О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30 А
София, 23.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 13 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, озаглавена “молба” подадена от Р. Г. В.-С. и Е. С. С., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка Р. В.-С. против определение № 781/ от 14.07.2011г. по гр.д.№ 420/2011г. на ВКС, ІІ гр.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение от 01.11.2010г. по гр.д.№ 9831/2009г.на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от тях против въззивното решение по извършване на делбата.
Навежда се оплакване от жалбоподателите за нарушение на процесуалните правила – чл. 281, чл. 291, чл. 299 от ГПК, за неправилност на определението, тъй като не е съобразено, че изнесеното на публична продан дворно место е обща част към етажна собственост, което не се придава само към първия етаж, предмет на делбата. Направено е оплакване, че обжалваното определение съставлява отказ от правосъдие.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, но е против определение, което не подлежи на обжалване, поради което е недопустима.
Обжалваното определение е постановено на основание чл. 288 от ГПК и с него не е допуснато до касационен контрол въззивното решение.
На обжалване, съгласно чл. 274, ал.1 от ГПК подлежат две групи определения: определенията, с които се прегражда по нататъшното развитие на производството и тези, за които изрично закона предвижда това Определението по чл. 288 от ГПК, каквото е обжалваното определение не попада в нито една от двете категории. За него законодателя не е предвидил изрично възможност за обжалване. То не е и прекратително, защото н него съдът се произнася по въпроса налице ли са основанията за допускане до касационен контрол на въззивното решение, като изхожда от това дали в изложението по чл. 284, ал.1 т.4 от ГПК са обосновани общото основание за допускане до касация – формулиране на правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, или за допустимостта на предявения иск и допълните основания по т. 1-3 от същия текст. В случая не се касае за процесуални пречки за постановяване на съдебно решение, а за преценка на съда при селекцията за допускане до касация. При разглеждане на този въпрос, съдът не разрешава спора между страните и не разглежда правни въпроси, свързани с него.. Макар с постановяване на това определение при не допускане до касация първоинстанционното решение да влиза в сила, съгласно чл. 296 от ГПК, това определение не формира сила на прeсъдено нещо и не съставлява правораздавателен акт. С цитираната норма на практика определението по чл. 288 от ГПК е приравнено по последици на постановеното касационно решение по спора, което не подлежи на по нататъшно обжалван…
Неоснователни са доводите в частната жалба и становището за приложението на чл. 281, чл. 291 и чл. 299 от ГПК. Съдът разглежда основанията по чл. 281 от ГПК само ако допусне до касация възивното решение. Нормата на чл. 291 от ГПК определя съдържанието на касационното решение, когато обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал.2 т.2 от ГПК, а чл. 299 от ГПК постановява непререшаемост на влязлото в сила решение. Нито един от тези текстове не обосновава извод за обжалваемост на определението по чл. 288 от ГПК.
Или в обобщение, обжалваното определение не подлежи на обжалване, поради което подадената против него частна жалба следва да се остави без разглеждане
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, озаглавена “молба” подадена от Р. Г. В.-С. и Е. С. С., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка Р. В.-С. против определение № 781/ от 14.07.2011г. по гр.д.№ 420/2011г. на ВКС, ІІ гр.о., по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение от 01.11.2010г. по гр.д.№ 9831/2009г.на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: