О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
София, 19.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4926 /2014 година.
Производство по чл. 307, ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 4250 от 08.05.2014г. подадена от А. Б. М. за отмяна на определение № 63/27.01.2014г. по ч.гр.д.№ 298/2014г. на ВКС, ІV гр.о. поради това, че има настъпили нови факти и обстоятелства и поради поредица от процесуални нарушения.
С обжалваното определение е потвърдено от 01.10.2013г. по ч. гр.д.№ 4582/2013г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от молителката частна жалба от 13.05.2013г.
Съдът на основание чл. 307 ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното.
По искова молба на А. Б. М. против [фирма] е образувано гр.д.№ 38 479/2012г. на Софийски РС. Предявени са два иска – да се признае за установено, че ищцата не дължи сумата, предмет на изпълнително дело № 20107810400303 и гр.д.№ 8224/2010г., 48 състав и иск за осъждане на ответника да плати на Михайлова обезщетение от 1000 лв. за понесени вреди от водене на делото. Против издадената заповед за изпълнение не е подавано възражение, поради което е прието, че иска за установяване, че сумата не се дължи е недопустим и с определение от 08.02.2013г. производството по този иск е прекратено. Против това определение е подадена частна жалба № 1008370/27.02.2013г., по която СГС се е произнесъл с определение № 8508 от 30.04.2013г. по ч. гр.д.№ 4582/2013г., като е оставил същата без уважение.
На 13.05.2013г. А. М. е подала молба за отмяна на влязлото в сила определение от 30.04.2013г. на основание чл. 303, т. 1,2 и 4 ГПК. Изпратена до ВКС, молбата е приета за частна касационна жалба и с разпореждане № 154/05.09.2013г. преписката е върнато на СГС за даване указания за изправяне нередовностите на частната касационна жалба. С определение от 01.10.2013г. е върната приетата за частна касационна жалба молба, подадена от М. на 13.05.2013г.
С определението от 27.01.2014г. по ч. гр.д.№ 298/2014г., чиято отмяна се иска сега е потвърдено определението от 01.10.2013г. за връщане на молбата от 13.05.2014г., преценена като частна касационна жалба. Изложени са съображения, че тази молба не отговаря и на изискванията и за молба за отмяна по чл. 303 ГПК.
Молбата от 13.05.2014г. е оставена без движение с разпореждане от 11.11.2013г. указания, че така предявена е недопустима, но ако иска произнасяне на ВКС, да изпълни конкретни указания. След това разпореждане не са постановявани други съдебни актове защото молбата от 13.05.2014г. е върната с потвърденото определение.
Молбата, по която е образувано настоящото дело е недопустима, защото е подадена против не подлежащ на отмяна съдебен акт, след изтичане на срока по чл. 305 от ГПК и не обосновава нито едно от наведените основания по чл. 303 ГПК.
Производството по чл. 303-307 ГПК е за отмяна на влезли в сила съдебни решения само на посочените в тези норми изчерпателно изброени основания. Съдебната практика – ПП-2-77 приема, че на отмяна подлежат и съдебните актове, с които се разрешава материално правен въпрос или които по последствия са приравнени на влязло в сила решение, предвид задължителната сила, която създават за страните. Изрично е посочено, че не подлежат на отмяна актовете, за които законът предвижда защита по друг ред и като пример е посочена нормата на чл. 237 б. „в”,”г”,”д” и „ж” ГПК, както и тези, които не създават сила на пресъдено нещо.
Определението на ВКС, с което се потвърждава определение за връщане на частна касационна жалба няма за предмет разрешаване на материално правен въпрос, То не се ползва със сила на пресъдено нещо. С него се разглежда процесуалния въпрос дали правилно е върната частна жалба. Затова това определение не подлежи на контрол чрез извънредните средства за отмяна.
Само за пълнота съдът посочва, че молбата е подадена на 08.05.2014г., а определение, чиято отмяна се иска е от 27.01.2014г. Изтекъл е период по-дълъг от предвидения в чл. 305 ГПК – три месеца.
По съдържание молбата не обосновава нито едно от основанията по чл. 303, ал.1 ГПК., Изложените от молителката факти и обстоятелства не са относими към съдебния акт, чиято отмяна се иска – определението за връщане на частна жалба, а разглеждане на спора по същество не е имало, защото е издадена заповед за изпълнение и не е подадено в срок възражение против нея. Затова са неотносими и оплакванията за лишаване от участие в производството. Произнасянето по заповедното производство и в последствие актовете на съда по преценка допустимостта на предявените два иска, както и администрирането на частната касационна жалба са процесуални действия, които протичат в закрити заседания. В тези производство молителката е участвала. В производството по връщане на подадената от нея молба, приета за частна жалба не би могло да се развие основанието по чл. 303, т.2,3.4,5,6 ГПК, а и останалите основания по тази алинея.
По изложените съображения и на основание чл. 307, ал.1 ГПК, молбата следва да се остави без разглеждане като недопустима.
Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима молба вх.№ 4250 от 08.05.2014г. подадена от А. Б. М. за отмяна на определение № 63/27.01.2014г. по ч.гр.д.№ 298/2014г. на ВКС, ІV гр.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с приложен препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: