О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 19.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 551 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Й. С. и И. М. С. против решение № 306 от 10.10.2014г. по гр.д.№ 1310/2014г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 508/07.05.2014г. по гр.д.№ 3899/2010г. на РС-Стара Загора. С последното е разпределено ползването между касаторите и ищците по настоящия спор М. И. П. и Р. Д. П. на дворно място, находящо се в [населено място] на [улица], съставляващо УПИ ХХІІ-132 по плана на [населено място] с идентификатор по кадастралната карта 68850.525.132 с площ 703 кв.м., като в дял І-ви е предоставено на М. и Р. П. место с площ 250 кв.м., колорирано в кафяво в скицата на в.л. К. Й., а на касаторите е предоставен дял ІІ-ри с площ 452,80 кв.м., колорирана в жълт цвят.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради това, че не са изследвали правата и на двете срани в настоящото производство предвид приетото от съда, че ищците, притежават повече от колкото са притежавали преводателите им, за нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът се е позовал на влязлото в сила решение по установителен иск, с което са определени правата на ищците, но то няма сила на пресъдено нещо относно правата на ответниците.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани въпросите: обективните предели на силата напресъдено нещо по уважен положителен установителен иск разпростира ли се по отношение на установения обем право на собственост на ответниците, 2.длъжен ли е съдът по предявен иск по чл. 32, ал.2 ЗС да се произнесе по всички възражения относно правото на собственост и относно правата на всеки от съсобствениците. 3. липсата на възражение против предвижданията на регулационния план може ли да обоснове извод за промяна в квотите на съсобствен недвижим имот. По тези въпроси твърди общо всички основания по чл. 280, ал.1 ГПК и представя решения, съставляващи задължителна съдебна практика.
Ответниците по касация оспорват жалбата и допускането до обжалване, тъй като решението съответства на данните по делото, закона и съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният иск е установено следното: С нот. актове .№ 66, и № 68, т.V/ 28.08.2003г. Р. К. и М. К. и К. К., и Ц. К. продават на М. и Р. П. по ? ид.ч. общо ? ид.ч. от УПИ ХХІІ-132 с площ 685 кв.м., а по нотариален акт – 625 кв.м. Тези сделки са извършени след сключен договор за доброволна делба на 25.03.1994г., по който са разделени два парцела отредени за имот 10166 от кв. 482 – парцел ІІІ-10166 с площ 370 кв.м. получен в дял от трети лица за настоящото производство и парцел ХІ-10166. с площ 650 кв.м., получен в общ дял от прехвърлителите по тези две сделки и касаторите. По иск, предявен от Иванка и И. С., с влязло в сила решение № 862 от 18.07.2011г. по гр.д. № 5753/2010г. на Старозагорски районен съд, потвърдено с решение № 330 от 29.12.2011г. по гр.д. № 488/2011г. на Старозагорски окръжен съд, което не е допуснато до касация с определение по тр.д.№ 247/2012г. на ІІ гр.о. е признато за установено по отношение на ищците по настоящото дело М. И. П. и Р. Д. П., че касаторите И. Й. С. и И. М. С. са собственици на 441/685 ид.ч. от дворно място, находящо се в [населено място] на [улица], съставляващо УПИ ХХІІ-132 по плана на [населено място] с идентификатор по кадастралната карта 68850.525.132, като е отхвърлен иска в останалата част за установяване придобиване по давност на разликата над 441/685 до 490/703 ид.ч. от имота. СТЕ е установила, че по регулация са се придали към този парцел 25 кв.м., които са заплатени, т.е. регулацията е приложена. Тази придадена площ е разпределена пропорционално към правата на всяка група съсобственици при разпределяне на незастроената част от дворното место.
Поставеният въпрос за обективните предели на силата на пресъдено нещо по уважен положителен установителен иск – разпростира ли се по отношение на установения обем право на собственост на ответниците е свързан с мотивите на възивния съд, но отговорът му не променя крайния извод от спора. С влязлото в сила решение по иска за собственост е определено само квотното съотношение в правата на страните, което се съотнася към площта на имота. Съдът конкретно е съобразил, че ищците не притежават претендираната от тях разликата над 441/685 ид.ч. до 490/703 ид.ч., за която претенцията им за придобиване по давност е отхвърлена със същото решение. В тази част решението също се ползва със сила на пресъдено нещо и обвързва страните, които са идентични със страните в настоящото производство. Съдът при определяне правата на ищците не се е позовал на същото решение, като е отчел, че не може да пререшава този въпрос. Останалата площ от 25 кв.м. е преразпределена между страните. Увеличаването на площта на имота няма за последица промяна на съотношението в правата им – идеалната част остава същата, но се отнася към по-голяма площ. По делото са приложени нот. актове за сделките, въз основа на които ищците са придобили права в размер общо ? ид.ч. от парцела, а не квадратни метри от него, т.е. правата им са определени въз основа на сделките, а не като резултат след приспадане правата на ответниците от площта на парцела. Затова този въпрос не обосновава общото основание за допускане до касация.
По въпроса: длъжен ли е съдът по предявен иск по чл. 32, ал.2 ЗС да се произнесе по всички възражения относно правото на собственост и относно правата на всеки от съсобствениците, ВКС се е произнесъл положително с ТР № 13/2012г. на ОСГК на ВКС, като са изключени възраженията за упражняване на потестативни права. В случая обаче ответниците по иска по чл. 32, ал.2 ЗС, а и съдът са обвързани от формираната сила на пресъдено нещо. Другото им възражение е в смисъл, че трябва да се съобрази актуалната площ на имота. Тя е съобразена от съда, като придадените по регулация 25 кв.м. са разпределени пропорционално съобразно квотата на всеки от съсобствеността. Съдът не е нарушил цитираното ТР, тъй като не е отказал да разгледа непреклудирани със сила на пресъдено нещо възражения относно правата на страните.
Третия въпрос – липсата на възражение против предвижданията на регулационния план може ли да обоснове извод за промяна в квотите на съсобствен недвижим имот е ирелевантен за спора. Частта от решението на въззивния съд, с която са възпроизведени текстове от нормативни актове не съставлява същински мотиви. Обстоятелството, че касаторите не са обжалвали регулационния план няма отношение към разглеждания спор по чл. 32, ал.2 ЗС. Правото на ползване се разпределя съобразно действащия план. Възможностите за обжалване на заповедтта за одобряване на плана са без значение. Този извод обаче няма да промени крайния резултат за правата на страните в съсобствеността и начина на разпределение, поради това и този въпрос не обосновава допускане до касация.
По изложените съображения и по трите поставени въпроса не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски до доказания размер за това производство – 1150 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 306 от 10.10.2014г. по гр.д.№ 1310/2014г. на Старозагорски окръжен съд по касационна жалба, подадена от И. Й. С. и И. М. С..
ОСЪЖДА И. Й. С. и И. М. С..да платят на М. И. П. и Р. Д. П. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 1150 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: