О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1075
С., 26.11.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 401 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Х. Т. и Това Х. Т. против решение № 1655/15.12.2009г., постановено по гр.д.№ 1740/2009г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2378 от 16.07.2009г., постановено по гр.д.№ 4705/2008г. на В. РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторите против С. Х. В. и Ж. Г. Й. за предаване на владението върху ПИ 212 по П. на с.о. “Л.”[населено място], община[населено място] с площ 600 кв.м.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон поради приетото, че щом няма планове към момента на образуване на ТКЗС не може да се установи идентичност на имота, заявен по ЗСПЗЗ, за съществени нарушения на процесуалните правила поради това, че съдът се е произнесъл и е уважил възражение на придобивна давност направено в устните състезания пред въззивната инстанция за първи път и за необоснованост на извода, че ищците не се легитимират като собственици на спорната площ от 600 кв.м.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1 Липсата на кадастрални планове обосновава ли липсата на идентичност между реституирания и заявения имот По този въпрос се твърди противоречие с решението по гр.д.№ 2713/2008г. на ВКС. 2. Чии права надделяват, когато е налице спор за собственост – на тези, които се легитимират с позитивно решение на ПК, или на владелците. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 13 от 14.11.2000г. на КС на РБ. 3..Констативният нот. акт, издаден на бивши ползуватели, с който са признати за собственици на основание пар. 4а от ЗСПЗЗ след възстановяване право на собственост с решение на ПК установява ли права. По този въпрос се твърди противоречие на решението с Р № 121/20.07.2001г. по гр.д.№ 1316/2000г.ІV гр.о. За тези три въпроса се сочи основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. Поставен е и процесуален въпрос, за който се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК – ограничено ли е правото на защита на ищеца, ако ответника прави за първи път позоваване на придоибвна давност в устните състезания пред втората инстанция и съдът разглежда и преценява за основателно това възражение.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал, че наследодателят на ищците Х. Т. П., починал на 20.04.1979г. е купил с частен писмен договор от 1939г нива от 6 дка.в землището на .З.”м. “Олуклу тепе”, надлежно вписан, съгласно изискването на Валидизационните закони, за да възникне правото на собственост. Този имот е заявен за и за него и признато правото на възстановяване с решение № 23/1992г., но границите са описани така, както фигурират в договора от 1939г. Със заповед № 306/12.12.2007г., издадена по пар. 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ е възстановен на ищците имот 567 с площ 4,583 дка. От признатата за възстановяване площ е изключена площта на три имота – процесния 212, имоти 205 и 206, за които са издадени заповеди на бившите ползуватели, придобили право на собственост върху тези имоти.
Съдът е приел, че признатия за възстановяване имот не може да се идентифицира, тъй като липсва стар план от времето на образуване на ТКЗС. Прието е, че на ползувателя В. е било предоставено право на ползване. Съдът не е коментирал дали той законосъобразно е придобил правото на собственост по пар. 4а от ЗСПЗЗ, предвид това, че в имота няма сграда, но е приел, че “надделяват правата на въззиваемите страни най-вече, защото е извършено позоваване на изтекла в тяхна полза придоибвна давност”. Това позоваване е направено за първи път в устните състезания след даване ход на делото по същество. То е преценено като основателно, тъй като от 22.11.1997г., до който момент нормата на чл. 5, ал.2 от З. заличи изтеклата придобивна давност, до предявяване на иска – 21.06.2008г. е изтекъл срок, по-дълъг от 10 г., през който В., а след това и частната му правоприемница по н.а. № 138,т.5/2007г. Й. са придобили имот 212 по давност.
Първия въпрос – липсата на кадастрални планове обосновава ли липсата на идентичност между реституирания и заявения имот, който е мотивирал съда да отхвърли иска е разрешен от въззивния съд в противоречие с решението по гр.д.№ 2713/2008г. на ВКС, постановено на основание чл. 290 от ГПК, което има задължителен характер, съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. По този въпрос е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Вторият въпрос – чии права надделяват, когато е налице спор за собственост – на тези, които се легитимират с позитивно решение на ПК, или на владелците, е залегнал в мотивите към решението. По него обаче не следва да се допуска касационен контрол, тъй като се твърди противоречие с Р № 13 от 14.11.2000г. на КС на РБ. То не съставлява съдебна практика по граждански дела. Решенията на Конституционния съд имат за предмет проверка конституционосъобразността на определена законова норма. Нейното тълкуване и точно прилагане е дейност на съдилищата при произнасяне по същество. Затова решенията на КС не могат да послужат като основание за допускане до касация.
Третият въпрос е констативният нот. акт, издаден на бивши ползуватели, с който са признати за собственици на основание пар. 4а от ЗСПЗЗ след възстановяване право на собственост с решение на ПК установява ли права. Този въпрос е неотносим към спора, тъй като въззивния съд не е преценявал правата, признати с този нот. акт, а основателността на възражението за придобивна давност. Решението с Р № 121/20.07.2001г. по гр.д.№ 1316/2000г.ІV гр.о., на което се позовават касаторите за да обосноват допускане на касация по този въпрос касае друга хипотеза, отнасяща се приложението на чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ, каквато не е предмет на делото. Придобиването по чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ от селскостопанска организация е по сделка, а констативния нот. акт има за предмет само установяване право на собственост.
Поставен е и процесуален въпрос, за който се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК 1. Ограничено ли е правото на защита на ищеца, ако ответника прави за първи път позоваване на придоибвна давност в устните състезания пред втората инстанция и съдът разглежда и преценява за основателно това възражение. Този въпрос е относим към спора, защото съдът въз основа на разрешението, което му е дал е приел за неоснователен иска. По този въпрос следва да се допусне касация, тъй като новия ГПК определя преклузивни срокове, в които следва ответника да наведе всичките си възражения. С оглед точното прилагане на чл. 131 от ГПК и за развитие на правото, по този въпрос следва да се допусне касационен контрол..
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1655/15.12.2009г., постановено по гр.д.№ 1740/2009г. на В. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Т. Х. Т. и Това Х. Т..
Указва на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: