О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 28.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 248 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Й. Н. Ц. против определение № 431 от 03.02.2012г. по ч.гр.д.№ 857/2011г. на Софийски окръжен съд, с което е обезсилено определение от 29.07.2011г. по гр.д.№ 297/2007г. на РС-Елин Пелин и са оставени без разглеждане исканията в молба на жалбоподателя от 27.06.2011г. за освобождаването му от заплащане на държавна такса в размер на 1134,48 лв., за което е осъден с решение № 113/09.07.2008г. за изменение на решението в частта за държавната такса, която е осъден да плати и за допълване на решението с присъждане в негова полза на разноски в размер на 300 лв.
В частната касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на определението, защото съдът се е произнесъл по непредявено искане и за неправилност поради това, че не е отчетено, че е освободен от заплащане на държавна такса от Софийски окръжен съд, което важи за цялото производство, поради което счита, че следва да се отмени решението, в частта, с която РС го е осъдел да плати държавна такса за делбеното производство.
Отделно изложение към частната жалба не е представено, а в частната жалба е посочено, че съдът следва да допусне касационно обжалване, но не са посочени основания за това. Не е формулиран и правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
От данните по делото се установява следното:
С решение № 113/09.07.2008г. по гр.д.№ 297/2007г. е извършена съдебна делба между жалбоподателя Й. Н. Ц. и брат му Г. Н. Ц.. Й. Ц. е осъден да плати за делбата държавна такса съобразно стойността на дела си 698,48 лв. и за претенцията по чл. 12, ал.2 от ЗН – 440 лв. Решението му е съобщено лично на 03.10.2008г. С молба от същия ден той е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса. По тази молба се е произнесъл председателят на Софийски окръжен съд с разпореждане от 08.09.2009г като го е освободил от заплащане на дължими пред възивната инстанция такси и разноски, а внесените по сметки на СОС е разпоредил да се върнат. В частта, за освобождаване от държавна такса пред РС е приел, че не е компетентен, тъй като се обжалва решението в тази част. С въззивното решение № 54/27.01.2010г. по гр.д.№ 545/2011г. е намален размера на присъдената сума по чл. 12, ал.2 от ЗН от 9,969,80 до 1543,75 лв. Съдът обаче е намерил, че в частта за държавната такса не следва да отменя решението, тъй като пред РС не е поискано освобождаване от заплащане на държавна такса. Следва да се отбележи, че по претенцията за сметки се дължи заплащане на държавна такса съобразно предявения размер. С определение № 597 от 09.06.2011г. по гр.д.№ 545/2011г. не е допуснато касационно обжалване. Така решение 54/27.01.2010г. по гр.д.№ 545/2011г на СОС е влязло в сила на 09.06.2011г. С молба от 22.03.2012г. Й. Ц. е поискал тълкуване на решението в частта за държавната такса. Искал е съдът да му отговори осъден ли е да заплаща държавна такса от РС след като е освободен от председателя на ОС от заплащане на такава в хода на възивното производство. С решение № 171/18.04.2012г. молбата за тълкуване е оставена без уважение. На 27.06.2011г. Й. Ц. е подал молба до РС за освобождаване от държавна такса, която е осъден да плати и за присъждане на разноски в размер на 300 лв. още за първата инстанция. С определение от 29.07.2011г. РС-Елин Пелин оставя без уважение и двете искания.
С обжалваното определение, Софийски ОС приема, че молбата от 27.06.2011г. е такава за изменението на решението в частта за разноските и поради това, че не е подадена в срока за обжалване, както изисква нормата на чл. 248 от ГПК е приел, че е просрочена, т.е. недопустима, поради което е обезсилил определението и е оставил без разглеждане и двете искания, сдържащи се в нея. Прието е, че с решението по извършване на делбата съдът се произнася по събирането на държавни такси за делбата и за производството по сметките и искането за освобождаване от държавна такса е следвало да бъде напарвено преди постановяване на това решение. По молбата от 03.10.2008г. се е произнесъл председателят на окръжния съд, а след това и съдът в решението, поради което по тази молба не е дължал ново произнасяне РС.
Разглеждането на частната касационна жалба по същество е обусловено от наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгласно препращатата норма на чл. 274, ал.3 от ГПК. Жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос и не е посочил никое от допълнителните основания за допускане до касация. Това е основание за недопускане до касация.
Тъй като въпроса за дължимата държавна такса е бил предмет на възивната жалба и е обсъден във въззивното решение, което не е допуснато до касационно обжалване, този въпрос не може да бъде пререшаван след влизане на решението в сила. РС не може да измени решението си в тази част, тъй като е проведен инстанционен контрол.
Изменение на решението в частта за разноските може да се иска само в срока за обжалване за решенията, които подлежат на обжалване, или в едномесечен срок за решенията, които не подлежат на обжалване Искането за присъждане на разноски от 300 лв. касае разноски пред РС. То не е било заявено в срока за обжалване, поради което и в тази част молбата е просрочена. С молбата от 03.10.2008г се иска само освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски, но с нея не е направено искане за присъждане на разноските от 300 лв.
Поради това, че не са обосновани общото и допълнителните основания за допускане до касация, обжалваното определение не следва да се допуска до ксация.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 431 от 03.02.2012г. по ч.гр.д.№ 857/2011г. на Софийски окръжен съд по частна касационна жалба, подадена от Й. Н. Ц..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: