О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 30.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 891 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Л. А. против решение № 5740 от 06.08.2012г. по гр.д.№ 663/2010г. н СГС, с което е оставено в сила решение № 09.11.2009г. по гр.д.№ 26118/2007г. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора против С. и 73-то СОУ „В. Г.” по 108 ЗС за установяване собствеността и предаване на владението върху ? ид.ч. от имот, целия с площ 830 кв.м., съставляващо част от парцел ІІІ-за училище, попадащ частично върху баскетболно игрище и зелена площ.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон – ЗВСОНИ при тълкуване на понятието имота да е в същия вид, за нарушение на процесуалните правила поради не назначаване служебно на СТЕ за изследване на въпроса дали свободната площ отговаря на изискванията за парцел и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. примерно, или изчерпателно са изброени изложените хипотези в б.”А”, т. 1 и 2 от ТР № 1/1995г., 2. реализираното мероприятие само по себе си пречка ли е за реституция по ЗВСОНИ, 3.налице ли са предпоставките за реституция по ЗВСОНИ на част от отчужден парцел, ако след отчуждаването е включен в регулационните граници на друг застроен парцел. 4. може ли сасобственик да иска ревандикация на цялата вещ от трето лице. 5.на какви изисквания следва да отговаря свободната подлежаща на реституция част от имот – на изискванията на З. /отм/ към момента на реституцията, или на изискванията на ЗУТ, 6 длъжен ли е съдът да назначи по свой почин вещо лице за определяне на свободната незастроена площ и дали тя отговаря на изискванията за парцел. 7.асфалтирането на терена, като част от училищен двор съставлява ли реализиране на мероприятие, което е пречка за реституция, 8. засаждането на декоративни храсти част ли е от реализираното мероприятие, препятстващо реституцията, 9 може ли да се реституира част от имот, който към момента на реституцията няма излаз към улица, но е възможно в последствие да се осигури такъв достъп.
Ответникът по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: С н.а. № 81,т.22 / 1933г. Б. А. П. и Л. А. И. купуват терен с площ 797 кв.м., съставляващ парцел ІV-780 жт кв. 149 по плана на [населено място], идентичен с процесното место. От Л. И. на основание ЗОЕГПНС е отчуждена ? ид.ч. По плана от 1963 г. имота е заснет с пл. № 12 и попада в терен отреден за озеленяване. Съседния терен от изток е отреден за училище. Такова е построено до 1971г. С изменението на плана от 1964г. процесното место е отредено за Кинематография, лятно кино” По плана от 1978г. същия терен е придаден към парцел ІІІ-за училище. Към настоящия момент спорното место попада в двора на 73-то СОУ, като заема част от баскетболното игрище и от терен, засаден с декоративни храсти и растителност. При определяне на минимално необходимата площ за прилежащ терен към училище съобразно броя на учениците, минималната площ е значително по-малко от действителната площ, която е 17 810 кв.м. Процесната площ няма пряк излаз към улица.
Възивният съд е приел, че ищецът би могъл да се легитимира за не повече от ? ид.ч. от процесния имот, като един от наследниците на Л. И., че ? ид.ч. е отчуждена по ЗВСОНИ, а другата ? ид.ч. е отчуждена по ЗПИНМ от Б. П. и му е изплатено полагащото му се обезщетение. Отчуждаването за тази част не е отменено, по заявлението е постановен отказ поради това, че е реализирано мероприятието. Съдът е приел, че няма основание за реституция и на отчуждената по ЗОЕГПНС част поради това, че имота не е във вида, в която е отчужден, защото върху него е реализирано мероприятие – той съставлява двор на училище и с оглед функциите и предназначението му, макар формално терена да не е застроен със сграда, той обслужва дейностите на училището.
По основанията за допускане.
Основният спорен въпрос по делото е дали част от баскетболното игрище и от градинката с декоратини храсти представляват реализирано мероприятие, или следва да се третитрат като свободна от застрояване площ. Действително съдебната практика приема, че ако след отчуждаването върху терена е реализирано строителство, терена има обслужващо сградата предназначение, но ако свободната площ е по-голяма и отговаря на изискванията на парцел, тя може да се реституира. Преценката обаче дали е реализирано строителство върху имота и каква част от терена обслужва сградата е конкретна и следва да е съобразена с предназначението на обекта. Той трябва да може да запази напълно функционалното си предназначение, защото целта на реституцията е да възстанови свободната площ, но без да засяга функционирането на останалата част от имота. Процесният терен е част от училищен двор. Дейностите в едно училище не се осъществяват само м класните стаи и кабинетите. Наличието на баскетболно игрище и съседната зелена площ безспорно обслужват училищните дейности и безопасността на децата. Нормативно е определена минималната площ на терен за училище според броя на учениците, който не е постоянна величина, но няма ограничения за максималната такава. Именно поради това, че преценката е конкретна, не следва да се допуска касационно обжалване по въпроси 7 и 8.
Разположението и площта на процесния терен и каква част от него от какво е заета е установено по делото, както и това, че тази площ не граничи с улица. Затова не е било необходимо назначаване от съда на нова СТЕ и този въпрос е неотносим към спора до колкото е прието, че върху терена е реализирано мероприятие. Този въпрос е ирелевантен.
Процесният терен не попада в част от двора на училището до улица. Действително съдебната практика е последователна относно това, че за реституцията на имота той не следва предварително да е заснет в кадастралната карта. Обратно. Реституираните имоти подлежат на нанасяне в плана по реда на чл.86а от ППЗТСУ /отм./, вр. чл.32, ал.1, т.2 от З. /отм./ и §6, ал.6 /отм./ от ПР на ЗУТ, а сега – по чл.62, ал.4 от Наредба №3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Едното от изискванията за оформяне на парцел обаче е лице към улица. Това изискване следва да е налице към момента на настъпване на реституционния ефект, а не да се прокарва улица след това през други имоти. Следователно процесната площ щом няма директен излаз на улица не отговаря на изискванията за парцел, поради което за нея не е налице основание за реституция. В този смисъл на този въпрос е отговорила задължителната съдебна практика – ТР № 1/1995г. и цитираните от самия касатор решения. Без значение е дали изброяването в б. „А” от това ТР е примерно, или изчерпателно.
Относно въпроса подлежи ли на ревандикация целия имот, ако иска е предявен само от един съсобственик против трето лице, което няма права върху имота, съдебната практика дава положителен отговор. В случая обаче иска не е предявен против трето лице, а против училище, на което имота е предоставен за стопанисване за реализиране на дейността му. По смисъла на чл. 10, ал.2 ЗНП имота е публична общинска собственост щом училището е общинско. Следователно училището не е трето лице, което няма права върху имота. То има основание да го ползва, поради което дори да бяха доказани предпоставките за реституция, /а те не са/ не подлежи на ревандикация в полза на ищеца над наследствената му ? ид.ч..
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5740 от 06.08.2012г. по гр.д.№ 663/2010г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от М. Л. А.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: