О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София, 13.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3242 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. Т. против решение № 83 от 07.04.2015г. по гр.д.№ 115/2015г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1090/23.12.2014г. по гр.д.№ 2965/2015г. на РС-Сливен и решение от 21.01.2015г. по същото дело. С поправеното първоинстанционно решение е признато за установено по отношение на касаторката, че Й. В. Б. и М. В. К. са били собственици на 800 кв.м. в източната част на имот 773, ХІ-та част по кадастралния план на м. „К.” преди изработване на плана на новообразуваните имоти на м. „Р.” на селищно образувание „И.”, които неправилно са заснети в плана и кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД 18-31 от 19.04.2006г. на АК като част от имот с идентификатор 67338.409.527 вместо като част от имот с идентификатор 67338.409.526.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗС, защото е прието, че може да се придобие имот, който по силата на закона е станал държавна собственост, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно разпределение на доказателствената тежест и за необоснованост предвид формиране на неправилни изводи от събраните доказателства
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани въпросите: може ли да се придобие имот, който е държавна собственост в периода на действие на ЗС, ЗСГ и Н. до отмяната им, в чия тежест е да се докаже, че към 1951г. имота е с неизвестен собственик, може ли да се придобива частна държавна и частна общинска собственост след влизане на реституционните закони в сила, ако имотите не са загубили статута си на такива, допустимо ли е владението срещу държавата в периода 1951 – 1991г.
Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касация поради това, че по делото не е установено имота да е станал държавен към 1951г. По същество счита жалбата неоснователна, а решението съобразено с доказателствата и закона.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
С н.а. № 63,т. ІІ /1957г. Щ. М. С. е призната за собственик на основание давност на мараш от 3,5 дка. в м. „К.” в сливенско землище. Легитимирайки се с този н.а., тя продава на Т. И. Г. същия имот с н.а. № 82, т.ІІ/25.05.1957 г. С предварителен договор от 10.12.1969г. В. М. В. купува от Т. И. Г. 1,8 дка в м. „Камък алча” в землището на С. при описани съседи. С н.а. № 185, т. ІІІ/1971г. Т. И. Г. продава на В. М. В. един декар необработваемо место при граници: имот на продавача и от две страни пътека. През 1978г. В. е декларирал, че е изградил две сгради от по 27 и 28 кв.м. /писмо на Г. С. на л. 13 от делото на РС/ за която през 1989г. е платил санкция предвид незаконното им построяване. Планът за новообразуваите имоти е одобрен от областния управител със заповед от 08.01.2002г. Според показанията на разпитаните свидетели, оградата на имота не е променяна от покупката по предварителния договор до сега. Според първата СТЕ, материализираните граници съвпадат с границите на имот 5773 по кадастралния план от 1889г. Това е първия кадастрален план за този район и в разписната книга към него имот 5773 е записан като овощна градина на В. В. на основание н.а. 185/1971г. Двете ищци са наследници на починалия на 18.06.1998г. В. М. В.. Имот 5773 е с площ 1800 кв.м. Границите на този имот са от запад и север – път, от изток – дере и от юг имот 5772 записан в разписната книга като овощна градина на Г. Й. Г.. В одобрения през 2002 г. ПНИ, имот 5773 е записан на В. М. В., но с площ 599,94 кв.м. В кадастралната карта от 2006г. имота е с идентификатор 67338.409.344 с площ 600 кв.м. Разликата в площта от около 1180 кв.м. е заснета в очертанията на имот с идентификатор 67338.409.343 местност „Руините” целия с площ 1792 кв.м. В одобрената кадастрална карта на землището на [населено място] със заповед № РД-1831/19.04.2006г. имота е заснет първоначално с площ 600 кв.м., но в последствие КК е изменена със заповед № КД-14-20-214/12.04.2013г., като този имот е заснет с идентификатор 67338.409.526 в м. „Р.” с площ 1000 кв.м. – урбанизирана територия въз основа на нот. акт от 1971г. На место е ограден с мрежа на бетонови и стоманени колове с бетонов бордюр, която огражда площ 1800 кв.м. Предходен план и разписна книга няма. Подавани са декларации за непокрити имоти. Не се установява да е подавана такава от В. В.. На Т. Г. по плана от 2002г. са записани два имота в южна посока с номера 5770 и 5825 с основание за придобиване н.а. № 82/1957г. с площ съответно 1 673 кв.м. и 2 197 кв.м.
Наследници на Л. В. К., починал на 07.07.1949г. са поискали възстановяване на земеделски имоти, между които и лозе от 3,2 дка в м. „К.”, за доказване правото на собственост за който е представена декларация за непокрити имоти, но без описани граници в нея. С решение № 148/ 08.10.1995г. е признато правото на възстановяване с план за земеразделяне на наследници на К. на нива от 3,5 дка в м. „К. алча”. Със заповед № РД-15-543 от 18.04.2008г. на основание пар. 4к ал.7 ЗСПЗЗ и влезлия в сила през 2002г. план на новообразуваните имоти /ПНИ/ на наследници на Л. В. К. е възстановено правото на собственост върху идеална част от имот № 9959 в кадастрален район 285 – 1384/1784 ид.ч. при описани граници. целия с площ 1784 кв.м. За останалата част от имота е отразено, че собственика е неизвестен. Този имот е заснет сега в КК с идентификатор 67338.409.527.
Ползовател на част от имот 5772 е Г. Й. Г. за площ от 1000 кв.м. Тя е заплатила на общината стойността на земята и с н.а. № 4 т. ІІІ/1999г. е призната за собственик на 600/1300 ид.ч. от имот 5772. Тя не е страна по настоящия спор, а и имота за който е призната като собственик е съседен на процесния.
РС, възпроизвеждайки съдържанието на исковата молба и доказателствата по делото, е приел, че праводателя на ищците е упражнявал владение върху имота по предварителен договор – 1800 кв.м., чийто граници са материализирани от 1969г. Прието е, че по време на действие на ЗСГ не могло да се придобива по давност имоти, но след отмяната на този закон било изтекло достатъчно време за придобиване на имота по давност. Действително продадените от Т. Г. имоти надхвърлят купения от него имот през 1957г., но няма данни дали той не е притежавал и други имоти.
В. съд е споделил напълно направените изводи от първата инстанция. Приел е, че не е доказано, че процесния имот е станал държавна собственост, поради което не може да се приеме, че е действа забраната на чл. 86 ЗС Затова е прието, че като е заснет част от имота на ищците от около 800 кв.м. към имота, в който ответниците са съсобственици, е допусната грешка в кадастралната основа. Окръжният съд също е приел, че няма доказателства части от имота на ищците да е одържавяван по ЗСГ, или по друг закон, т.е. че не е държавен.
П. от касатора въпроси. изхождат от тезата, че имота е станал държавна собственост поради това, че не е имал собственик на основание чл. 6 ЗС в първоначалната му редакция от 1951г. поради това, че не е имал друг собственик. По делото обаче не се установява имота да не е имал собственик. През 1957г. за негов собственик на основание придобивна давност е призната Щ. М. С. с н.а. № 63,т. ІІ /1957г. На основание чл. 6 ЗС /първоначална редакция/ не стават собственост на държавата имоти, които се владеят от някой преди да е изтекла придобивната давност. Смисълът на текста е да се актуват за държавни безстопанствени имоти, а процесния явно не е бил такъв щом за него е издаден нот. акт по обстоятелствена проверка шест години по-късно. От факта че имота не е влизал в регулацията също не следва че е станал държавна собственост. Не всички земеделски имоти, находящи се извън строителните граници на населените места, са били държавна или кооперативна собственост и съответно не са попадали в обхвата на действие на забраната за придобиване по давност по чл. 86 ЗС. Освен държавна собственост и такива, върху които ТКЗС е установило право на кооперативно земеползуване, е имало и земеделски земи, правото на собственост върху които е принадлежало в пълен обем на физически лица и съответно биха могли да бъдат обект на придобивна давност. /Р № 12/13.07.2011г. по гр.д.№ 3594/2008 т. ІV гр.о. и др.
Неправилно се интерпретират нормите на ЗСГ. Този закон е ограничавал придобиването по давност само при определени в нормата на чл. 15 и чл. 29 ЗСГ предпоставки, а въз основа на него без проведена изрична процедура не са ставали държавна собственост имотите по чл. 12 от същия. Така по делото не е доказано на някакво основание процесния имот да е станал държавна собственост поради което поставените въпроси, свързани с това дали може да се придобива правото на собственост върху имоти държавна и общинска собственост е неотносим към спора. Отделно от това, ако останалата идеална част от имота е станал държавна или общинска собственост, то по отношение на държавата и общината, против които иска не е насочен, настоящото решение няма сила на пресъдено нещо.
Относно тежестта за доказване дали имота е бил държавна собственост следва да се отбележи следното. Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК всяка страна следва да докаже фактите, от които черпи благоприятни последици. Доказването, че имота е станал държавна собственост, което би препятствало придоибването му по давност е обстоятелство, което е в полза на ответниците. Те са заявили това твърдение, но не са го доказали. Обективно няма данни този имот на основание законова норма да е станал държавна собственост. Затова са неотносими представените решения към изложението. Решение № 1/31.01.2014г. по гр.д.№ 4495/2013г. на ВКС І гр.о. Р № 200/29.06.2010г. по гр.д.№ 5293/2008г. на ВКС ІІ гр.о., Р № 906/20.11.2009г. по гр.д.№ 4483/2008г. на ВКС І гр.о. са неотносими и защото разглеждат приложението на чл. 17а З.. От момента, в който недвижим имот се включи в капитала на преобразувано от държавно или общинско предприятие в търговско дружество той губи качеството си на държавен, респективно общински имот чл. 2 ал.2 ЗОС и чл. 2, ал.4 З., поради което за него няма забрана за придобиване по давност. За процесния имот тази хипотеза е неприложима. Н. към спора е и Р № 321 от 14.10.2011г. по гр.д.№ 1167/2010г. на ВКС І гр.о., тъй като поставеният в него въпрос е станал ли е общински имот с факта на актуването му за държавен, а в настоящия случай за процесните 800 кв.м. а и за имотите на двете страни,, никога не е съставян акт за общинска, или държавна собственост. В това представено решение от жалбоподателя ВКС, определяйки доказателствената тежест за установяване дали имота е бил безстопанствен, е изходил от легитимиращата сила на А. и Д. на основание чл. 5 от З. и ЗОС. В случая издадените нот. актове от 1957г. и след това опровергават тезата за безстопанственост на имота, а изводите на нотариуса в тях не са опровергани.
По изложените съображения формулираните въпроси и представената съдебна практика са неотносими към настоящия спор, поради което не се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 83 от 07.04.2015г. по гр.д.№ 115/2015г. на Сливенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. Г. Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: