О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 03.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1381 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Д. Т. против решението по гр.д.№ 165/2010г. на Д. окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 92 от 04.12.209г. по гр.д.№ 1371/2008г. на Д. РС. С потвърдената част от решението, РС е признал за установено по отношение на касатора, М. Г. Т., Н. И. Н. и Я. Ю. К., че Т. Т. Д., С. Д. С., З. В. М. и И. В. П. са собственици по наследство и давност на недвижим имот в[населено място], [община], представляващ дворно место с площ 1500 кв.м., от които 1470 попадащи в УПИІV-124 от кв. 20 и 30 кв.м. отредени за улица при неприложена улична регулация ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска постройка с обща застроена площ 50 кв.м. и полумасивна жилищна сграда с площ 40 кв.м. и в частта с която е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК н.а. № 87,т.3/2007г. на нотариус Р. Г. в частта му, с която Ж. Д. Т. е признат за собственик на 1/3 ид.ч., а М. Г. Т., Н. И. Н. и Я. Ю. К. – на 1/18 ид.ч. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че съдът се произнесъл по непредявено основание, тъй като ищците твърдяли, че са собственици по наследство от Т. Д. Т., който е признат за собственик по давност още 1978г., а съдът приема, че давността е изтекла в периода 1990-2000г. Второто оплакване е свързано с това, че съдът е приел, че наследодателят на ищците е установил владение за себе си и е отблъснал владението на сънаследниците си. Този извод според касатора е и необоснован.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Основание ли е за придобиване по давност установена фактическа власт на един от наследниците върху наследствения имот, ако той не демонстрира отблъскване на владението на останалите наследници и че владее за себе си. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС и наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. 2.допустимо ли е при предявен иск за собственост, съдът да обсъжда основания за придобиване на собствеността, различни от наведените в исковата молба въз основа на събраните доказателства. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното: Страните са наследници на Д. Т. Д., починал на 14.06.1971г., който приживе разделил неформално целия си имот между тримата си сина Т., Ж. и И.. Дъщеря му Е. не получила имот. Ищците са наследници на сина Т. Д. Т., който починал 04.08.2000г. Той е признат за собственик по давност с н.а. № 128,т.ІV/1978г. на процесното дворно место. Е., Ж. и И. Д. Т. са направили отказ от наследството, оставено от двамата им родители Д. и Г. Д… Т. Д. е заявил отказ от наследство само от баща си Д.. По делото е установено, че Т. се преместил в имота на родителите си – процесния имот, за да ги гледа, останал в него до смъртта си, построил в имота полумасивна жилищна сграда, за която строителното разрешение е издадено на негово име. Имал друг имот, с който бил оземлен, който продал след като се преместил при родителите си. Ответникът Ж. продал имота, който получил от баща си. Докато бил жив брат му не е имало спорове за процесния имот, но след смъртта му през 2000г., касаторът Ж. Д. започнал да ползва част от двора и част от старата къща. Предприел действия по издаване на нота. акт по обстоятелствена проверка през 2007г. на името на всички наследници. Молбата-декларация е подписана само от него, но въпреки това нотариусът издал нотариален акт, с който признал всички наследници за собственици по наследство и давност. Съдът приел, че наследодателят на ищците Т. Д. не е могъл да придобие по давност имота към 1978г., когато е признат за собственик, владял го е след това, но поради забраната на ЗСГ не могъл да го придобие по давност. След отмяната на ЗСГ през 1990г. до 2000г. придобил правото на собственост по давност, за което направеният от него отказ от наследството на баща му е без значение, защото това е оригинерно основание за придобиване на собственост. Съдът е приел, че той е владял за себе си имота, а не за останалите наследници, които са заявили отказ и от двамата наследодатели.
Първият въпрос е “основание ли е за придобиване по давност установена фактическа власт на един от наследниците върху наследствения имот, ако той не демонстрира отблъскване на владението на останалите наследници и че владее за себе си” Този въпрос е относим към предмета на спора, предвид наведеното основание за придобиване на собствеността и приетото от съда. Решението на въззивният съд обаче е съобразено със съдебната практика, според която за да се придобие по давност идеална част на съсобственици следва да се демонстрира намерение за своене за себе си пред тях. Това е установено по делото с многобройните гласни и писмени доказателства. Т. Д. е упражнявал фактическа власт върху имота от преди смъртта на родителите си, демонстрирал е намерение за своене като си е построил къща в него, ползвайки се от отказа от наследство, заявен от сънаследниците си и от двамата родители се е позовал на придобивна давност още 1978г. и е признат за собственик. Дори да се приеме, че до този момент не е изтекла десет годишна давност от смъртта на родителите му, при действието на ЗСГ между роднини по права линия, братя и сестри и между племенници, и между съсобственици давност тече. /чл. 15 във вр. с чл. 29 от ЗСГ/ Той е владял имота през целия период до смъртта си и никой не е смутил, или прекъснал владението му. Неговите наследници – ищците по делото са придобили по наследство придобитото право на собственост, което ответника – сега касатор не е могъл да отнеме с ползването на част от дворното место и от старата къща. Затова като е приел, че наследниците му се легитимират като собственици на този имот, е постановил решение, съобразено с трайно установената съдебна практика. По този въпрос се твърди и наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, но наличието на съдебна практика по него, включително и задължителна такава по чл. 290 от ГПК сочи на липса на това основание.
Втория въпрос е “допустимо ли е при предявен иск за собственост, съдът да обсъжда основания за придобиване на собствеността, различни от наведените в исковата молба въз основа на събраните доказателства”. По този въпрос не е обосновано общото основание за допускане до касация, тъй като съдът се е произнесъл по наведеното основание за придобиване правото на собственост – придобивна давност. В исковата молба са изложени юридически факти, които имат значение за реализирането на това основание – отказ от наследство на ответника Ж. Д. и наследодателите на останалите наследници от наследството, оставено от Т. и Г. Д.. Периода в който е установено владението не е част от основанието за придобиване право на собственост, а касае обстоятелствата, на които се основава иска. Наследодателят на ищците е владял имота през целия период от 1968г. до смъртта си през 2000г. и поради това, че е упражнявал владение по отношение на братя и сестри и техни деца, респективно. по отношение на евентуални съсобсобственици, чл. 15 от ЗСГ не изключва възможността да се придобие по давност имот между тази категория лица, т.е забраната на ЗСГ за придобиване по давност не е действала за тях.. Въззивният съд не се е произнесъл по основание за придобиване правото на собственост, различно от наведеното в исковата молба, поради което поставения въпрос е неотносим към предмета на спора поради което не покрива общото основание за допускане до касация.
По изложените съображения, и по двата формулирани въпроси не са налице основанията за допускане до касация.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решението по гр.д.№ 165/2010г. на Д. окръжен съд,по по касационна жалба, подадена от Ж. Д. Т.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: