О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 940
София, 15.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 858 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. Д. против решение № 102 от 03.07.2012г. по гр.д.№ 199/2012г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1/03.05.2012г. на Разградски РС в частта, с която е отхвърлен иска за делба, предявен от нея против Д. Р. Р. по отношение на жилище в сграда с идентификатор № 61710.502.6396.1.2 в [населено място], [улица] вх.А, ет.2, разположена в поземлен имот № 61710.502.6396, частна общинска собственост, което жилище е апартамент № 2 със застроена площ 99,18 кв.м., ведно с избено помещение № 2 с полезна площ 10,01 кв.м. и 4,45% ид.ч. от общите части на сградата и правото на сроеж върху местото и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.502.6396.4.6, находящ се в Р., на същия адрес.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани въпросите 1. придобивната давност свързана ли е с начина на установяване на владение- без основание, с оглед на отпаднало основание, или нищожно основание и 2. нищожният нот. акт може ли да е основание за начало на давностно владение. По тези въпроси се твърди противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 44/15.06.1975г. , ПП 8/17.06.1981г. Р № 613/15.10.2002г. по гр.д.№ 138/2002г. І гр.о., Р № 1843/10.05.1983г.гр.д.№ 298/1983г., Р № 923/06.10.1995г. по гр.д.№ 669/1995г.ІІ гр.о. и Р № 503/08.07.2005г. по гр.д.№ 195/2005г.І гр.о.
Ответникът по касация .оспорва допускането до касация на възивното решение, тъй като то не е постановено в противоречие със съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Страните са наследници на М. Х. Р., починала на 31.01.2011г. Ищцата е нейна дъщеря, а ответника – неин съпруг, с когото е сключила гр. брак на 22.02.1979г. Ответникът е притежавал свой недвижим имот, който е отчужден за обществено мероприятие през 1972г. и той е обезщетен със заповед, издадена на основание чл. 100 от З. /отм./ № 2 от 02.01.1975г. с включване за процесния имот в Ж.. С тази заповед е определена цената на апартамента 13 718 лв., но в последствие на основание чл. 90 от З. той е освободен от плащане на част от тази цена и стойността на апартамента е 11518 лв. Отчужденият имот е оценен за сумата 7492,62 лв. Стойността на имота е покрита освен с тази сума и със заем от Д. в размер на 4596 лв., отпуснат с договор от 03.01.1976г. За обезпечаване на вземането на банката за тази сума е вписана закона ипотека. Сградата е построена 1977г. Нотариален акт № 186,т.1/1979г. е издаден на основание чл.35, ал.2 ЗЖСК. В него не е посочена дата на издаването му, но е ясно, че това е станало след сключването на брака между наследодателката и ответника.
Въз основа на изложеното, съдът е приел, че нотариалният акт е нищожен на основание чл. 472 във вр. с чл. 476 Г. /отм/ . Поради това, че нот. акт, издаден на основание чл. 35, ал.2 ЗЖСК има конститутивно действие относно придобиване правото на собственост, то имота не е придобит от ответника и няма съсобственост. Прието е, че по отношение на този имот не е могло да тече давност до издаване на нот. акт по чл. 35, ал.2 ЗЖСК.
Поставените въпроси, по които се иска допускане до касация са неотносими. Ответникът е член-кооператор по право, обезщетен с обект от сградата, която Ж. е построила. Правото на собственост за него възниква с издаване на заповедта по чл. 100 от З. /отм/. Той е покрил разликата със заемни средства по договор, сключен преди сключването на брака. С Р № 680/02.11.2010г. по гр.д.№ 784/2009г. І гр.до., Р № 790/10.02.2010г. по гр.д.№ 248/2010г. ІІІ гр.о. и Р № 373/21.12.2002г. по гр.д.№ 374/2002г. І гр.о. на ВКС е прието, че е лична собственост придобито от Ж. жилище по време на брака, ако стойността му е платена със заем, изтеглен преди сключването на брака дори плащането му да става по време на брака и нот. акт да е издаден след сключване на брака. Крайният резултат от решението съответства на тази съдебна практика. Същевременно съгласно чл. 115, ал.1 б. „в” от ЗЗД между съпрузи давност не тече, поради което наследодателката не е могла да придобие част от апартамента, за който ответника е обезщетен със заповед по чл. 100 от З. /отм/ по давност. По изложените съображения, съдът намира, че поставените въпроси, касаещи придобивна давност са неотносими към предмета на спора, не обуславят крайния извод и не обосновават общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 ГПК.. Затова и представените решения са неотносими към спора.
Или в обобщение, обжалваното решение не следва да се допуска до касация. Съобразно този резултат, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски до доказания размер 600 лв.
Водим от горното Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 102 от 03.07.2012г. по гр.д.№ 199/2012г. на Разградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. С. Д.
ОСЪЖДА С. С. Д. ЕГН-[ЕГН] да заплати на Д. Р. Р. ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 600 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: