О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 13.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 7755 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. К. М., К. Т. В., В. И. С., О. К. С., С. К. С., Н. Р. З., Н. Р. С., А. А. К., Л. А. Д., Н. К. Д., Е. К. У. против решение № 317 от 08.07.2013г. по гр.д.№ 2/2013г. на Добрички окръжен съд, с което: 1/ е обезсилено решение № 103/01.11.2013г. по гр.д.№ 98/2011г. на РС-Гинелал Тошево в частта, с която съдът се е произнесъл с диспозитив по възражение за придобвна давност, 2.отменил е решението на РС в частта, с която е допусната съдебна делба между касаторите и ответницата Ю. П. Р.-Г. на нива с площ 250,004 дка, в землището на [населено място] м. „К. път”, съставляваща имот № 021026 и вместо това иска за делба, предявен от касаторите е отхвърлен, 3/ потвърдено е решението в частта, с която иска за делба е отхвърлен по отношение на А. Р. Б. и 4/ присъдени са деловодни разноски на ответницата.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ, съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 17, ал.2 ГПК предвид приетото, че решението на ПК, издадено въз основа на влязло в сила решение по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е нищожно поради недопустимост на този иск и за необоснованост на извода, че между страните няма съсобственост.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. може ли възивният съд служебно да се произнася по нищожност на административен акт – решение на ОСЗ за възстановяване на земеделски имот без да е правено такова възражение от другата страна в отговора към исковата молба и във въззивната жалба. 2. може ли в делбеното производство да се преценява действителността на решение на ОСЗГ, постановено на основание чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ след успешно проведен и частично уважен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ с влязло в сила решение по него. Подлежи ли на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал.2, изр.2 решението по чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ по искане на страната, чиято жалба е отхвърлена в административно производство при пряк съдебен контрол.
Ответницата по касация оспорват допускането до касация като считат, че въззивното решение е съобразено със съдебната практика за допустимост на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск за делба от касаторите против Ю. П. Р.-Г. и А. Р. Б. на земеделски имот – нива с площ 250,003 дка, находяща се в м. „К. път” в землището на [населено място], [община], съставляваща имот 021026 по КВС. Страните са наследници на Т. Р. Й., починала на 23.04.1957г. Ответницата е една от наследниците на сина на общата наследодателяка П. Р. Й., починал на 11.11.1968г. Тя е наследник и на Д. С. С., починал на 27.04.2008г. – неин съпруг.
С решение № 4216.06.1994г. по заявление на Ю. П. Р.-Г., на наследници на П. Р. Й. е възстановено правото на собственост върху нива от 250,003 дка. в м.”К. път”в землището на [населено място], съставляваща имот 021026. С н.а. № 161, т.№ VІІа/26.04.2001г. Ю. П. прехвърля на Д. С. С. 50 дка в ид.част от нивата от 250,003 дка., а с н.а. № 160,т.VІІа/26.04.2001г. прехвърля на А. Р. Б. останалата част – 200,003 дка в ид.ч. от цялата нива. Двамата преобретатели сключват договор за доброволна делба на 06.06.2002г., вписан под № 270,т.ІІІ/06.06.2002г., като Ал.Р. получава в дял нива от 200,003 дка, съставляваща нов имот 021020, а Д. С. – нива от 50 дка, съставляваща имот № 021021.
С решение № 261/2001г. по гр.д.№ 64/2000г. на РС-Генерал Тошево, е уважен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, като е признато за установено по отношение на Ю. П. Р.-Г., че възстановения на наследници на П. Р. Й. имот № 21001 от 250,003 дка. към момента на образуване на ТКЗС е принадлежал на общата наследодателка Т. Р. Й.. С Р № 479/28.12.2001г. по гр.д.№ 486/2001г. Добричкият окръжен съд е потвърдил решението на РС в частта, с която искът е уважен до размер 221 дка, като за разликата над този размер до 250,003 дка – иска е отхвърлен. Това решение е потвърдено с решение № 282/26.02.2003г. по гр.д.№ 971/2002г. на ВКС V гр.о.
По заявление на Н. К. Д. е постановено решение № 42/28.03.1997г. с което е отказано възстановяване на земеделска земя от 96 дка на наследници на Т. Р. Й. с мотив, че заявените земи са възстановени по други преписка и защото над 400 дка не подлежат на възстановяване, а се дължи обезщетение, което е определено с решение № 42/07.02.2000г.
Иск за делба на имот 21001 е предявен по гр.д.№ 144/2005г. на РС-Генерал Тошево, но производството е прекратено поради това, че не е било издадено решение на ОСЗ въз основа на решението на съда по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Иск за собственост на нива от 220,997 дка е предявен от наследници на Т. Р. Й., но производството е прекратено поради отказ от иска.
По гр.д.№ 23/20009г. е предявен иск от наследници на Т. Р. Й., с който са оспорили прехвърлителните сделки, като нищожни поради липса на предмет и последвалата доброволна делба и са поискали извършване на делба на двата имота, получени след делбата № 121020 и № 021021. Постановеното по тези искове решение е обезсилено с решение № 353/12.07.2010г. по гр.д.№ 438/2010г. на Добрички ОС, а производството е прекратено поради това че иска е преждевременно предявен преди обособяването на отделни имоти за частта, за която е уважен иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и за частта, за която този иск е отхвърлен.
С решение № 42/3 от 01.11.2010г. на ОСЗ е предоставен на наследници на П. Р.Йорданов и Т. Р Й. имот от 250,004 дка 021026. който е бил терен по чл. 19 ЗСПЗЗ. Жалбата на Ю. П. Р. против това решение е оставена без уважение с решение № 61 от 02.06.2011г. по адм.д. №233 / 2011г. на РС-Гинерал Тошево. Съдът е проследил историята на имота, приложена и по настоящото дело и въз основа на нея е приел, че имот № 021026 е образуван от имотите, получени при договора за доброволна делба 021020 и 021021, а те са образувани от имот 021001, предмет на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че решението по този иск е правилно изпълнено от ОСЗГ. Това решение е потвърдено в производство по чл. 208 и сл. АПК с решение № 1/13.02.2012г. по к.а.д. 0 558/2011г. Искът за делба по настоящото дело е за този имот.
Въззивната инстанция, за да отхвърли иска за делба е приела, че ищците не са заявявали за възстановяване нито по чл. 11, ал.1 , нито по чл. 11, ал.2 процесния имот като наследници на Т. Р. Й., поради което издаденото въз основа на съдебното решение по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ решение на ОСЗГ е нищожно, защото е постановено без да има искане. Прието е, че така се заобикаля закона, защото се възстановява собственост, чието възстановяване не е поискано в срок. Тъй като искът за делба е основан на това решение, е прието, че имота не е съсобствен между страните по делото и иска за делба е отхвърлен. Поради липса на съсобственост е отхвърлен и иска по чл. 76 ЗН.
Поставеният въпрос „може ли въззивният съд служебно да се произнася по нищожност на административен акт – решение на ОСЗ за възстановяване на земеделски имот без да е правено такова възражение от другата страна в отговора към исковата молба и във въззивната жалба”, е относим към мотивите на възивната инстанция за отхвърляне на иска за делба, а и на искането по чл. 76 ЗН. По този въпрос жалбоподателите се позовават на р № 858//07.01.2011г. по гр.д.№ 1710/2009г. на І гр.о., с което е прието, че пред въззивната инстанция освен в хипотезата на чл. 147 ГПК не могат да се правят нови възражения. След подаване на касационната жалба е постановено ТР № 1/2013г. на ОСГТК, с което се прие, че въззивната инстанция може служебно – без позоваване н жалбата да прилага само императивна норма, или да следи за интересите на ненавършилите пълнолетие деца. По аргумент от този текст, тя не може да разглежда възражения, които въззивникът не е направил и не касаят императивна норма. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
По вторият въпрос „може ли в делбеното производство да се преценява действителността на решение на ОСЗГ, постановено на основание чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ след успешно проведен и частично уважен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ с влязло в сила решение по него” е пряко свързан с мотивите на въззивния съд. По този въпрос, обжалваното решение е в противоречие със съдебната практика, която без противоречия приема, че решението на ОСЗ по чл. 14, ал.7 /или 7а/ ЗСПЗЗ, издадено въз основа на съдебно решение по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ легитимира посочените в него наследници като собственици на описания имот и в делбеното производство не може да се преценява отново дали възстановения имот е сънаследствен. / Р № 726/10 от 08.06.2011г. по гр.д.№ 1829/2009г. І гр.о. по чл.290 ГПК./ Цитираното от касаторите решение също засяга въпроса за стабилността на придобитите права от стабилен индивидуален административен акт, но посоченото решение по чл. 290 ГПК е по конкретно по отношение на процесния казус. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
По въпроса подлежи ли на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал.2, изр.2 решението по чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ по искане на страната, чиято жалба е отхвърлена в административно производство при пряк съдебен контрол, въззивният съд е дал положителен отговор, като се е позовал на Р № 192/19.07.2011г. по гр.д.№ 1531/10, ІІ гр.о. по чл. 290 ГПК, което се сочи и от ответницата. По казуса, разгледан в това решение обаче е установена нищожност на решение на ПК на основание чл. 60, ал.4 ППЗСПЗЗ. Този административен акт не е постановен въз основа на съдебно решение по чл. 14, ал.4ЗСПЗЗ в което със задължителна сила между страните е установен наследствения характер на възстановения на ответницата имот, а не е извършван по отношение на него и пряк съдебен контрол, какъвто е настоящия случай. Същевременно в ТР № 6/2012г. на ОСГК се прие, че когато е извършен пряк съдебен контрол на решение на ПК е недопустимо извършването на косвен съдебен контрол в исково производство между страните, участвали в административното производство. В настоящия случай хипотезата е аналогична, защото ответницата по настоящия спор е подала жалба против решението по чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ и тя е оставена без разглеждане. Тя е обвързана от решението по административния спор и не може на същия административен акт да се извършва повторно такъв контрол. По този въпрос също следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 317 от 08.07.2013г. по гр.д.№ 2/2013г. на Добрички окръжен съд по касационна жалба на В. К. М., К. Т. В., В. И. С., О. К. С., С. К. С., Н. Р. З., Н. Р. С., А. А. К., Л. А. Д., Н. К. Д., Е. К. У.
Указва на касаторите да внесат държавна такса в едноседмичен срок от съобщението в размер на 40 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: