О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 07.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1956 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от П. И. К. против определение № 9605/08.08.2012г. по гр.д.№ 3250/2012г. на СГС, с което е потвърдено разпореждане от 06.01.2012г. по гр.д.№ 27264/2011г. на Софийски РС. С последното е върната подадената от нея искова молба.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като не е съобразено, че цените на вещите, които твърди, че са изчезнали в резултат на действия на ответниците ще се определят от ССЕ, изискването тя да посочи цената им е ненужно и нарушава правото й на справедлив процес.
В изложението към частната жалба не са формулирани въпроси. Жалбоподатгелкя се позовава на три съдебни акта на ВКС: определение № 620/08.111.2005г. по ч. гр.д.№ 465/2005г.ІІІ гр.о., решение № 504/05.04.2006г. о гр.д.№ 105/2005г. и решение № 367/30.05.2006г. по гр.д.№ 2965/2004г.ІV гр.о.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, но е недопустима на основание чл. 274, ал.4 ГПК поради следното:
П. К. е предявила иск против А. Т. за присъждане на имуществени вреди в размер на 12 000 лв. Твърди, че е имала сключен договор за наем с етажната собственост, находяща се в [населено място], [жк], бл. 303вх.Б за склад. Ответникът, който бил домоуплавител, разбил склада и изнесъл вещите й от него. Тя съставила списък на липсващите вещи в присъствието на служител от 9-то РПУ. С разпореждане от 25.07.2011г. съдът е оставил исковата молба без движение с указания да посочи ответника с трите му имена, да уточни на какво основание претендира сумата 12 000 лв и да я уточни по пера и да представи доказателства за платена държавна такса. С допълнена искова молба, ищцата посочва ответниците и представя подписан от нея списък на вещите, които не е намерила. В него са изброени вещи без достатъчно индивидуализиращи белези и цена. Представени са две вносни бележки за 480 лв. и за 162 лв. С ново разпореждане от 14.12.2011г. са дадени отново указания на ищцата да уточни дали претендира заплащане на имуществени вреди на основание деликт, или на основание неизпълнение на договорно задължение, да посочи конкретен паричен еквивалент на движимите вещи, формиращи претендираните вреди в общ размер 12 000 лв. и тъй като е поискала присъждане и лихва за забава, да посочи началния момент. С молба от 03.01.2012г. ищцата е уточнила, че претендира вредите и като резултат на деликт, и на договорно основание, а цената на всяка вещ, която формира общата цена на вредата ще определи съдебно счетоводна експертиза по фактурите за закупуване на вещите, които съхранява. С разпореждане от 06.01.2012г. съдът, констатирайки, че стойността на вредата за всяка изчезнала вещ не е уточнена, е върнал исковата молба. Посочил е, че е достатъчно в исковата молба, ищцата само да твърди стойности, с които се счита увредена.
Въззивната инстанция е потвърдила това определение с налогични мотиви.
Настоящата инстанция намира частната жалба за недопустима, тъй като обезщетението за имуществените вреди, което ищцата претендира съставляват стойностите на изнесените от наетия склад и не върнати движими вещи. Те не формират обща вреда а съставляват обективно съединени искове за обезщетение от изчезване на всяка конкретна вещ. Затова ищцата е следвало да посочи стойностите на всяка от тях.
Пред въззивната инстанция е представен списък на движимите вещи със стойността на всяка. Между тях няма вещ със стойност 5000 лв. и повече.
Съгласно чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, по които и решенията не подлежат на касационно обжалване. Според чл. 280, ал.2 ГПК такива са въззивните решения с цена на иска под 5 000 лв. Тъй като предявеният иск съставлява обективно съединени претенции за имуществени вреди, съставляващи стойността на всяка конкретна вещ, за която се твърди, че е изчезнала в резултат на действията на ответниците, определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на РС за връщане на исковата молба не подлежи на касационно обжалване. Частната касационната жалба подадена против него е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от П. И. К. частна жалба против определение № 9605/08.08.2012г. по гр.д.№ 3250/2012г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: