О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
София, 08.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 01 декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4828 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. Х., А. А. Х. и Р. Д. Х. против решение № 256 от 03.07.2015г. по гр.д.№ 246/2015г. на Окръжен съд-Перник, с което са потвърдени решение № 4324/19.09.2014 г. и решение № 6048/19.12.2014г. постановено по гр.д. № 783/2011 г. по описа на Пернишки районен съд в производство по чл.250 и чл.248 ГПК. С първото е оставена без уважение молбата на касаторите за допълване на решението от 17.06.2014г., а с второто е отхвърлена молба № 16547/17.06.2014г., подадена от касаторите за поправка на очевидна фактическа грешка.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗКИР, който изисква отразяване на всяка промяна в правото на собственост, за допуснати процесуални нарушения, защото въззивната инстанция не е отчела, че РС не се е произнесъл по имотите, така както са описани в исковата молба и за необоснованост на извода, че съдът се е произнесъл по цялото искане, че имотите ще се обособят след преустройство. Относно решението, с което е отказано допускане на поправка на очевидна фактическа грешка се твърди необоснованост на извода, че няма такава и на противоречието му с доказателствата по делото.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните въпроси: 1. има ли произнасяне по целия спорен предмет когато съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет, с отделен диспозитив по отношение на всички заснети и нанесени преди предявяване на иска за делба в КК недвижими имоти, предмет на същата делба и какъв е начина на индивидуализация на имотите при действаща КККР във фазата по извършване на делбата. 2. как може да се формира искане на страната за защита на нейни права и как следва да се квалифицира пропускът на съда да се произнесе по цялото искане на страната и какъв е начина на отстраняване на тези пропуски. По тези въпроси към частта от решението, с което е отказано допълване на основното решение по извършване на делбата се твърди противоречие със задължителната съдебна практика. По втората част от решението, с която е потвърдено решението на РС, с което е отказано допускане поправка на очевидна фактическа грешка са формулирани три въпроса: 1. кога е налице очевидна фактическа грешка и противоречие на съда между формираната му воля и тази, материализирана в съдебното решение. 2. правилното математическо изчисление на сумите в делбения процес представлява ли и обуславя ли промяна на волята на страните и на съда в производството по поправка на очевидна фактическа грешка и как такава грешка може да се отстрани. 3.неправилно посочена оценка от неоспорена и приета СТЕ, на която се позовава съдът представлява ли допусната аретмитична грешка, която се поправя по реда на чл. 247 ГПК, или представлява неправилна преценка на събрано доказателство, или неправилна преценка на същото, или грешка при формиране на волята, която би могла да се отстрани само по реда на въззивното обжалване на решението.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] изразява становище за неоснователност на жалбата и да не се допуска касационно обжалване, тъй като решението е съобразено с практиката, а въпросите касаят съществото на спора и с тях съдът може да се занимае ако допусне касация. Твърди, че няма аритметическа грешка.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Данните по делото са следните:
Касаторите Д. Г. Х., А. А. Х. и Р. Д. Х. са предявили иск за делба на 15.03.2011г. против [фирма] на ПИ с идентификатор 55871.515.9811 и сградата, попадаща в него с идентификатор 55871.515.9811.1, и на ПИ с идентификатор 55871.515.1325, ведно със сградата в него с идентификатор 55871.515.1325.1, която твърдят, че се състои от три самостоятелни обекта, заснети със самостоятелни идентификатори …1325.1.1, …1325.1.2 и …1325.1.3. Това отразяване в КК на трите самостоятелни обекта от сграда с идентификатор …1325.1 е станало на основание заповед № КД№ 14-14-76/30.03.2009г., но тази заповед е отменена с решение № 10282 от 29.07.2010г. по приложеното адм.д.№ 15579/2009г. на ВАС. С решението по допускане на делбата, съдът е съобразил това влязло в сила решение на ВАС между страните по делото и заключението на СТЕ по настоящото дело, че след връщане на преписката на АГКК не е имало последващи действия по изменение на КК. С решението по допускане на делбата тези факти са съобразени и е допусната делба на имотите, така както са заснети в действащата КК след отменителното решение на ВАС.
С влязло в сила решение е допусната съдебна делба на ПИ с идентификатор 55871.515.9811 и сградата, попадаща в него с идентификатор 55871.515.9811.1, и на ПИ с идентификатор 55871.515.1325 при квоти по ? ид.ч. за [фирма] и по ? ид.ч. за касаторите Д. Г. Х. и А. А. Х., като съпрузи при условията на СИО и Р. Д. Х. и на сградата, която попада и в двата имота, но е с идентификатор 55871.515.1325.1 при квоти 8/10 ид.ч. за дружеството и по 1/10 ид.ч. за касаторите – съпрузи и за Р. Х..
С решението по извършване на делбата, съдът е приел, че делбата следва да се извърши по вариант първи от първата тройна СТЕ чрез разпределение на двата обособени дяла. Това заключение е представено на две части в съда. На 16. 10.2013г. и на 18.10.2013г. / стр. 198-205 и 206-211/ Към тези две заключения е представено допълнение на 12.11.2013г. с отговор на въпроса дали обособените дялове отговарят на заснетите самостоятелни обекти в КК. Трите заключения са приети в съдебно заседание на 20.11.2013г. В протокола от това с.з. са отразени обясненията на вещите лица. Вещо лице Г. е заявило, че подържа особеното мнение, представено в заключението от 16.10.2013г., а другите две вещи лица А. и Н. са посочили че подържат заключението от 18.10.2013г. Така представеното „заключение” на 16.10.2013г., подписано от в.л. Г. има характера на „особено мнение”, макар и озаглавено „заключение”. Разликата между него заключението, подписано и от трите вещи лица с о.м. от едно от тях е в оценката на сградата с идентификатор 55871.515.1325.1 На въпрос на адв.Б., в.л. А. е обяснил, че са определили с в.л. Н. цена на тази сграда в размер на 169 440 лв., защото са се съобразили с начална цена на сграда в съседен на процесния имот, определена от съдебен изпълнител при публична продан. Вещо лице Г. не възприема тази цена като реална, защото на тази публична продан не се е появил купувач, поради което той поддържа, че пазарната цена на тази сграда е 72 012 лв. Не са спорни между вещите лица оценките на останалите допуснати до делба обекти: ПИ с идентификатор 55871.515.9811 е с пазарна цена 56610 лв., сградата, попадаща в него с идентификатор 55871.515.9811.1 – 3540 лв., и на ПИ с идентификатор 55871.515.1325 – 50340 лв. При тези цени и възприетата от съда цена на сградата с идентификатор … 1325.1 – 72012 лв. според особеното мнение на в.л. Г., общо делбената маса има оценка 182 502 лв. Такава цена е посочил и РС в мотивите на решението по извършване на делбата. Квотата от делбените имоти, която притежава дружеството / ? от ПИ …9811, и сградата с № …9811.1 и имот …1325 и 8/10 от сградата № …1325.1/ има стойност 112 854 лв., а на касаторите Д. и А. Х. / ? от поземлените имоти и от сградата № …9811.1 и 1/10 от сградата с № …1325.1/ има стойност 34 823,7 лв., каквато е стойността и квотата на Р. Х. от делбената маса. С решението по извършване на делбата, съдът е определил такива цени на идеалните части, притежавани от съделителите.
По възприетия от съда вариант първи от първата тройна СТЕ е формиран, дял първи, разпределен на [фирма], който включва целия ПИ 55871.515.1325 и частта от сградата с идентификатор 55871.515.1325.1 с площ на първо ниво 417 кв.м., попадаща в очертанията на този имот и целия втори етаж от тази сграда, която е със застроена площ общо попадаща и в двата имота 706 кв.м. Този дял е на стойност – 105,012 лв. Дял втори, разпределен общо на касаторите включва ПИ с идентификатор 55871.515.9811 и сградата, попадаща в него с идентификатор 55871.515.9811.1 и част от първия етаж от сградата с идентификатор 55871.515.1325.1, която е с площ 289 кв.м. Общо този дял има стойност 77490 лв.
С решението по извършване на делбата, съдът е приел за оценка на сградата, определената от в.л. Г. в особеното му мнение – 72 012 лв., но не се е мотивирал защо възприема особеното мнение. При определяне цената на всеки от дяловете по вариант първи, съдът се е съобразил с тази приетата от него цена на сградата с идентификатор …1325.1 Така цената на дял първи, който получава дружеството е 105012 лв. а дела, който получават касаторите е с цена 77490 лв. Възприемайки цена на сграда № …1325.1 според особеното мнение 72 012 лв., съдът се е съобразил и с цените на частите от нея, които се разпределят в двата дяла според особеното мнение – частта, която получава дружеството е с цена 25020 лв. за частта от първия етаж и 29652 лв. за втория етаж, а частта, която получават касаторите има стойност 17340 лв. /виж л. 201 и 202 от делото на РС/ Общо трите части формират цената 72 012 лв. Така при определяне цената на делбената маса и формиране цената на дяловете, които получават съделителите не е допусната аритметична грешка. При стойност на квотата на дружеството 112 854 лв. и получен дял на стойност 105 010 лв. за уравнение на дела му то следва да получи сумата 7842,60 лв. Същевременно касаторите получават в общ дял имоти на стойност 77490 лв., а стойността на квотата им от делбените имоти общо е 69 647,4 лв. /34 823,7 лв. + 34,823,7 лв./, поради което те трябва да платят на дружеството сумата общо 7842,6 лв. Затова Р. Х. и съпрузите Д. и А. Х. са осъдени да платят по 3921,3 лв. Така и при определяне на дължимите суми за уравнение на дяловете не е налице грешка в пресмятането.
Относно това дали разпределените реални части от сградата с идентификатор …1325.1 съставляват самостоятелните обекти, които са били заснети в КК въз основа на отменената заповед от ВАС, вещите лица от тройната СТЕ със заключение от 12.11.2013г., прието също в с.д. на 20.11.2013г. са докладвали, че обектите отговарят на това заснемане в КК с уточнението, че за да се обособи фактически обект № ….1325.1.3 следва да се изгради хоризонтална плоча, която да обособява частта от първия етаж, която касаторите получават в дял от останалата част от сградата, която получава дружеството [фирма] на ниво втори етаж.
При тези доказателства, въззивния съд е приел, че няма основание за допълване на съдебното решение по извършване на делбата с посочване на идентификаторите на обособените самостоятелни части от сградата с идентификатор …1325.1, тъй като за обособяването им като самостоятелни обекти е необходимо извършване на преустройството /изграждане на хоризонталната плоча/ и защото делбата не е допусната на такива самостоятелни обекти. Прието е, че искането по чл. 250 ГПК фактически не съставлява искане за допълване на решението, а за извършване на делбата по начин, различен от сторения, което би могло да се разгледа от съда само при наличие на постъпила в срок въззивна жалба против решението по извършване на делбата.
По отношение на отхвърлянето на искането за поправка на очевидна фактическа грешка, въззивният съд е приел, че районният съд е формирал изводите си въз основа неправилно възприета оценка стойността на единия от делбените имоти, но това не е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, тъй като за такава се приема всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Пропускането да се изрази в решението на част от формираната воля на съда, както и допуснатата аритметична грешка при пресмятане на сумите, представляват очевидни фактически грешки, които се поправят по реда на чл. 247 ГПК. Не е налице такава грешка обаче, когато съдът е пропуснал да вземе предвид даден факт или пък погрешно е преценил събраните по делото доказателства. Не съставлява очевидна фактическа грешка според въззивната инстанция неправилното определяне на сумите за уравнение на дяловете и на дължимите се държавни такси въз основа на погрешно възприети доказателства, а се касае за грешка при формиране волята на съда, която може да се поправи по реда на обжалване на решението
Първата група поставени въпроси касаят искането за допълване на влязлото в сила решение по извършване на делбата с посочване на идентификаторите на самостоятелни обекти в сградата, която се разпределя на реални части в двата образувани дяла, които били посочени още в исковата молба. Към момента на подаване на исковата молба за делба – 15.03.2011г. в действащата кадастрална карта не е съществувало заснемане на самостоятелни имоти с идентификатори …1325.1.1, …1325.1.2 и …1325.1.3., тъй като заповед № КД№ 14-14-76/30.03.2009г., въз основа на която те са заснети е отменена с решение № 10282/29.07.2010г. по адм.д.№ 15579/2009г. на ВАС и няма последващи промени на КК. Това е установено в производството по допускане на делбата и с влязлото в сила решение по допускане на делбата, което е задължително между страните. На место обектите също не съществуват като самостоятелни обекти до реализиране на преустройството – изграждане на хоризонтална плоча. Обектите се обособяват като самостоятелни обекти с влизане в сила на решението по извършване на делбата и то е основание за заснемане на разпределените самостоятелни обекти и определяне на нови идентификатори за тях съгласно чл. 52, т.1 и чл. 53а т.1 ЗКИР /редакция ДВ бр. 49/2014г./. Определените идентификатори са отпаднали след отмяна на заповедта, на основание на която те с били заснети.
Тъй като поставените въпроси не кореспондират на доказаната фактическа обстановка по делото – посочените в исковата молба идентификатори на трите самостоятелни обекта не съществуват в действащата КК, тази група въпроси не удовлетворява общото основание за допускане до касация. От отговора на въпросите не зависи изхода от спора повдигнат с молбата по чл. 250 ГПК, което е основание да не се допуска касационно обжалване на тази част от въззивното решение.
По въпросите, касаещи въззивното решение, с което е потвърдено решението по чл. 247 ГПК също не е налице основание за допускане до касация. С решението по извършване на делбата, съдът е възприел особеното мнение на едно от вещите лица от тройната експертиза, а не мнението на мнозинството от експертите. Това че не е изложило мотиви защо не приема мнението на мнозинството за оценката на една от сградите е въпрос, който може да се обсъжда само по реда на инстанционния контрол. Решението обаче е влязло в сила. Съдебната практика без противоречие приема, че чрез искане за поправка на очевидна фактическа грешка не може да се проверява правилността на решението и да се подменя волята на съда. Няма неправилно посочена оценка от неоспорена и приета СТЕ, а възприемане на изразеното мнение на едно от вещите лица, а не на другите две вещи лица от назначената и приета основна тройна СТЕ. Не се касае и за аритметична грешка при изчисленията. При възприетото от съда особено мнение за цената на сградата, изчисленията на стойността на квотата на съделителите и стойността на получените от тях дялове и дължимото уравнение, както и дължимата държавна такса са верни. Затова от отговорите на поставените въпроси не зависи изхода от спора, повдигнат с молбата по чл. 247 ГПК, поради което и в тази част съдът не допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответникът по касация следва да се присъдят на основание чл. 78, ал.4 ГПК претендираните от него разноски за настоящото производство до доказания с договора за правна помощ размер 1000 лв.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 256 от 03.07.2015г. по гр.д.№ 246/2015г. на Окръжен съд-Перник по касационна жалба, подадена от Д. Г. Х., А. А. Х. и Р. Д. Х.
Осъжда Д. Г. Х., А. А. Х. и Р. Д. Х. да заплатят на [фирма] [населено място] деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: