр.д.№ 252/2003г. на Петрички РС и е прекратено производството по делото. С обезсиленото решение е отхвърлен предявеният иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ от касатора против наследници на С. С. С. за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищеца Х. Ф. С. е бил собственик на нива от 3,2 дка в м. “Салийца”, представляваща имот 7680 по картата на землището от 1937г.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 17, ал.3 от Конституцията и ЗСПЗЗ.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не е формулиран ясен въпрос, който съдът е разрешил при някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. От изложението може да се извлече, че касаторът счита, че съдът е взел неправилно решение относно допустимостта на предявения иск, като е приел, че той е недопустим, щом процесния имот е възстановен на ответниците с план за земеразделяне, влязъл в сила преди да му бъде признато правото на възстановяване с решение по чл. 11, ал.2 от ГПКЗЗ. По този въпрос се твърди несъобразяване със задължителната съдебна практика на ВКС – ТР № 1/1997г. и ТР № 2/1996г. и решения на ВАС.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено, че процесния имот нива от 3,2 дка в м. “Салийца”, представляваща имот 7680 по картата на землището от 1937г. и е идентичен с имоти № 62008, № 69005 и № 69012 по плана за земеразделяне на[населено място], възстановени с план за земеразделяне на ответниците. Правото на възстановяване на ищеца, като наследник на Х. С. е извършено с решение № 246/31.03.2003г.по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ на РС-Петрич, влязло в сила на 03.06.2003г., но ОСЗГ е отказала да възстанови имота в съществуващи реални граници, поради това, че той вече е възстановен на ответниците. Планът за земеразделяне е обявен в ДВ бр.73/1998г.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел че ищците нямат правен интерес да предявяват иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ щом претендираният от тях имот е признат за възстановяване с решение по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ след влизане в сила на плана за земеразделяне в какъвто случай съгласно чл. 15, ал.4 от ЗСПЗЗ имат само правото на обезщетение.
Не формулирането на правен въпрос е достатъчно за да не бъде допуснато въззивното решение до касационен контрол, съгласно ТР № 1/2009г. т.1 от ГПК. Въпреки това, съдът приема, че формулираният в изложението въпрос е “ допустим ли иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ за имот, който е възстановен на ответниците с план за земеразделяне, влязъл в сила преди да бъде признато на ищеца правото на възстановяване с решение по чл. 11, ал.2 от ГПКЗЗ”. По този въпрос се твърди несъобразяване със задължителната съдебна практика на ВКС – ТР № 1/1997г. и ТР № 2/1996г. и решения на ВАС. Въззивният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос, поради което е обезсилил решението на РС. Това разрешение не е в противоречие с ТР № 2/1996г., тъй като то не разглежда изобщо подобна хипотеза. С т.2 от ТР № 1/1997г.т.2 е прието, че иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим, ако не може да се образува, или вече е приключило административното производство по възстановяване на собствеността. Следователно и това разрешение не е в обратен смисъл на приетото от въззивния съд Решенията на ВАС се постановяват по административни спорове, не съставляват практика по гражданско правни въпроси. ВКС няма правомощията да оеднаквява практиката по административни спорове. Поради това цитираните решения на ВАС не изпълняват изискването за доказване наличието на противоречива съдебна практика по поставен въпрос по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Въззивното решение е съобразено с нормата на чл. 11, ал.4 и чл. 15, ал.4 от ЗСПЗЗ, според които ако решението по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ е представено пред ПК след влизане в сила на плана за земеразделяне, правоимащите лица по решението се обезщетяват. Идеята на текста е, че влезлия в сила план за земеразделяне не може да се променя с решението по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Нормата на чл. 7а от ЗСПЗЗ препраша към ал.7, а тя се отнася само за решенията по чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ, която урежда възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници. В този смисъл Р № 136/10.02.2010г. по гр.д.№ 5122/2008г.2 гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК, съставляващо задължителна съдебна практика за възивния съд, с която решението е съобразено.
По изложените съображения, възивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 28 от 17.02.2010г. по гр.д.№ 556/2009г. на Б. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Н. Х. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: