О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 09.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 20 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Б. Б. против решение № 234/31.01.2011г. по гр.д.№ 491/2010г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 428 07.07.2010г. по гр.д. 5540/2010г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката иск против Б. Х. Ф., К. С. К., Х. В. Б., Г. Т. С., М. Т. П., К. Г. С., А. Т. В., Н. С. Б., С. К. В., С. К. В., А. К. К. и Й. Д. К. за делба на лозе от 1 дка, пета категория в местността „С. Бунар”, при граници: север-шосето за И., изток-Г. А. С., юг-В. С. и запад-Й. С..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 79 от ЗС, допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в не обсъждане на събраните доказателства и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1.изключва ли се придобиването на собствеността на основание давностно владение при не доказване на някоя от материално правните предпоставки по чл. 79, ал.1 от ЗС. 2. за промяна нанамерението за своене и превръщане от държане във владение за себе си следва ли да се обективира и да достигне до знанието им, както и да им се противопостави. Може ли да се предполага промяна в намерението, с което съсобственика упражнява фактическа власт върху целия имот, или то следва да е ясно и категорично доказано. 3. С предявяване на иск за делба спрямо прехвърлителя на чужд имот прекъсва ли се давността и спрямо преобретателите. По тези въпроси се твърди противоречие с Р № 131 от 16.02.2010г.по гр.д.№ 1848/2008г.ІІІ гр.о., Р № 128/08.04.2010г. по гр.д.№ 736/2009г.ІІ гр.о., Р № 84/10.02.2010г. по гр.д.№ 1509/2009г.ІV гр.о., Р № 124/06.03.2009г. по гр.д.№ 6076/2007г. І гр.о., Р № 96/26.02.2010г. по гр.д.№ 44/2009г.І гр.о.
Ответниците по касация не вземат становище по допускането до касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: С решение № 99 от 29.11.1994 г. на ПК-гр.С. е признато и е възстановено в стари реални граници правото на собственост на наследници на К. Н. Н. върху лозе от 1 дка, пета категория, местност „С. бунар”, землището на [населено място] при граници: север-шосето за И., изток-Г. А. С., юг-В. С. и запад-Й. С.. Имотът е индивидуализиран по плана на старите имотни граници с решение № 1562/01.09.2008г., като е уточнено, че възстановеното лозе съставлява имот № 4437 по ПНИ, идентичен с имот № 67338.413.3 по кадастралната карта. За този имот е било предоставено право на ползване на К. С. К. по реда на 11 ПМС от 2.03.1982 г. и му е издадено разрешение за строеж на вилна сграда № 237 от 14.04.1990 г. Той е един от непреките наследници на общия наследодател К. Н. Н., починал на 01.11.1955г. Преки негови наследници са Х., М., С. и М.. Ответницата Б. Х. Ф. е наследник на сина Х.. К. С. К. е син на дъщерята М. и на съпруга й С. К. К., починал на 06.02.1992т. К. С. К. се е снабдил с констативен нотариален акт № 121, том VІ, дело № 3543/1995 г. за собственост по давност и наследство и с нотариален акт № 120, том ІІ от 19.02.1997 г., заедно със съпругата си е прехвърлил имота и построената в него вилна сграда на синовете и снаха си А. К. К., С. К. К. и Й. Д. К..
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на основание чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ изводите на нотариуса в нот. акт 121/1995г. са неправилни – К. С.К. не е придобил имота по давност, поради което не е могъл да го прехвърли на А. К. К., С. К. К. и Й. Д. К.. Съдът обаче е приел, че имота не е останал съсобствен, тъй като от 22.11.1997г. до конституиране на последните преобетатели в изпълнение на указанията, дадени в отменителното решение по гр.д.№ 355/2009г. на ВКС ІІ гр.о. – на 08.03.2010г. е изтекъл достатъчен срок за придобиване по давност дори като обикновени владелци на процесния имот.
Поставени са въпроси, свързани с института на придобивната давност. С оглед приетото от съда, че последните “преобрегтатели” са придобили по давност имота, въпросите са относими към спора. Мотивите на съда обаче с оглед събраните доказателства не противоречат на цитираната от касаторката съдебна практика. Първият въпрос е изключва ли се придобиването на собствеността на основание давностно владение при не доказване на някоя от материално правните предпоставки по чл. 79, ал.1 от ЗС. По делото са доказани и двата елемента на владението. Намерението за своене е демонстрирано не само с подобряване на имота и деклариране, но и със снабдяване с нот. акт за него и извършване на последващите разпоредителни действия. С Р № 131 от 16.02.2010г.по гр.д.№ 1848/2008г.ІІІ гр.о. се приема, че владението е първичен способ за придобиване правото на собственост при който вещното право не произтича от правотго на друго лице и за да се реализира не е достатъчно само да е трайно и да не е обезпокоявано в определения от закона срок, а и да е демонстрирано намерението за своене на вещта пред останалите съсобственици. С Р №124/06.03.2009г. по гр.д.№ 6076/2007г. І гр.о. е акцентирано, че за придобиване по давност е необходимо позоваващия се наследник да е упражнил фактическа власт върху целия имот и да отблъсква владението на останалите наследници, като намерението за своене е ясно изразено и достигне до другите наследници. С Р № 128/08.04.2010г. по гр.д.№ 736/2009г.ІІ гр.о. на ВКС е прието, че действия, извършени само от един от наследниците, изразяващи се в обработка на имота, събиране на плодовете и грижа за поддържането му не са достатъчни за придобиване по давност С Р № 84/10.02.2010г. по гр.д.№ 1509/2009г.ІV гр.о. е развито това становище, като е казано, че за да се прекъсне владението на останалите съсобственици е необходимо да е прекратена фактическата власт на останалите съсобственици, те да не са допускани, да е отнета възможността им да се ползват от имота. Дори да не са се опитали да ползват имота , следва да е ясно, че владелеца владее за себе си. С Р № 96/26.02.2010г. по гр.д.№ 44/2009г.І гр.о. е прието, че във всеки случай този който твърди, че владее един имот следва да докаже и двата елемента на владението. Въззивното решение не противоречи на тези решения. Преценката на доказателствата, събрани по направено възражение за придобивна давност е конкретна по всяко дело поради което различните изводи от конкретно събраните доказателства по всяко конкретно дело не сочи на противоречива съдебна практика.
Процесният имот е бил предоставен на С. К. за ползване на основание ПМС през 1982г. Той е застроен с вилна сграда със строителни книжа. Правото на ползване не е трансформирано в право на собственост, поради което се е прекратило с влизане в сила на ЗСПЗЗ. Имота е подлежал на реституция. С. К. е един от наследниците на К. Н. Н., както и неговия син К. С. К. след неговата смърт и е придолжил да владее целия имот за себе си и след реституцията, а след прехвърлянето през 1997г. и неговите частни правопршиемници.. Реституционният ефект е настъпил с постановяване на решението от 1994г., с което имота е индивидуализиран с граници. От влизане в сила на чл. 5, ал.2 от ЗСПЗЗ – 22.11.1997г. до конституиране на последните преобретатели – 08.03.2010г.е изминал достатъчно дълъг период от време имота да бъде придобит по давност. Исковата молба е подадена на 20.07.2006г., но с нея иска за делба не е бил насочен против действителните собственици към този момент А. К. К., С. К. К. и Й. Д. К., поради което по отношение на тях давността не е била прекъсната.
Вторият въпрос е за промяна на намерението за своене и превръщане от държане за другите съсобственици във владение за себе си следва ли да се обективира и да достигне до знанието им, както и да им се противопостави. Съдебната практика дава положителен отговор на този въпрос. От фактите по делото се установява, че ответниците А. К. К., С. К. К. и Й. Д. К. са придобили имота по сделка, но без да знаят, че прехвърлителите им не са собственици. Въз основа на тази сделка те са се считали собственици и са демонстрирали това качество. Затова по отношение на тях е приложима кратката придобивна давност. Намерението за своене е демонстрирано непрекъснато. Въззивният съд не се е позовал на презумпцията на чл. 69 от ЗС, поради което е неотносим въпроса може ли да се предполага намерението за своене при завлядяване частите на останалите съсобственици. Ищцата не е прекъснала давността, тъй като не е насочила иска си против преобретателите. Те са конституирани като необходими другари по указание на съда в отменителното решение. Затова с предявяване на иска за делба с исковата молба по отношение на тях давността не е прекъсната. Отговорът на въпроса с предявяване на иск за делба спрямо прехвърлителя на чужд имот прекъсва ли се давността и спрямо преобретателите, даден от въззивния съд не противоречи на съдебната практика – ПП-6-74г.
Или в обобщение на поставените въпроси съдът е отговорил съобразно доказателствата по делото и дадените отговори не са в противоречие с цитираната от касаторката съдебна практика. Затова не е налице наведеното основание за допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 234/31.01.2011г. по гр.д.№ 491/2010г. на Сливенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Е. Б. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: