О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
София, 23.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4573 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Й. Ч. и В. И. Ч. против решение № 91 от 19.03.2015г. по гр.д.№ 975/2014г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено решение № 56 от 04.03.2014г. и допълнително решение № 488/18.08.2014г. и двете по гр.д.№ 1024/2012г. на РС-Радомир и вместо това е допусната съдебна делба на дворно место с площ 4347 кв.м., съставляващо имот пл.№ 506 от кв. 40 по кадастралния план на [населено място], [община] между касаторите /съпрузи/, В. Б. С., Б. Й. Ч., на които е определена общо квота 2/3 ид.ч. и В. И. Д., на която е определена квота 1/3 ид.ч.
В касационната жалба се прави общо оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Не са изложени конкретни оплаквания.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата не е формулиран правен въпрос. Изложени са оплаквания, че съдът не е приел, че целия имот е придобит по давност от Й. Ч. – наследодател на Е. Ч., че съдът не е съобразил представения от тях н.а. № 55,т.ІV/2007г., с който са признати за собственици по давност. Изложено е и оплакване за нищожност на делбата поради това, че съдът не е изследвал кои са наследниците на първата съпруга на наследодателя.
Ответницата по касация В. И. Д. оспорва жалбата и допускането до касация поради това, че не е формулиран конкретен правен въпрос. По същество счита, че съдът е съобразил влязлото в сила съдебно решение, с което е признато за установено, че тя е собственик на 1/3 ид.ч. от 1200 кв.м. от целия процесен имот от 4347 кв.м. и че касаторите не са доказали, че са владели за себе си останалата част от имота, която не е обособена на место като отделен имот.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният от В. Д. иск за делба е установено следното: С н.а. № 404,т.ІІ/1975г. Б. С. Ч. е признат за собственик по давност на 1200 кв.м. Целият имот е бил с площ 4347 кв.м., заснет в плана от 1989г. като имот 506 от кв. 40, записан на името на наследодателя, за който са отредени четири самостоятелни парцела. За части от имота са отредели и два парцела в съсобственост с други имоти, но тези части не са предмет на спора, предвид направеното уточнение на иска. Наследодателят е починал на 16.05.1980г. и е оставил за свои наследници преживяла го втора съпруга С., чийто наследник е ищцата В. Д., дъщеря В. и син Й.. К. Е. Ч. е син на Й., но той е оставил още един наследник – Б. Й.. По делото е безспорно, че наследодателя Б. Ч. е имал първа съпруга, но регистрите за брак в селото са унищожени. Не се доказва обаче от първата съпруга да са останали други наследници от никоя от страните. С н.а. № 55,т.ІV/2007г. Е. Ч. по време на брака си с В. Ч. са признати за собственици по давност наследство и делба на целия имот от 4347 кв.м., в който има жилищна сграда и стопанска постройка. С влязло в сила решение № 182/18.05.2012г. по гр.д.№ 228/2012г. на Пернишки окръжен съд е признато за установено по отношение на касаторите, че В. Д. притежава 1/3 ид.ч. от дворното место от 1200 кв.м. цялото от 4347 кв.м. по наследство от дядо си Б. Ч. и е отменен н.а. № 55,т.ІV/2007г. за тази площ с допълнителното решение по същото дело. Съдът е приел, че възражението на Е. Ч. за придобиване по давност от баща му Й. Ч. на целия имот от 4347 кв.м. е неоснователно. В настоящото производство ответниците подържат същото възражение. Съдът го е намерил за неоснователно поради това, че не се установява Й. Ч. да е променил държането частите на останалите сънаследници във владение за себе си. Доказателства за извършена делба между наследниците не са представени. От свидетелите, доведени от ищцата се установява, че и тя е ходила в имота и е събирала плодовете, че след смъртта на Б., имота се стопанисвал от сина му Й., но сега имота не се стопанисвал. Ищцата е декларирала своята наследствена част и е плащала данъци за нея.
При тези доказателства, въззивния съд е приел, че целия имот от 4347 кв.м. е бил на наследодателя Б. Ч., като се е позовал на свидетелските показания и записването в плана за имот 506, че към момента на смъртта си, той е придобил по давност целия имот, поради което е станал наследствен, а дори имота да е ползван и стопанисван от Й. Ч., синът му Е. Ч. не се ползва от издадения нот. акт по обстоятелствена проверка, поради което имота се наследява при равни права от наследниците и никой от тях не е придобил частите на останалите. Както вече се посочи, този нот. акт е отменен за част от площта от имота – 1200 кв.м. от предмета му.
Това, че касаторите не са формулирали правен въпрос е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Така не е обосновано общото основание за допускане до касация.
Въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика. С ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 302 от 24.06.2011г. по гр. д. № 1168/2010 г., I г. о., ГК е прието, че самият факт на ползване на имота от един от съсобствениците, включително и сънаследниците, не означава, че той е установил владение за себе си. Когато съсобственик, включително и сънаследник ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, освен ако не е демонстрирал явно и категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за себе си. Промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано недвусмислено, да следва от обективираните действия. Дори действия по извършване на ремонти и подобряване на имота, /каквито в конкретния случай не се доказва касаторите да са извършвали/ могат да се възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците, за което той може да иска припадащата се част от разходите от другите съсобственици на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС. Затова такива действия не могат да се приеме като достатъчно за установяване промяна на държането във владение върху частите на останалите съсобственици. Ползването на целия имот, което може да се възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 от ЗС също не може да се възприеме като достатъчно, за да се квалифицира като владение за себе си на частите на останалите сънаследници. За да се приеме, че съсобственик, включително и сънаследник е завладял частите на останалите съсобственици и е променил държането им във владение за себе си следва фактическата власт да е установена на основание, което изключва владението на другите съсобственици Само в този случай се прилага презумпцията на чл. 69 ЗС – намерението на владеещия съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага.
Въззивното решение е съобразено като краен извод с тази съдебна практика, поради което не е налице и допълнителното основание за допускане до касация. Съобразно този резултат, на ответницата по касация В. Д. следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски в доказания размер 500 лв.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 91 от 19.03.2015г. по гр.д.№ 975/2014г. на Пернишки окръжен съд по касационна жалба, подадена от Е. Й. Ч. и В. И. Ч..
ОСЪЖДА Е. Й. Ч. и В. И. Ч. да заплатят на В. И. Д. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: