О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
С., 17.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 890 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Д. Б. против решение от 16.03.2010г., постановено по гр.д.№ 1078/2010г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 62/28.07.2009г., постановено по гр.д.№ 219/2006г. в частта относно съделителите, между които е допусната делба и квотите им и вместо това е допусната делба между наследниците на Ц. Й. Б. на възстановените с решение № 220/07.12.1999г. три земеделски имота. 1 нива от 190,380 кв.м. в м. “С.”, съставляваща имот 141006, 2. из.н.др.причини от 9,474 дка. пета категория, съставляваща имот № 144014 в м. “Захлупен”и 3.нива от 46,542 дка в м. “Паняка” съставляваща имот 178001 и трите в землището на[населено място]. Квотите са определени съгласно Закона за наследството, но в общ брой дялове и брой дялове на всеки, а не квотно /в дроб, или процент/, както е прието в съдебната практика.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото съдът не е съобразил при определяне на квотите оставеното от общия наследодател Ц. Й. Б. нотариално завещание в полза на касатора за два земеделски имота.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса “следва ли да се приеме, че след като в завещателното разпореждане имотите са описани в стари реални граници, то след откриване на наследството и извършване на комасация на земите, те не са били собственост на завещателя”. По този въпрос, касаторът счита, че съдът следва да се произнесе в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК в първоначалната му редакция, при действието на която е постъпила касационната жалба, до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: С Решение № 220/07.12.1999г. на ПК К. са възстановени на наследници на Ц. Й. Б., починал на 30.07.1960г. три земеделски имота. 1 нива от 190,380 кв.м. в м. “С.”, съставляваща имот 141006, 2. Из.н.др.причини от 9,474 дка. пета категория, съставляваща имот № 144014 в м. “Захлупен”и 3. нива от 46,542 дка в м. “Паняка” съставляваща имот 178001 и трите в землището на[населено място]. При определяне на квотите, съобразно ЗН, съдът е отчел извършения отказ от наследство от Е. М. от наследството, останало от неговата майка, тъй като той е направен след възстановяване на земеделските земи. Съдът не е зачел нотариалното завещание с характера на завет, оставено от общия наследодател в полза на касатора за два земеделски имота от по 12 дка, защото не е установено, че към момента на откриване на наследството те са били в патримониума му, като се е позовал на нормата на чл. 19, ал.1 от ЗН. Изложен е и мотив, че не се установява, че възстановените ниви са идентични с посочените в завещанието.
Формулирането на правен въпрос, който е разрешен от съда при някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 от ГПК обуславя общото основание за допускане до касация, защото той очертава предмета на касационен контрол. За да се реализира целта на въведеното с новия ГПК селектиране на делата, подлежащи на касационно обжалване – уеднаквяване на съдебната практика, следва този въпрос да е свързан с предмета на спора, очертан с основанието и петитума на иска и да е определящ за крайния извод на съда. /т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК/
Поставеният в изложението правен въпрос “следва ли да се приеме, че след като в завещателното разпореждане имотите са описани в стари реални граници, то след откриване на наследството и извършване на комасация на земите, те не са били собственост на завещателя” не отговаря на това изискване, защото не определя крайния извод на съда. Този въпрос не е решаващ за изхода от спора поради следното: Оставеното от общия наследодател нотариално завещание, имащо за предмет конкретни имоти, които не изчерпват наследствената маса съставлява завет по смисъла на чл.16, ал.2 от ЗН. Заветникът няма качеството на наследник, а е само кредитор на наследството. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗН, земеделските земи се възстановяват на наследниците. Следователно заветниците, като кредитори на наследството не могат да получат на основание оставения в тяхна полза завет конкретните завещани имоти. В този смисъл е задължителната съдебна практика – т.3 от ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС. Следователно какъвто и да е отговора на поставения въпрос, оставения в полза на касатора завет не може да бъде съобразен и да се увеличи квотата му. Затова по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Относно това дали заветниците могат да се ползват от заветите на земеделски земи, подлежащи на реституция е налице задължителна съдебна практика, с която решението е съобразено като краен резултат, поради което и по този по-общо въпрос не следва да се допуска касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.03.2010г., постановено по гр.д.№ 1078/2010г. на Плевенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Б. Д. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: