О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 11.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 839 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. С. К. против решение № 693 от 26.05.2011г. по гр.д.№ 1425/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 1145/01.04.2010г. по гр.д.№ 9179/2010г. на Варненски РС, с което е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот и вместо това същия е разпределен по чл. 292 от ГПК /отм/, като в дял на касатора Ж. С. К., притежаващ квота от 15/36 ид.ч. е предоставен УПИ ХХ-1694 с идентификатор 07598.302.727 а в общ дял на съпрузите К. Н. Ж. и М. Ж. Ж., притежаващи в СИО 15/36 ид.ч. и по наследство тя – 6/36 ид.ч. е предоставен УПИ ХХІ-1694 с идентификатор 07598.302.728.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на процесуалните правила, тъй като едва във въззивното производство е заявено искане за поставяне в общ дял, защото при разпределението по чл. 292 от ГПК /отм/ не са равнопоставени страните, а делбата е следвало да се извърши чрез теглене на жребий или изнасяне на имота на публична продан и на разпределение на имотите, които не са оценени по реална пазарна цена, с което се постигало неосноватено обогатяване на другата страна.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1/.може ли да се иска поставяне в общ дял за първи път пред въззивната инстанция, 2/.длъжен ли е съдът служебно да изследва дали установената пазарна цена на дяловете е актуална към момента на постановяване на решението и 3/ правилно ли е избран способа за извършване на делбата, като се поддържа, че тя е следвало да се извърши чрез теглене на жребий. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, и алтернативно основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като избраният способ за извършване на делбата е единствения възможен, тегленето на жребий е невъзможно съобразно ПП № 7/1973г.т.5, а относно пазарната оценка, никоя от страните не е възразила..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
До делба е допуснат УПИ с площ 1789 с идентификатор 07598.302.11, находящ се в [населено място], [община], съставляващ имот 1694 от кв.2 между Ж. С. К., притежаващ квота от 15/36 ид.ч. К. Н. Ж. и М. Ж. Ж., притежаващи в СИО 15/36 ид.ч. и по наследство тя – 6/36 ид.ч. Със заповед № РД-0700-87 от 15.02.2011г. на кмета на [населено място] на основание чл. 201, ал.3 от ЗУТ, УПИ ХІХ-1694 от кв.2 е разделен на два самостоятелни УПИ ХХ-1964 и ХХІ-1694 и на всеки от тях е определен идентификатор по ЗКИР. На касаторът е предоставен УПИ ХХ-1694 с площ 682 кв.м. и идентификатор 07598.302.727, съобразно квотата му, а в общ дял на съпрузите Ж. е предоставен УПИ ХХІ-1694 с площ 1014 кв.м. и идентификатор 07598.302.728. Те са осъдени да заплатят на касатора сумата 83,33 лв. за уравнение на деля му.
Въззивният съд е приел, че щом има трима съделители, от които двамата групирани с искане за предоставяне в общ дял и два самостоятелни имота, не е налице хипотезата на чл. 288, ал.1 от ГПК /отм/ Тегленето на жребий е преценено като неудобно предвид неравенството на дяловете и квотите на страните.
Първия поставен въпрос – може ли да се иска поставяне в общ дял за първи път пред въззивната инстанция е неотносим към делото поради две причини. Още в първото съдебно заседание във втората фаза, проведено на 20.05.208г. изрично е заявено искане от името на съпрузите Ж. чрез пълномощника им да не се обособява самостоятелен дял за нея, а на двамата да се определи общ дял. Следва да се отбележи, че преклузивния срок по чл. 288, ал.5 от ГПК /отм/ се отнася само за възлагане на неподеляем делбен имот по чл. 288, ал. 2 и 3 от ГПК, каквито хипотези не са налице по делото, а за разпределение по чл. 292 от ГПК /отм/ няма преклузивен срок за групиране на съделителите за предоставяне в общ дял. По тези съображения поставения въпрос не определя изхода от спора и не обосновава общото основание за допускане до касация.
Втория въпрос -.длъжен ли е съдът служебно да изследва дали установената пазарна цена на дяловете е актуална към момента на постановяване на решението следва да се отбележи, че съдебната практика е последователна, че съдът изследва адекватната актуална пазарна цена на недвижимите имоти. По делото обаче е установена пазарна цена на всеки от двата дяла и предвид икономическите условия в страната, характеризиращи се със застой на цените на недвижимите имоти и липса на довод от някоя от страните за неадекватност на цената, съдът не е имал задължение отново да назначава СТЕ за цената на всеки от имотите. Отделно от това, въпроса дали цената е актуална не е правен а фактически и за него не се следи в това производство. Затова този въпрос също не обосновава общото основание за допускане до касация.
По въпроса по какъв способ следва да се извърши делбата, въззивният съд се е съобразил със задължителната съдебна практика – т.5 от ПП № 7/1973г., който определя, че при неравенство на квотите на съделителите и на обособените дялове е невъзможно тегленето на жребий. Щом имота е поделяем е неприложим способа по чл. 288, ал.1 от ГПК /отм/, защото се нарушава чл. 69, ал.2 във вр. с чл. 34, ал.2 от ЗС При установената фактическа обстановка, въззивното решение е съобразено със задължителната и казуална съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Наличието на задължителна съдебна практика, която не е обявена за изгубила силата си сочи на липса на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол. Съобразно този резултат, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски до доказания размер 1350 лв.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 693 от 26.05.2011г. по гр.д.№ 1425/2010г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Ж. С. К…
ОСЪЖДА Ж. С. К. да заплати на К. Н. Ж. и М. Ж. Ж. деловодни разноски за производството по допускане до касационно обжалване в размер на 1350 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: