О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 07.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 43 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М. Г. против решение от 03.08.2012г. по гр.д.№ 9623/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.02.2011г. по гр.д.№ 4366/2009г. на Софийски РС. С последното е осъдена касаторката да предаде на К. Н. Й., починал на 05.03.2011г. в хода на въззивното производство, заместен от наследниците си П. Й. М. и Н. Й. Н., владението върху апартамент № 50, находящ се в [населено място][жк][жилищен адрес] със застроена площ 46,46 кв.м. състоящ се от дневна и кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 8 с площ 3,39 кв.м. и 0,956% ид.ч. от общите части на сградата.
В касационната жалба се прави оплакване за противоречие на обжалваното решение с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че касаторката не е била страна по влязлото в сила решение, с което е прогласена за унищожаема на основание чл. 33 от ЗЗД предходна сделка, по която тя не е била страна и, че нот. акт с който тя е придобила права не е прогласен за нищожен, в какъвто смисъл са били твърденията на ищеца.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса след като доказателствената тежест да установи, че ответника е във владение на имота е за ищеца, следва ли той да докаже кое лице владее имота. По този въпрос се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, защото имало необходимост от осъвременяване на съдебната практика.
Ответницикът по касация Н. Й. Н. оспорва допускането на възивното решение до ксационен контрол. Другата ответница не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното:
Първоначалният ищец К. Н. Й. е купил процесния апартамент от държавата с договор от 12.03.1991г. по реда на НДИ /отм/. Той е поставен под пълно запрещение с решение от 01.10.2007г. по гр.д.№ 328/2007г. на СГС поради това, че страда от дименция поради болестта на „А.-глобален стадий” и поради това не разбира смисъла и значението на действията си и не може да ръководи постъпките си. С н.а. № 117 от 19.10.2006г. процесния апартамент е продаден от К. Н. Й., представляван от пълномощника си Владимир П. Т. на С. Г. С.. Тя е продала същия апартамент на Х. А. И. с н.а. № 187,т.ІІ от 06.12.2006г., а той го е продал на А. Р. П. и Р. А. П. с н.а. № 112,т.ІХ/18.10.2007г. Двамата, заедно със съпругата на втория Г. С. Г. продават на Г. С. Г. и И. Г. Б. процесния апартамент с н.а. № 5т.1 /05.02.2008г., а те го продават на ответницата по настоящото дело И. М. Г. с н.а. № 49,т.ІІ/02.04.2008г. На 15.10.2008г. е вписана искова молба за унищожаване на договора, сключен н.а. № 117 от 19.10.2006г., с който процесния апартамент е продаден от К. Н. Й., представляван от пълномощника си Владимир П. Т. на С. Г. С.. С влязло в сила на 30.04.2010г. решение по гр.д.№ 31700 / 2007г. е уважен този иск и установителния иск за собственост, като е признато за установено по отношение на Х. А. И., А. Р. П., Р. А. П., че ищеца К. Н. Й. е собственик на процесния апартамент. По делото е представен договор за наем от 01.04.2008г., с който касаторката е отдала под наем апартамента на Б. И. Г..
Въз основа на изложеното, съдът е приел, че тъй като при унищожаване на сделката на основание чл. 33 ЗЗД не се пазят правата на третите лица, които са ги предибили преди вписване на исковата молба, това действие има само оповестително действие. Унищожаването на сделката има обратно действие и поради това следващите преобретатели от ищеца след първия не са могли да придобият вещни права, т.е. действа принципа, че никой не може да придобие от несобственик. Затова е прието, че ответницата ползва имота без основание и е уважен предявеният против нея иск по чл. 108 ЗС.
Поставеният правен въпрос за тежестта за доказване на третата предпоставка по иска по чл. 108 ЗС – дали ответника е във владение на имота е неотносим към спора. Правилата за доказателствена тежест се прилагат когато относим към спора факт не е доказан от страната, която има интерес от установяването му. В конкретният случай това дали ответника ползва имота, предмет на иска е третата предпоставка на иска по чл. 108 ЗС, но по делото е доказано с договора за наем, че тя ползва апартамента, като събира граждански плодове от него. Следователно в случай не се прилагат правилата за доказателствената тежест и поради това въпроса неотносим.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответника по касация Н. Й. Н. следва да се присъдят претендираните от него разноски за тази инстанция до доказания размер 500 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.08.2012г. по гр.д.№ 9623/2011г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от И. М. Г.
ОСЪЖДА И. М. Г. да заплати на Н. Й. Н. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: