О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
София, 12.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3777 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Д. Г. против решение от 01.04.2013г. по гр.д.№ 22/2013г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 28.11.2012г. на Дупнишки районен съд в обжалваната част с което е допусната съдебна делба между нея и бившият й съпруг Г. С. Г. при равни права на обект № 4 в сграда с идентификатор № 68789.20-401.3.22 с трайно предназначение „склад”, находящ с в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ 30 кв.м. като прилежащо помещение към самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68789.20.401.3.36, находящ се в Д., с трайно предназначение жилище – апартамент находящ се на същия адрес със застроена площ 119 кв.м., попадащ в сграда с идентификатор № 68789.20-401.3
В касационната жалба се прави оплакване за нарушение на процесуалния закон – пар.5, т.39 ЗУТ и за необоснованост на извода, че процесния склад е принадлежност към апартамента.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса съставлява ли самостоятелен обект по смисъла на пар.5 т.39 ЗУТ обект – склад, който има самостоятелен идентификатор и посоченото предназначение. Иска се допускане до касация по този въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касация счита, че не следва да е допуска касационно обжалване защото въпроса не е точно формулиран
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 12.12.1987г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 13.07.2010г. По време на брака са придобили от Ж. с н.а. № 60,т.ІІ /13.10.2008г. по т.1 жилище-апартамент и по т.2 „самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68789.20.401.3, находящ се в Д., с трайно предназначени „склад” обект № 4 в сграда с идентификатор № 68789.20-401.3.22. СТЕ е посочила, че този склад е принадлежност към жилището въпреки отразеното в нот. акт и съдът е възприел този извод.
Въз основа на изложеното, съдът е допуснал до делба апартамента и склада, като негова принадлежност, а не като самостоятелен имот, предмет на делба.
Поставеният въпрос. По който се иска допускане до касация е относим към решението на въззивната инстанция и доводите в касационната жалба. По него няма съдебна практика. С оглед приетото във въззивното решение, явно тълкуването на пар.5, т.39 ЗУТ създава затруднение, което налага допускането до касация по посочения въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.3 ЗУТ.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.04.2013г. по гр.д.№ 22/2013г. на Кюстендилски окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. Д. Г..
Указва на касатора да внесе държавна такса в едноседмичен срок от съобщението в размер на 30 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: