О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
С., 01.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 01 март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1555 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. Д. Б. против определение № 119 от 16.11.2012г. по СП 121/12г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 20.09.2012г. по гр.д.№ 26/12г. НА Софийски градски съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен от К. против К. П. Б., М. Д. Б., М. К. Б., В. К. Б. и [фирма] чрез налагане на възбрана на недвижими имоти и запор на движими вещи.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като обезпечението е допуснато без да е доказана вероятната основателност на бъдещия иск, защото не е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 3 от ЗОПДИППД, част от имуществото не е придобита през инкриминирания период и няма причинна връзка между престъпното деяние и придобиването на имуществото, а и то било съпружеска общност, като презумпцията за принус на съпругата не била оборена.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1. достатъчно ли е да има твърдение за повдигнато обвинение, за да се допусне обезпечение.2. следва ли основателното предположение за придобиване на имущество от престъпна дейност да бъде обвързано с престъпната дейност и по-конкретно може ли да има основателно съмнение когато имуществото е придобито преди инкриминирания период. По двата въпроса се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касация К. оспорват допускането на обжалваният съдебен акт до касационен контрол, тъй като определението е в синхрон със съдебната практика и по същество, тъй като молбата за обезпечение е доказана, а доводите не отговарят на доказателствата по делото..
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 23, ал.2 ЗОПДИППД, при действието на който производството е образувано, съдът приема частната жалба за допустима. допустима
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е налице обезпечителна нужда до колкото е повдигнато обвинение против жалбоподателя за престъпление по чл. 3 от ЗОПДИППД, а основателното предположение за наличие на имущество, придобито в резултата на престъпна дейност се презумира според правилото на специалния закон.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Първият въпрос – достатъчно ли е да има твърдение за повдигнато обвинение, за да се допусне обезпечение не формира общото основание за допускане до касация, тъй като по делото не е налице само твърдение на комисията, а е приложено постановление от 04.06.2010г. за привличане на К. П. Б. за обвиняем за престъпление по чл. 321, ал.3 п.2 във вр. с чл. 321 ал.2 НК, посочен в чл.3, ал.1 т.21 от ЗОПДИППД. Жалбоподателката е негова съпруга от 02.12.2000г., а автомобила, върху който се твърди, че неправилно е запориран – „А. Р. 159” е придобит на 10.08.2009г., но са приложими чл. 9 и 10 от специалния закон – ЗОПДИППД.
Вторият въпрос – следва ли основателното предположение за придобиване на имущество от престъпна дейност да бъде обвързано с престъпната дейност и по-конкретно може ли да има основателно съмнение когато имуществото е придобито преди инкриминирания период също е неотносим. На отнемане по този закон подлежи имуществото, което е придобито пряко, или косвено в проверявания период от престъпна дейност. Законът изисква придобиването на имуществото да е свързано с престъпната дейност, но не ограничава проверявания период само в рамките на инкриминирания такъв освен в рамките на общата давност – 25 години /чл. 4 от ЗОПДИППД/. Затова и така формулираният въпрос е неотносим.
По изложените съображения не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.1 ГПК и по двата формулирани въпроса, поради което Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 119 от 16.11.2012г. по СП 121/12г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: