О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
София, 07.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 6051 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. Х. П. против определение от 10.09.2013г. по гр.д. № 3249/2013г., с което е оставена без уважение подадената от него молба за допускане на обезпечение на претенцията му по чл. 346 ГПК против А. А. П. и Х. А. П. за заплащане по 5260 лв. от всеки от двамата, представляващи стойността на извършени ремонтни работи в съсобствения имот чрез налагане на запор върху вземането на двамата от публичната продан на делбения имот, за извършването на която е образувано изпълнително дело № 20138500400263 по описа на ЧСИ Ал.Б. с район на действие – СГС.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като са налице основанията на чл. 389 и чл. 390 ГПК.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна
В хода на производството по обжалване на решението на РС по извършване на делбата само в частта по сметките, жалбоподателят А. Х. П. е поискал допускане на обезпечение на висящата претенция по чл. 346 ГПК против въззивниците А. А. П. и Х. А. П. за заплащане по 5260 лв. от всеки от двамата, представляващи стойността на извършени ремонтни работи в съсобствения имот чрез налагане на запор върху вземането на двамата от публичната продан на делбения имот, за извършването на която е образувано изпълнително дело № 20138500400263 по описа на ЧСИ Ал.Б. с район на действие – СГС. На основание чл. 492, ал.2 ГПК изнесеният на публична продан делбен имот с влязлата в сила част от решението е възложен на жалбоподателя А. Х. П. с постановление от 18.07.2013г.
Въззивният съд е приел, че не е налице обезпечителна нужда, тъй като молителя може да направи извънсъдебно прихващане със сумите, които дължи за продажната цена, а извънсъдебно прихващане не се обезпечава.
Определението е неправилно.
Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че не е налице обезпечителна нужда. Обявеният за купувач от публична продан следва да внесе цената на имота в едноседмичен срок от приключване на проданта, като в противен случай губи внесения зададък и се обявява за купувач следващия наддавач – чл. 492, ал.3 и чл. 493 ГПК. След това получените суми се разпределят между съделителите. В рамките на този едноседмичен срок жалбоподателят не може да направи изявление за прихващане, тъй като неговото вземане все още е спорно и не е станало ликвидно и изискуемо. Обезпечинтелната нужда се формира от възможността при уважаване на претенциите за подобрения, присъдените му суми да бъдат събрани от частта на двамата съделители от реализираната цена при публичната продан. В случая е без значение, че делбения имот е възложен на поискалия обезпечение. Той дължи заплащане на цената в едноседмичен срок на съдия-изпълнителя. Вземането на А. А. П. и Х. А. П. за припадащата им се част от цената на изнесения на публична продан имот може да бъде запорирано за обезпечаване претенцията на А. Х. П. против тях по сметки. Потенциалната възможност за прихващане, ако двете насрещни вземания станат ликвидни и изискуеми по едно и също време не игнорира обезпечителната нужда. Прихващането е един от способите за погасяване на парично вземане, но дори и при наличие на предпоставките за това, то не е задължително. Всяко вземане може да бъде погасено и чрез прихващане при наличие на законовите изисквания, но това не отнема възможността преди този момент изпълнението му да бъде обезпечено чрез допустимите изпълнителни способи, между които е и запор на насрещно вземане.
По изложените съображения, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като вместо това следва да се допусне исканото обезпечение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 10.09.2013г. по гр.д. № 3249/2013г. Софийски градски съд, с което е оставена без уважение подадената от А. Х. П. молба за допускане на обезпечение и вместо това постановява:
ДОПУСКА обезпечение на предявената от А. Х. П. ЕГН- [ЕГН] претенцията му по чл. 346 ГПК против А. А. П. ЕГН-[ЕГН] и Х. А. П. ЕГН-[ЕГН] за заплащане по 5260 лв. от всеки от двамата, представляващи стойността на извършени ремонтни работи в съсобствения имот чрез налагане на запор върху вземането на двамата от публичната продан на делбения имот, извършена с постановление за възлагане от 18.07.2013г. по изпълнително дело № 20138500400263 по описа на ЧСИ Ал.Б. с район на действие – СГС.
До се издаде обезпечителна заповед.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: